$200 млн. са военните обороти на България

Екатерина Тотева, БТА
Държавата обмисля чрез публично-частно партньорство да създаде външнотърговско дружество от отбранителната индустрия, научи БТА от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев. Идеята е елемент от подготвяната от министерствата на икономиката, отбраната, вътрешните работи, образованието и предприятията стратегия за развитие на сектора. Документът се очаква да бъде готов до началото на юни, за да се внесе за одобрение от Министерския съвет.
Една от идеите е в бъдещото дружество да участват като акционери представители на браншовите организации, на бизнеса и държавата. Обсъжда се и вариант, при който сегашната държавна фирма "Кинтекс" да се трансформира в новото дружество.
Създаването на такова дружество ще съдейства за разширяването на пазарното присъствие на българската отбранителна индустрия в световен мащаб и в частност в държави, където преговори по такива сделки се водят основно на равнище държави.
Съпредседателят на сдружение "Българска отбранителна индустрия" проф. Стефан Воденичаров заяви, че в момента не са водени разговори кое ще е лицето на бъдещото външнотърговско дружество. Но посочи, че създаването на подобно дружество се налага, защото много държави, които главно търгуват със суровини, предлагат бартер при сделки с изделия от отбранителната индустрия.
Генералният директор на "Кинтекс" Антон Салджийски изрази принципното си разбиране, че създаването на такава дружество би било полезно, ако чрез него държавата преодолее нелоялната конкуренция на български компании на едни и същи чуждестранни пазари. Салджийски посочи, че подобни дружества има в две от големите страни-износители на военна стока - Италия и Русия и благодарение на работата им се отчита ръст в обемите на износ и респективно на дългосрочните договори.
На този етап практически български фирми не участват в модернизацията на българската армия, защото това се прави основно от големи западни компании, каза Салджийски. Нужно е самите български фирми да прилагат високи технологии в работата си. Според генералния директор на "Кинтекс" за развойна дейност би трябвало да се отделят поне пет на сто от оборота на отбранителната ни индустрия, чийто годишен размер е от порядъка на 250 - 300 млн.евро. Парите не могат да дойдат единствено от държавата, в този процес би трябвало да се включи и бизнесът като вариант да се създаде фонд, в който да се натрупват средства за развойна дейност.

Кризата

Според Салджийски в световен мащаб кризата не се отразява така чувствително върху поръчките за оръжие и боеприпаси. Причината е, че повечето от държавите за 2009 - 2010 не намаляват бюджетите си за отбрана, а някои страни като Индия, например, /пазар достатъчно добър за България/, планира сериозен ръст на военния си бюджет. От друга страна, в световен мащаб има тенденция на увеличаване на средствата за противодействие на тероризма и в този смисъл повечето страни планират и ръст на бюджетите на министерствата на вътрешните си работи. Салджийски съобщи, че "Кинтекс" не очаква да бъде засегнат от кризата, най-малкото заради това, че за тази и следващата година има подписани договори на обща стойност над $110 млн., зад чиято реализация стоят български изпълнители.
Според проф. Воденичаров външнотърговските цели на военната ни индустрия са европейският отбранителен пазар и този на страните от Централна Азия, Персийския залив, както и държави - бивши членки на СССР от Централна Азия, които имат желание за контакти с България.

Световният военен пазар

По последни данни световният оборот на пазарите на отбранителна индустрия възлиза на $45 млрд., от които българските обороти са близо 300 млн. евро. Практически България не би могла да участва в големите пазари, където са големите поръчки и една от причините за това е, че този тип пазари се регулират на политическо ниво, отбеляза Салджийски. Останалите фактори са обективни - според възможностите на държавата.
Заради структурата на българското производство, която е основана на производството на боеприпаси, страната има най-големи пазарни шансове в държави с реални или потенциални вътрешни конфликти. За тези страни през последните години е и най-големият дял от износа ни при стриктното спазване на Кодекса на поведение на ЕС. Сред добрите пазарни локации за отбранителната ни индустрия Салджийски открои Ирак, Индия, Алжир, Обединените Арабски Емирства, Етиопия, Ангола, Йемен, Египет, Либия.
По данни за 2008 издадените разрешителни за износ на изделия от отбранителната индустрия са били на обща стойност около 411 млн.евро, а реализираният износ е бил за над 130 млн.евро, каза заместник-министър Куюмджиев.
Секторът отбранителна индустрия формира 5 на сто от икономиката на страната. По последни данни около 2 процента от произведената продукция отива за нуждите на българската армия.
Според проф. Воденичаров през 2008 оборотите, реализирани от компаниите в отбранителната индустрия, са за над $200 млн.с постоянна тенденция от последните години на ръст на обемите им. В сектора са заети 25 000 човека като повече от половината от тях са с инженерно образование.
Сред атрактивните български продукти от отбранителната индустрия са щитовете за хеликоптери. Куюмджиев информира, че този проект на НАТО се очаква скоро да бъде финализиран. Други български разработки са животощадящите мини, които само зашеметяват противника за дълго време, стационарните и преносими заглушителни системи, безпилотните разузнавателни средства, радарни интегрирани системи за брегова охрана, специалната екипировка за така нареченият интегриран войник на бъдещето, оптиката за нощно виждане. Българските продукти се продават добре както на натовския пазар, така и извън него, каза Куюмджиев.

Офсет

По данни на Министерството на икономиката и енергетиката досега общата сума на офсетните задължения е около 600 млн.евро като в нея са включени както директните инвестиции за армията, така и индиректните - за икономиката. Компанията Даймлер е изпълнила на 140 процента офсетните си задължения. С нея е подписано споразумение, според което преизпълнението може да се използва като предофсет при следващи доставки на автомобили за войската. По договора за доставката на бронирани машини за армията от Даймлер е изпълнен 30 процента от офсета. В договора с Юрокоптер може да се постигне близо 90 на сто.