"Але -хоп" на китайските инвестиции

Данаил Алеков
Българо-китайската търговско промишлена камара (БКТПК) e посредник по проект за $1.5млрд. китайски инвестиции. Проектът за „зелена енергия” ще включва изграждане на площадки, заводи, цехове и предприятия, но на този етап няма подробности по сделката. Ето какво каза в интервю за EconomyNews.bg Стефан Кинов, генерален секретар на камарата.

- Г-н Кинов, появи се информация, че Китай ще инвестира $1.5 млрд. в българската енергетика. Даден ли е вече стартът на тази мащабна инвестиция?
- Това е проект в „зелената” енергия и той ще бъде съпроводен от няколко под етапа на развитие. Първият етап е подготвителният, следва етап на развитие и накрая идва окончателното завършване на договорите и стартиране на производството на енергия. Проектът вече е започнат - стартирани са процедурите, съответните разрешителни режими и се работи по конкретния бизнес план стъпка по стъпка. Към този проект ще има няколко дъщерни дружества, които се занимават с подготовка на инструменталното оборудване, а това включва площадки, заводи, цехове, предприятия, които ще подготвят необходимото оборудване за стартиране на проекта. Мащабният проект окрупнява няколко по-малки проекта, които са разпръснати из цяла България.
- Колко работни места се очаква да бъдат открити?
- Прогнозната цифра е между 300 и 500 работни места, но не може да бъдем конкретни на този етап. Това се отнася за първата сериозна инвестиция, а освен нея има интереси в инфраструктурата и аграрната политика, каквито примери вече има във Видинска област. Очакваме сериозен и осезаем ръст на китайските инвестиции в следващите 3 до 5 години, но това зависи и от политическата подкрепа. Миналата седмица на форума във Варшава китайският премиер Вън Цзябао каза, че Китай измества фокуса си от Западна към Източна Европа, което за нас е индикатор да се стегнем и да предложим адекватни и сериозни проекти.
- На същия този форум стана ясно, че Китай ще отпусне и $10 млрд. кредитна линия за инвестиции в Централа и Източна Европа.
- Определената кредитна линия от Китай за Централна и Източна Европа може да сравним с европейските програми и проекти. Както в България има европейски фондове и програми, така и Китай разработва 5 и 10-годишни планове за развитие. Освен за отделните китайски отрасли, те са насочени и към инвестиционни отрасли. Финансират се от Китайската банка за развитие, която е определила 10-годишен план за развитие с бюджет за инвестиции. Знаете, че Китай все още се развива по централна планова икономика, която носи добри резултати и показва на света, че този механизъм работи. По отношение на кредитната линия от $10 млрд. все още не са обявени конкретни параметри - Агенция за насърчаване на инвестициите към Министерството на търговията в Китай трябва да обяви техническите характеристики на проекта в най-скоро време.
- Привлекателна ли е България за Китай и какво трябва да подобрим?
- Фактът, че през последните 3 месеца в България имаше 3 официални икономически работни делегации, насочени към търсене на конкретни партньорски взаимоотношения е знак, че България е интересен партньор за Китай. След завода за китайски коли до Ловеч, очакваме още големи инвестиции, защото има китайски компании заявяват сериозен интерес в информационно-комуникационния сектор (ИКТ) и инфраструктурата. Но трябва да подобрим проектите си, за да отговарят на съвременните изисквания и макроикономическата обстановка. В момента 90% от проектите ни са свързани с това, че някой продава някаква земя. Тази ера свърши и трябва да влезем в новата ера със съвременните информационни технологии, ноу-хау и джойнт венчъри. Трябва да излезем с едно прилично самочувствие, за да играем на световния икономически пазар.
- Какъв е интересът на китайски компании към ИТ сектора?
- Китайските инвеститори са готови да донесат ноу-хау, нови технологии и модерно оборудване, но това зависи от конкретните разработки, предлагани от българския бизнес. По този начин ИТ отрасълът ще придобие нов облик и съвременен вид и за момента се радваме на много добро развитие на сектора. Въпреки че липсват инкубатори и технологични паркове, се работи много по въпроса, но нещата не се случат с магическа пръчка. Изграждането на инкубатор включва кандидатстване по европейска програма и до влизането му в действие минава много време. Същото нещо е с технологичните паркове - това не е акт, който се случва „але-хоп”. За момента България има добра законова рамка и геостратегическа позиция, но оттук нататък се иска както политическо, така и икономическо и административно желание и роля това нещо да се случи.