Българските емигранти и техните пари

Мира Лазарова
Повече от два милиона граждани на ЕС през 2008 година са избрали да живеят и работят в друга държава членка, като по този показател най-многобройни са емигрантите от Румъния - 384 000 души, на второ място са поляците - 266 000 души, на трето място са българите - 91 000 души, показват данни на Eurostat. Част от вътрешната миграция в границите на ЕС са също така германци, французи, британци, унгарци, холандци и португалци. Освен това през 2008 г. в ЕС са се установили 1,8 млн. имигранти, като 157 хил. са от Мароко, 97 хил. - от Китай, 93 хил. - от Индия.
Българите напускат страната основно в търсене на по-добре платено работно място, показват статистиките. Освен това те са и източник на средства за роднините си, останалите в България, като всяка година осъществяват различни като стойност парични преводи. Тези от тях, постоянно живеещи в чужбина, са пратили в страната 655.8 млн. евро за периода януари – ноември на 2010 година. В сравнение със същия период на 2009 е отчетен ръст от 2.48%. Средната месечна сума на изпратените пари през 2010 е била 69.61 млн. лв., като пикът е през май, когато емигрантските пари са били 71.1 млн. евро. След преките чуждестранни инвестиции, емигрантските средства са вторият по значение източник на външно финансиране за страните от Източна Европа.
Една от интересните статии в платежния баланс, която често е пренебрегвана несправедливо от анализаторите, е тази за емигрантските парични. За последните три години те се равняват на около 2% от БВП, което има ограничен макроикономически ефект, но огромен ефект на микро ниво по отношение на реципиентите на тези средства, отбелязва в анализ Десислава Николова, Институт за пазарна икономика. Според различни анализи, получателите на тези преводи ги използват основно за закупуване на храна, облекло и лекарства, и в по-малка степен - за образование, ремонти, закупуване на стоки за дълготрайна употреба и имоти. Въпреки че тези преводи се превръщат най-вече в непосредствено потребление на стоки от първа необходимост, те играят сериозно роля за стандарта на живот на своите получатели, които често са безработни, пенсионери, деца и учащи, домакини. Т.е. те спомагат за подобряване качеството на живот на част от най-бедното население и в този смисъл изпълняват една сериозна социална функция.
Ако сравним преводите от българите, живеещи постоянно в чужбина, в последната година преди членството в ЕС (2006 г.) с тези в първата година на пълноправен член (2007 г.), се вижда почти двойно увеличение в абсолютна стойност и съответно ръст от 1,3% от БВП до 2,1% от БВП. Т.е. безспорно ползите от членството по отношение на повече възможности за работа и доходи са очевидни.
Тенденцията очевидно ще се запазва и през следващите години, тъй като въпреки кризата, българските имигранти продължиха да субсидират своите роднини и респективно българското потребление. Оживление в потреблението на нива близки до тези от 2008 година, се очаква да бъдат стигнати едва в последното тримесечие на 2011 година.
Статистика
През 2009 изпратените средства от емигранти в България са 1.35 млрд. лв.
През 2007 сумата е 1.24 млрд.лв., през 2008 те са 1.29 млрд. лв.
Като процент от БВП, средствата, изпратени от българите, живеещи в чужбина са били най-много през 2007 г. - 2.06%.
Като сума и като процент от БВП изпратените средства са били най-малко през 2006 г. Тогава към България са насочени 651.48 млн. лв., които са представлявали 1.25% от БВП.
По експресни данни на НСИ, БВП на България за първите шест месеца на 2010 г. възлиза на 30.42 млрд. лв. Преводите на българите, живеещи постоянно в чужбина за същия период, са 725.8 млн. лв., или 2.38% от БВП.