България през 2025. Градове & територии

екип на EconomyNews.bg

Вече е разработена Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. Това е първият по рода си документ за устройство на територията през последните три десетилетия, който обхваща цялата страна и се разработва в условията на възстановена собственост върху земята и горите във всичките й форми, увеличен брой участници в процеса на планиране и управление на територията, един по-демократичен процес за вземане на решения и членство на страната в ЕС.

Любопитна част от него е описаният модел “умерен полицентризъм” за урбанистично развитие за перспективния срок. Ето основни моменти от него.

Броят на населението при този сценарий ще достигне 7 160 000 през 2015 г., 6 950 000 през 2020 г. и 6 735 000 през 2025 година. Въпреки демографското свиване продължава концентриране на намалялото население в сравнително малък брой урбанистични центрове, а именно: София, Варна, Пловдив, Бургас.

На национално равнище развитието на столицата като град от Мега европейско ниво е съчетано с успешно развитие на ограничен брой центрове от второ йерархично ниво с национално значение. Това са Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. Група средни градове показват потенциали да се присъединят към второ йерархично ниво – Видин, Враца, Габрово, Велико Търново, Шумен, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Пазарджик, Благоевград, Перник, Кюстендил. Целенасочената регионална политика следва да бъде насочена и да съдейства за развитието на Велико Търново и Благоевград с оглед на тяхното стратегическо местоположение в националната територия, като балансиращи развитието регионални центрове.

На областно равнище някои областни градове имат центрове, балансиращи пространственото развитие, които се развиват добре, макар и с намален демографски потенциал.

Достатъчен брой градове от 4-то ниво, като използват специфични местни ресурси и традиции, се развиват успешно като центрове със значение за група общини и играят роля в укрепване развитието на периферните селски райони. Сред тях сериозно присъствие имат туристическите центрове.

След перспективния срок 2025 г. този модел следва да еволюира към модела “развит полицентризъм” с постепенно увеличаване броя на урбанистичните центрове от 2-ро и 3- то ниво и стабилизиране на центровете от 4-то и 5-то ниво. Така на основата на този избран модел може да се очаква развитие на националната територия, разделена на Западна, Източна, Северна и Южна.

В Западна България милионният град от 1-во ниво София ще доминира над средните градове от 3-то ниво Благоевград, Перник, Кюстендил, Враца, Монтана и Видин. Без да играят роля на балансьори, средните градове Видин и Благоевград заслужават специално стимулиране, за да организират по- успешно територията на най-отдалечените северна и южна части на Западна България. Градовете Петрич и Дупница показват реални възможности да бъдат центрове от 3-то йерархично ниво и да играят ролята на балансьори на областните центрове. Към тях като балансьори имат шансове да се присъединят градовете от 4-то ниво Сандански, Гоце Делчев, Самоков, Ботевград. В северозападните периферни гранични територии е важна подкрепата на градовете от 4-то ниво Лом, Оряхово, Белоградчик и Берковица. В южната периферия подобна подкрепа заслужават градовете Петрич, Сандански, Гоце Делчев. Затруднено ще остава положението в западните периферни територии, където Радомир, Брезник и Трън нямат потенциала да могат да подкрепят Кюстендил и Перник.

В Северна България ще доминират двата големи града от 2-ро ниво Русе и Плевен. Като техен равностоен партньор ще се развива Велико Търново, който показва възможности и тенденции да премине от 3-то към 2-ро йерархично ниво. Средните градове областни 41 центрове Ловеч, Габрово, Търговище, Разград и Силистра, а също и градовете Свищов и Горна Оряховица, са разположени равномерно по територията и ще играят роля на организиращи центрове от 3-то ниво. Градовете от 4-то ниво Троян, Севлиево, Попово ще играят ролята на балансьори на областните центрове. Другите градове от 4-то ниво нямат тези възможности, ако не бъдат обект на специална национална политика за малките градове в периферни селски райони. Проблемни периферни територии се очертават в северната придунавска част между Русе, Силистра и Разград и между Свищов, Плевен и Никопол, както и в южните старопланински и предпланински части между Търговище и Велико Търново, между Омуртаг и Елена и между Габрово,Троян, Тетевен и Луковит.

В Южна България ще доминира големият град Пловдив с партньор другият голям град Стара Загора. Тези градове от 2-ро ниво ще се развиват като основни полюси на растеж и развитие. Шансове за партнираща роля на двата центъра има средният град Хасково. Областните градове Пазарджик, Кърджали, Смолян заедно с Казанлък, Асеновград, Карлово, Димитровград като центрове от 3-то ниво ще осъществяват организираща и стабилизираща роля в територията. Като периферни територии се очертават южните родопски планински и гранични територии и отчасти средногорските и тракийските територии. Градовете от 4-то ниво Панагюрище, Чирпан, Свиленград, Ивайловград, Златоград, Девин, Велинград заслужават да бъдат стимулирани, за да изпълняват своята организираща роля в тези периферни селски, планински и гранични територии. Проблемни ще остават перифериите в южните родопски части, където градовете Доспат, Мадан, Крумовград нямат потенциала да подкрепят Смолян и Кърджали.

