България: Твърде скромни производителност и иновации

България се характеризира с ниска производителност и преобладаващо ниско- и средно нискотехнологични производства, като производството на храни, напитки и тютюневи изделия е най-големият отрасъл, посочва Европейската комисия в доклада си за конкурентоспособността, озаглавен "Няма растеж и работа без промишленост". Преминаването от икономика, почиваща на ресурсите, към икономика, почиваща на иновациите, се очертава като предизвикателство за страната, се казва във въведението на частта от доклада за България. Високотехнологичните и средно високотехнологичните фирми все пак създават 29 процента от общата добавена стойност, като ангажират 21% от работната сила, заета в производството. Сравнителният анализ на иновациите в ЕС за 2013 г. отрежда на България място в групата на държавите със скромни постижения в иновациите. Слабостите са по-специално по отношение на отворените, високоефективни и привлекателни научноизследователски системи, финансирането и подкрепата, инвестициите на фирмите и изградените връзки и предприемачеството. Едва 17 на сто от МСП са въвели маркетингови или организационни иновации (средна стойност за ЕС - 39 на сто) и едва 21 на сто са въвели нов продукт или нов процес (средна стойност за ЕС - 34 на сто). В съответствие със стратегията "Европа 2020" България се стреми към 2020 г. да инвестира в НИРД 1,5 на сто от своя БВП - амбициозна цел, тъй като настоящите нива на инвестициите са малко над 0,5 процента.

По отношение на иновациите и напредъка Световният икономически форум класира България на 97-о място сред 144 държави, въпреки че по отношение на факторите, повишаващи ефективността, тя е 59-та от 144 държави. Сравнително силното представяне по отношение на дела на завършилите висше образование и гимназиален етап на средното образование е основа за постигане на по-добри резултати. Приемането на необходимото законодателство беше забавено от оставката на правителството през февруари 2013 г. и последвалите избори, се казва в доклада. През октомври 2012 г. беше създаден Националният иновационен фонд. До края на 2013 г. той следва да заработи с пълен капацитет в изпълнение на целта си да насърчава научноизследователската дейност и да провежда проучвания за техническа осъществимост във връзка с нови или значително усъвършенствани продукти или процеси. През 2011 г. Бяха създадени две схеми за отпускане на безвъзмездни средства в подкрепа на научноизследователската и иновационна дейност на МСП, била тя самостоятелна или в партньорство с организации за НИРД. През 2012 г. бяха подписани 77 споразумения за отпускане на безвъзмездни средства за научноизследователска работа и 110 стартиращи фирми получиха подкрепа за иновации.
Производителността на труда в България е ниска, а делът на хората с висше образование, заети в производството, е под средното за ЕС равнище. За да повиши конкурентоспособността си, като осигури възможности за специализация в сектори с по-висока добавена стойност, България трябва да подобри образователната си система и да въведе основно обучение по предприемачество. Равнището на безработицата е различно в различните региони, а средното за страната е 12,3 на сто. Младежката безработица се увеличава трайно от 2010 г., като през четвъртото тримесечие на 2012 г. достигна 28,4 на сто. Тези данни трябва да се тълкуват в светлината на съществуващото структурно несъответствие на пазара на труда: годишно търсенето на квалифицирани кадри с инженерни и технически специалности се оценява на 64 000, докато наличният им брой е 23 000. Същевременно завършилите икономика и стопанско управление са 46 000, докато търсеният брой такива кадри е 23 000; завършилите хуманитарни специалности са 24 000, а нуждата от такива специалисти се оценява на 2000, отбелязва Европейската комисия. Инвестициите в образованието са под средните за ЕС и възлизат на 3 процента от БВП спрямо 5,6 на сто за ЕС. Разминаването между предлагането на кадри и търсенето им на пазара на труда задълбочава структурната безработица и спъва развитието на иновативни сектори с висока стойност. За стимулирането на растежа и конкурентоспособността ще спомогне провеждането на реформата във висшето образование заедно с ефективното управление и достатъчните по размер инвестиции. В своя сравнителен анализ на екоиновациите обсерваторията за екоиновации нарежда България на седемнадесето място в ЕС, въпреки че само една четвърт от МСП са въвели екологични иновации или са получили публична подкрепа за провежданите от тях мерки за ресурсна ефективност. В подкрепа на МСП действа схема за отпускане на безвъзмездни средства за повишаване на ефективността и производителността на екологичните технологии. България зависи в много голяма степен от един-единствен източник на енергия, като либерализацията и модернизацията на енергийната система все още не е завършена. Цените на енергията продължават да бъдат регулирани, тъй като се счита, че оказват влияние върху икономическата и политическата стабилност. Въпреки че голямата част от МСП са предприели мерки за ресурсна ефективност, има какво още да се желае, особено в сферата на енергетиката. Българската промишленост, която плаща много ниски цени за електроенергия, е най-енергоемката в ЕС, намаляването на енергоемкостта също би следвало да подобри енергийната независимост.