Българско вино в лукс хотели

Люцерн, Данаил Алеков, специално за EconomyNews.bg

Преди повече от 7 месеца, EconomyNews.bg ви запозна с едно малко по размер, но голямо по значение признание за българското вино. Днес вече това е факт - българското вино се продава успешно в един от най-старите швейцарски хотели – “Швайцерхоф” в град Люцерн. Официалният старт на продажбите беше даден в петък , 22-ри ноември, на гала вечеря с шеф-готвач Жоро Иванов, а още българско вино може да се купи свободно в специализирания винарски магазин Vicino в Цюрих.
Ето какво каза в интервю за EconomyNews.bg Цветелина Николова*, изпълнителен директор на винарска изба.
Г-жо Николова, каква са вашите впечатления от начина, по който беше представено българското вино?
Мисля, че българските вина бяха представени по много интересен и изключително добър начин. Заедно с шеф-готвач Жоро Иванов, продукцията беше представена с много добър имидж на високо ниво. За нас е изключително важно, че присъстваме на това събитие, тъй като Швейцария е една интересна държава, в която бихме искали да реализираме нашата продукция. Трябва да се правят повече такива събития, за да може да популяризираме българското вино по такъв начин. Знаете, че на външните пазари, българските вина са на много ниско ниво - и ценово, и имиджово. С подобни събития вдигаме нивото и показваме на чужденците, че в България се правят наистина висококачествени вина. През последните години са инвестирани доста пари и както виждате, това вече се отразява и дава своите добри резултати.

Какви са очакванията ви от пазара в Швейцария?
Не търсим количества и масови продажби, няма смисъл от ниска цена. За нас е важно да продаваме по-висок клас вино на подбрани места – 4 и 5-зведни хотели и добри ресторанти. Говорим за вина от среден клас и нагоре.
Швейцария е сред страните, включени в проекта на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) за промоция на български вина (другите страни са САЩ и Китай – бел. а.). Вие също участвате в този проект, какви резултати са постигнати до момента?
Проектът е с 3 години срок на изпълнение, като първата година приключи и вече навлизаме във втората. Създадохме добри контакти в Швейцария и САЩ, а миналата седмица бяхме в Китай. Доволни сме, но можеше да постигнем и по-добри резултати. Проектът е съвместен между България и Гърция (между НЛВК и гръцката асоциация “Вино пътищата на Северна Гърция” – бел. а.). Гърция, като водеща страна, допусна известни пропуски в организацията и изпуснахме няколко добри изложения. Последното изложение в Шанхай беше организирано доста по-добре. Усеща се, че след всяко изложение виждат какви са грешките и се опитват да ги поправят.
Кои са основните пазари за износ на вино?
Нашият основен пазар е Полша, а през тази година сключихме договори в Швейцария, САЩ, Китай, Индия и Румъния. До миналата година, капацитетът ни беше достатъчен само за вътрешния пазар, но сега имаме още 3500 дка лозя. Представихме се добре, предвид това, че до момента не сме изнасяли. Сега трябва да мине една година, да си изпълним договорите, да стъпим на тези пазари, а след това продължаваме с нови.
Доволни ли сте от тазгодишната реколта грозде?
Резултатите по отношение на качеството показват, че от 2006 година насам не е имало толкова добра реколта. Общите показатели за добра реколта включват по-висока захарност и по-добро грозде като цяло. В същото време има и ръст в количеството, като при нас увеличението е с около 40%. Тепърва ще видим какво ще бъде виното. Положителните резулатати се дължат на добрата година, но и на инвестициите, които направихме – капково напояване и специфично наторяване. В момента завършват ферментационните процеси и предстои да видим какво ще бъде виното.
Какви са предпочитанията на българския пазар?
Относно червените вина, тенденциите на българския пазар са повече купажни вина, може да се каже, че те в момента са “модерни”. Повишава се и консумацията на розе. Интересно е да се отбележи, че започват да се пият малко повече шампанизирани вина, защото културата за пиене на такива вина в България беше почти нулева допреди 1 година.
Има ли повишение в културата на пиене на вино като цяло?
Да, определено. Разликата в това отношение сега и преди 5 години е огромна. Хората се интересуват повече от вина и това се отразява в повишение на културата - търсят все по-високо качество и се опитват да пробват различни вина всяка вечер, за да сравняват. Търсенето на високия ценови клас намаля преди 3-4 години, но сега се връща и хората започват отново да се интересуват от качествени и по-скъпи вина.
Съществува ли винен туризъм в България?
Не бих казала, че в България има винен туризъм все още. Има голям потенциал, но не мисля, че го развиваме. Имайки предвид колко изби има вече, може да се направи един винен тур в Южна България, тръгвайки от София. В момента няма много места във винарските изби, където хората могат да отидат и да отседнат – трябва да бъдат повече. Ние сме в проект на изграждане на хотел, има и още много други места, на които винарните започват да строят хотели. Но българските изби са много разделени и всеки гледа нещата от своя страна. Опитахме с браншови организации, като създадохме и подкрепяхме такива асоциации, но не се получи нищо. Единствено НЛВК се опитва да помага, но на този етап все още е слабо. Може би трябва на национално ниво да се работи повече, за да се направи една добра организация - в България от доста години насам няма обединение и коопериране на национално ниво. Като ходим на външни изложения, се забелязва как държавите помагат на винопроизводителите си. Ще дам пример с Турция, която няма такива традиции във винопроизводството, но държавата осигурява 80% от таксите за изложенията и щандовете им са съизмерими с тези на Франция и Испания.
 

__________________

*Цветелина Николова е изпълнителен директор на винарска изба “Катаржина естейт” и “Белведере груп България”. Управлява общо 900 души и бе обявена за “Млад мениджър” през 2012 г. като наградата се присъжда на ръководители до 35 години. “Белведере груп България” пък е най-голямата чуждестранна инвестиция в българската винарна индустрия, като “Белведере” съществува в 132 държави по целия свят.