Българското селско стопанство, 2012

Николай Вълканов, ИПИ
С началото на новата 2013-а г. изминалата селскостопанска година вече добива очертания в първите прогнозни данни на НСИ. Наскоро излязлата статистика на Евростат за земеделието и рибарството с данни от официалното преброяване на европейските стопанства през 2010 г. пък ни позволява да разгледаме развитието на сектора в рамката на ЕС-27. Изминалата 2012 г.бе годината, в която субсидирането на сектора достигна рекордни нива (1,08 млрд. лв. според НСИ). 2012 година също така очерта задълбочаване на процесите, които наблюдаваме през последното десетилетие в българското селско стопанство, а именно растящ дял на растениевъдството и по-специално на зърнените култури. Като временна корекция можем да отбележим спада в дела на технически култури (заради неблагоприятните климатични условия през лятото) и слабия ръст в дела на животновъдството заради….. Продължава нарастването на разходите за аренда (с 8 на сто за година по предварителни оценки на НСИ), продиктувано от увеличаващите се субсидии на площ и конкуренцията за вземане на земя под наем. Бързо нараства предприемаческият доход от земеделие – с 10,7% за година по предварителни данни, но остава малко под нивото от 2001 г. и значително под това от 2008 г. (когато цените на храните отбелязаха ценови рекорди). За втора поредна година спадат инвестициите в основен капитал.

Стойност на продукцията

Брутната добавена стойност и стойността на крайната продукция в селското стопанство се увеличават през 2011 г. съответно с 3,8% и 1,8%, но това се дължи изцяло на увеличаване на цените, а не на нарастващ обем на производството. Най-голям е ръстът в стойността при зърнените култури, което се дължи основно на повишената цена на пшеницата. При техническите култури слънчогледът не успява да компенсира докрай загубите при рапицата. Продължава да спада стойността на произведената продукцията в сектор зеленчукопроизводство. В стойностно изражение продукцията в животновъдството расте с около 4%, като ръст се наблюдава при всички основни групи – ЕРД, свине, овце и кози, птици. И тук вероятно става въпрос по-скоро за ценови ефект.

Доходи

Факторният доход (измерващ възнагражденията на факторите на производство – труд, земя и капитал) нараства с 9,8% през 2012 г. спрямо предходната година, което се дължи както на по-високите цени на продукцията, така и на нарасналите субсидии в сектора (с над 190 млн. лв.). Той се разпределя както следва - възнагражденията на наетите се повишават с 5,6% по текущи цени, собствениците на земя, отдаващи я под аренда – с 8,1%, а нетният предприемачески доход расте с 10,7 на сто. Българското селско стопанство се радва се на едни от най-бързорастящите факторни доходи в ЕС-27 (след тези в Естония, Унгария и Чехия) за периода 2005-2011 г., показват и данните на Евростат.

Концентрация на земя и капитали

Бързорастящите доходи обаче далеч не означават, че всички заети в селското стопанство се радват на увеличаващо се благосъстояние. Системата на субсидиране на единица площ, която стимулира растениевъдството и по-специално зърнопроизводството и производството на технически култури, които се отглеждат на големи площи, разви неимоверно възможностите на заетите в тези подсектори. Данните на Евростат показват, че 5490 ферми (1,5% от всички) в България стопанисват 82% от земята и обработват средно по 672 ха. В тях са концентрирани основните финансови ресурси – и като стойност на произведената продукция, и като размер на субсидиите, които получават.

Западащо животновъдство

За разлика от зърнопроизводството например, където земята е концентрирана в големите стопанства, при животновъдството е точно обратното. На фона на останалите държави-членки прави впечатление голямата раздробеност при животновъдството, където под една четвърт от животните са концентрирани в големи стопанства, докато близо 30% са във ферми с годишни приходи под 4000 евро. България заедно с Румъния е единствената страна в Общността със средна производителност под 4000 л. мляко на една крава на година (при средно 6457 литра за ЕС). Това говори за сериозна необходимост от инвестиции в подобряване на стадата. Най-слабата гъстота на селскостопански животни (особено с оглед на размера на пасищата като дял от земеделската земя) също се наблюдава в България, заедно с прибалтийските страни и Словакия.

Ролята на субсидиите

Концентрирането върху отглеждане основно на зърнени и маслодайни култури и оттегляне от животновъдство, зеленчукопроизводство и производство на плодове, бе в голяма степен продиктувано от начина на разпределение субсидиите на единица площ. Според данните на Евростат България е една от страните, в които субсидиите до момента нямат позитивно влияние върху брутната добавена стойност, произведена от сектора.

Прогнозите ни за 2013 г. са, че при по-добра реколта в световен мащаб и съответно спад на цените на основните зърнени и технически култури приходите на фермерите може да се свият. Особено ако е съчетано с лоша стопанска година за България, това ще доведе до спад в сектора. Евентуално поевтиняване на фуражите би дало глътка въздух на животновъдството, но като цяло това няма да промени цялостната картина в сектора. Допълнително напрежение ще има в сектор „мляко”, както заради ниската му конкурентоспособност на фона на останалите страни, така и заради новите регулации при млекопреработването.