Ако „Нефтохим“ спре да работи

Българското правителство следва да прекрати дерогацията в Регламент (ЕС) № 833/2014, която позволява вноса в България на суров петрол от Русия да продължи до края на 2024 г. Поддържането на руския монопол върху българския пазар на горива и най-опасният риск за икономическата сигурност на страната, според анализ на Центъра за изследване на демокрация.

Рафинерията „Нефтохим”, собственост на руската компания „Лукойл”, може да осъществява дейността си и без да преработва руски петрол, като България внася суров петрол и други суровини от многобройни алтернативни източници, включително от Черноморския регион, Близкия изток и Западна Африка. 

Настоящият анализ разглежда възможните сценарии за предсрочно прекратяване на дерогацията. Дори в най-неблагоприятният вариант, при който рафинерията "Нефтохим" спира напълно своята работа, рискът от недостиг на горива на българския пазар може да бъде избегнат чрез умело управление на настоящите резерви и на инфраструктурата за внос, която към момента е под руски монополен контрол. Спирането на работата на рафинерията може и трябва да бъде предотвратено.

Правителството трябва да изиска от Лукойл Нефтохим Бургас  план с конкретни срокове и инвестиционни ангажименти за прилагане на петролното ембарго на ЕС поне 12 месеца преди сегашния краен срок на дерогацията.

Планът трябва да бъде потвърден с външен одит от Агенцията за държавна финансова инспекция. Неспазването на тези изисквания от страна на Лукойл Нефтохим Бургас  следва да доведе до по-строги мерки, като например да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от компанията, под държавен контрол, съветват от центъра.

Ситуацията на пазара при пълно спиране работата на „Нефтохим“ и какви са възможности за диверсификация на доставките на горива, се питат анализаторите, автори на доклада.  Техният отговор е следният:

Освен в “Нефтохим”, рафинирани продукти се произвеждат само още в две инсталации в страната, чиято обща мощност е само около 160 000 тне/г:

• Съоръжението на компанията „ИНСА Ойл“ е за хидрорафиниране, при което средни дестилати (а не суров петрол) се обработват с водород и се произвеждат дизелово гориво и газьол. Капацитетът му е около 115 000 тне/г.

• Българската петролна рафинерия е малка инсталация за топинг (атмосферна дестилация), построена през 1994 г. от тогавашното държавно дружество „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, което понастоящем е част от групата дружества Химимпорт.

Рафинерията преработва суров петрол и кондензат, добити в малките находища, разположени в близост до нея, и в други части на страната, и произвежда разтворители, бензин и дизелово гориво, както и различни марки мазут.

Поради естествения спад на добива от находищата, рафинерията работи под номиналния си капацитет, който е само 45 000 тне/г.

При пълно спиране на “Нефтохим”, тези две инсталации не са в състояние да задоволят повече от 5-10% от пазара на горива. При липсата на преработвателни мощности, търсенето на продукти може да бъде задоволено с възстановяване на работата на “Нефтохим”, с внос на продукти, или с комбинация от двете.

Месечни данни за търговията с дизелово гориво в региона показват, че България е нетен износител на дизелово гориво през по-голямата част от периода 2021-2023 г.

Потенциалното превръщане на страната в нетен вносител, макар и временно не е безпрецедентно - наблюдава се такъв период от 7 месеца в най-близкото минало (юни - декември 2021 г.).

При силно песимистични допускания за почти пълно покриване на доставките чрез внос, това би се отразило на цените на горивото в региона, водейки до повишение от около 10-15% на цената преди данъци.

Въпреки това, поради сравнително малкия дял на България от регионалния пазар (целият български пазар на дизелово гориво като доставки се равнява на между 3% и 8% от вноса на дизелово гориво в Средиземноморието), не съществува реален риск от недостиг и невъзможност да се доставят необходимите количества.

Предвид увеличаващия се капацитет за производство и износ на дизелово гориво от Близкия изток след наскорошното пускане в експлоатация на нови мощности за преработка на петрол в Саудитска Арабия (новата рафинерия „Джизан“ с капацитет 400 000 барела на ден суров петрол и съответно поне 150 000 барела на ден дизелово гориво) и Кувейт (новата рафинерия Ал Заур с капацитет 615 000 барела на ден суров петрол и съответно поне 300 000 барела на ден дизелово гориво), регионалният пазар е презадоволен и би се справил сравнително лесно с увеличение на вноса от България.

Подсигуряването на доставки на авиационен керосин при пълна зависимост от внос е още полесно, отколкото за дизеловото гориво, тъй като количествата са десет пъти по-малки. Необходимите доставки на авиационен керосин в България варират между 10-15 хил. тона на месец през не-пиковия период и достигат до около 30 хил. тона в летните месеци (юли - август). Това са между 1% и 5% от средиземноморския пазар на внос.