$150 за барел – кога и как?

Превратът в Тунис, масовите вълнения в Египет, политическите протести в Йордания, Алжир, Мароко, Йемен и Бахрейн - всичко това само за един месец. В Близкия Изток има и достатъчно други конфликти, които могат да се разпалят по всяко време: палестинско-израелски, иранско-израелски, турско-израелски, ливански..., се казва в редакционен коментар на вестник "Ведомости".
С какво заплашва останалия свят кризата в Близкия изток? Най-очевидната последица – резкият скок на цените на енергоносителите. В региона се намират две трети от доказаните световни запаси на петрол и половината от запасите на газ. Три от петте последни световни рецесии са настъпвали след геополитически кризи в Близкия Изток, които са водели до ръст на цените на петрола, предупреждава професорът от Нюйоркския университет Нуриел Рубини. Войната през 1973 г. повлече след себе си рязък ръст на цените, което доведе до глобална стагфлация, икономически спад 1974-1975 г. Иранската революция от 1979 г. доведе до същия инфлационен растеж на цените на петрола, което на свой ред стана причина за рецесията от 1980 г. Иракското нахлуване в Кувейт през август 1990 г. отново повиши цените на петрола в момента, когато кризата на спестяванията и кредитите вече бе назряла в САЩ. В резултат САЩ и повечето развити икономики затънаха в нова рецесия, която продължи до пролетта на 1991 г., напомня Рубини. Даже по време на световната рецесия от 2001 г., която бе провокирана от спукването на балона на пазара на високотехнологичните компании, петролът изигра своята традиционна роля: именно тогава започна въстанието на палестинците против Израел, а и по-широките вълнения в Близкия Изток съдействаха за ръста на неговите цени. Петролните цени взеха участие и в последната световна криза. В САЩ икономическият спад бе регистриран през декември 2007 г., но той се превърна в световен през есента на 2008 г., след като цените на петрола достигнаха равнището от 148 долара за барел. Това се изрази в сериозни дефицити по търговските баланси и отрицателни доходи не само за САЩ, но също така за повечето европейски страни и Япония.
Събитията в Тунис и особено в Египет вече подтикнаха цените нагоре – барелът петрол сорт Брент за пръв път от две години отново струва повече от 100 долара. Поскъпва златото, поевтиняват акциите, поевтинява долара. Спадът на американския индекс S&P 500 миналата седмица бе най-големият за последната половин година. След ръста на цените на петрола обикновено поскъпват всички останали суровини и храни. Това заплашва със скок на инфлацията развиващите се страни, което отново ще предизвика вълнения: ръстът на цените на храните вече доведе до протести даже в европейските държави. Резкият ръст на енергоносителите заплашва развитите икономики, които едва се оправиха от кризата, със забавяне на и без това неуверения растеж, а някои даже и с втора вълна на кризата. Но това е най-мрачният сценария, който ще се осъществи, само ако масовите размирици от Египет се разпространят и на останалите страни от региона. Сам по себе си Египет не е толкова значим за световната икономика. Делът на Египет в световния добив на петрол – 1%, на газ – 2%. Страната не може да бъде смятана за важен износител, не притежава развит фондов пазар, нейният БВП и външен дълг не са големи, освен това дългът на 70% се покрива от собствените резерви. Но през територията на Египет преминава Суецкият канал, през който всеки ден с танкери се транспортират по 2,2 милиона барела петрол, а също експортният тръбопровод Sumed, съединяващ Червено със Средиземно море, по който ежедневно се транзитират още 2,3 милиона барела петрол. Именно за този транспортен коридор /около 16% от световната търговия с петрол/ се притесняват анализаторите. Впрочем, за момента петролът се доставя без прекъсвания, а ОПЕК обеща да увеличи добива, ако възникне подобна необходимост. Главният риск от днешните безредици в Египет се състои в това, че политическите вълнения ще се разпространят в останалите страни от Близкия Изток и ще доведат не до стабилна демокрация, а до радикални, авторитарни и нестабилни политически режими. Историята на близкоизточната революция показва, че за съжаление именно това се случва. В началото на 90-те години в Алжир трябваше да бъдат отменени резултатите от изборите, защото на тях победиха ислямистите, след това последваха кръвопролитни безредици. ХАМАС – в Палестина, "Хизбула" - в Ливан...Този списък може да бъде продължен. Как ще приключи днешната криза в Египет е трудно да се предскаже. Спектърът от сценарии е широк – от ислямистки режим до военна диктатура или даже начало на пътя към демокрация от западен тип. Най-негативни последици за световната икономика би имало разпространението на политическата нестабилност върху най-големите световни доставчици на петрол и газ: Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства, Алжир и Катар. /БГНЕС