В Източна България като основни полюси на растеж и като балансьори на столицата ще се развиват двата големи града от 2-ро ниво Варна и Бургас. Тези градове са източни "портали" за Европейския съюз и ще се развиват като важни транспортни и търговски центрове в европейската мрежа от градове. Като центрове от 3-то ниво се проявяват областните градове Шумен, Добрич, Търговище, Сливен и Ямбол, които покриват сравнително равномерно територията в хинтерланда на крайбрежието. На крайбрежието добро развитие показват градовете от 4-то ниво Балчик, Каварна, Несебър, Поморие, Царево, както и Карнобат и Айтос в хинтерланда. В северната периферия е необходимо стимулирането на Генерал Тошево, а в южната - на Елхово и Малко Търново, за да изпълняват важната роля на центрове от 4-то ниво в периферните селски и гранични райони.
 

Постигнатото през 2007-2013 година

Правителството одобри докладите за резултатите от изпълнението на регионалните планове за развитие българските региони за периода 2007-2013 г. Документите представят напредъка по изпълнението на целите и приоритетите на плановете за развитие на съответните райони, общото въздействие от изпълнението, оценката на ефективността на използваните финансови ресурси и съдържат препоръки относно провеждането на политиката за регионално и местно развитие в периода до 2020 г.

Южен централен район
Икономическото състояние на този район остава непроменено:
- Четвърто място по БВП на човек от населението;
- Ръст на чуждестранните преки инвестиции в района, но задържането на инвеститорите остава предизвикателство в някои от областите;
- Повишаване на приходите от нощувки - показател на засиления туристически интерес към района;
- Задълбочават се демографските проблеми и диспропорциите в териториалното разпределение на населението;
- Второ място по коефициент на на заетост на населението (намалява с 3,3%);
- Увеличаване на безработицата с 8,4% през периода 2007-2013 г.

Югоизточен район
Бележи средни стойности по почти всички основни показатели:
- По отношение на създадения БВП и БДС регионалната икономика регистрира стабилност и устойчивост, близка до средната в страната;
- Бизнес условията остават непривлекателни за инвеститорите;
- Туризмът е единственият сектор от местната икономика, който отчита ръст, но все още остават предизвикателствата, свързани с качеството на обслужване и разнообразяване на туристическия продукт;
- Задълбочават се демографските проблеми и диспропорциите в териториалното разпределение на населението;
- Трето място по коефициентът на заетост на населението (намалява с 3,3%);
- Безработицата нараства със 7,2% през периода 2007-2013 г.

Югозападен район
Запазва водещото си място сред районите в страната по почти всички основни показатели и е засегнат в по-слаба степен от световната икономическа криза:
- БВП на глава от населението достига 78% от средната стойност за ЕС;
- Налице е ясно изразен вътрешнорегионален дисбаланс в развитието на района. Неговата лидерска позиция се дължи основно на столицата София. От друга страна, по редица показатели стойностите на областите Софийска, Благоевград, Кюстендил и Перник, взети заедно, ги поставят в по-неблагоприятна позиция от други райони на страната – като Югоизточен, Южен централен и Североизточен.

Северен централен район
Тенденция на растеж, но с много бавни темпове. Районът запазва предпоследно място от гледна точка на икономическо развитие, като изостава както от националното, така и от европейското ниво:
- Не се наблюдава осезаем ръст на индустриалното производство, налице е устойчив дефицит на инвестиции в научноизследователска и развойна дейност;
- Устойчивото нарастване на безработните лица в района, както и устойчиво нарастване на коефициента на безработица (15,3 % за 2013 г.);
- Драстично разминаване между потенциал за икономическо развитие и осъществен напредък.

Северозападен район
Районът изостава по почти всички основни показатели:
- Създава най-нисък БВП и БВП на човек от населението. В ЕС районът е с трайно най-ниско равнище на развитие. Във вътрешнорегионален план различията по показателя БВП на човек от населението се запазват;
- Задълбочават се демографските проблеми и диспропорциите в териториалното разпределение на населението;
- Коефициентът на заетост намалява с 4.3% и остава най- нисък в страната;
- Увеличение на коефициента на безработица на населението на възраст 15-64 г., която през периода нараства общо със 7%.
- Последно място по размер на усвоени средства - 7.4% от Оперативни програми, съфинансирани от средства на Европейския съюз и Програмата за развитие на селските райони.

Североизточен район
Средна позиция спрямо останалите райони в страната, като през последната година по част от показателите се наблюдава макар и незначителна положителна тенденция:
- Четвърто място спрямо останалите райони по БВП;
- Район с най-висока безработица в страната през 2013 г. Коефициентът на безработица на населението на възраст 15-64 навършени години за района през 2013 г. започва бавна тенденция на намаляване до 16,9%, но този показател продължава да е значително над средния за страната (13,0%);
- Задълбочават се демографските проблеми и диспропорциите в териториалното разпределение на населението.