Виненият сектор в Молдова - европейски трамплин

Има страни, които живеят от селското стопанство като цяло и други, които разчитат на специфични селскостопански продукти и именно такава е Молдова. Колко други страни могат да се похвалят с винарски изби, които се простират върху десетки, ако не и стотици километри под земята? Производството на вино не е само исторически стълб на молдовската икономика, но през последните години се превърна и в трамплин, с който бившата съветска република се опитва да се доближи до Европа и големия й единен пазар.

От изба на СССР до новоизгряваща звезда на европейския винарски небосклон - Молдова е на границата между два свята, но все повече се обръща на запад. Малката страна, сгушена между Карпатите и Черно море, очаква да започне скоро преговори с Брюксел за присъединяване към ЕС и се надява, че доброто й вино ще подпомогне тази кауза. Какво друго би могло да сближи по-добре хора и страни от чаша хубаво вино?

"Производството на вино е огледалото на способността ни да преживяваме превратностите на историята и доказателство за устойчивостта на икономиката ни", анализира Диана Лазар, специалист за молдовския винен сектор в консултантската компания "Чемоникс" (Chemonics). Селското стопанство като цяло осигурява 12 на сто от брутния вътрешен продукт на Молдова (за сравнение в известната със земеделското си производството Италия този дял е едва 4 на сто ). Препитанието на около 500 000 души от населението на Молдова, което наброява 2,5 милиона души, зависи по един или друг начин от винопроизводството, пише италианското издание "Соле 24 оре".

Водещ износител на вино в света по територия

Молдова е малко по-голяма от френската историческа област Бургундия, която от 2016 г. е част от административния район Бургундия - Франш Комте. Територията й е едва 34 000 километра, заедно със сепаратистката Приднестровска република. Въпреки това страната е на първо място в света по износ на вино спрямо размера на националната територия. В абсолютно изражение страната е на 19-о място в света по износ на вино. Терените с лозя заемат 112 000 хектара земя, а производителите прибират всяка година реколта от 600 000 тона грозде.

Виното е огледалото на молдовската история, твърди Диана Лазар. Грозде се отглежда на територията на днешна Молдова, откакто първите гръцки заселници достигат до бреговете на Черно море през 7 век пр. Хр. Именно пристигането на гърците подобрява значително системите за отглеждане и качеството на виното. По време на османския период алкохолът е забранен. След подписването на Букурещкия договор през 1812 г. между Османската империя и Русия Молдова пада под руска власт и производството на вино е възобновено.

Подземни изби

От 18-и век молдовските производители използват стари мини за съхранение на бъчви и бутилки. През съветския период избите са превърнати в подземни градове. Избата "Милещи Мичи" (Milestii Mici), разположена на 30 километра от столицата Кишинев, е най-голямата в света - 2 милиона бутилки се разполагат в 200 километра минни галерии на 80 метра под земната повърхност. Придвижването в тях се извършва с електрически превозни средства, които циркулират между пътни панели и светофари. Сред предимствата на мястото е постоянната температура от около 14 градуса.

Подземните изби се сблъскват с трудности, както през съветската, така и през руската епоха. По време на перестройката и борбата с алкохолизма в СССР Москва нарежда лозите в много от съветските републики да бъдат изкоренени. Това важи в най-голяма степен за двете основни производителки на вино - Молдова и Грузия. "Редица производители възстановиха тайно лозите, скривайки ги и запазвайки ги за бъдещето", разказва Тамара Крету, служител в стопанството "Милещи Мичи".

Руското ембарго от 2006 година

През 2006 г. Кишинев отново трябва да се съобразява с Кремъл. Москва решава да спре вноса на вино от Молдова на фона на напрежението около бъдещето на сепаратисткото проруско Приднестровие. По това време винопроизводството е осигурявало 15 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. "Ембаргото доведе  до преки загуби от 500 милиона долара за едно денонощие, които нараснаха до почти 1 милиард долара, имайки предвид последвалата рецесия", припомня Диана Лазар. Диверсификацията на износа се очертава като приоритет.

Днес винопроизводството в Молдова си е поставило за цел да се превърне в символ на постепенната интеграция на страната в ЕС. Правителството на президентката Мая Санду се надява да започне преговори за присъединяване към ЕС до края на годината. Още с подписването на споразумението за асоцииране с ЕС през 2014 г. виненият сектор си постави за цел незабавно да се приведе в съответствие с фитосанитарните норми на блока, за да диверсифицира пазара си.

През последните седем години износът на молдовско вино за Румъния е нараснал тройно, а след нея се нареждат Полша и Чехия. Износът за Китай е 6-7 на сто от общия, като редица производители се оплакват от бюрократични пречки. За сметка на това Италия е труден за проникване пазар за молдовското вино и то не само заради местната конкуренция, отбелязва "Соле 24 оре".

"Това са вина с високо алкохолно съдържание и по-високи средни цени, отколкото в Италия", твърди Фабрицио Пелицари, генерален секретар на Италианската търговска камара в Кишинев. Очевидно процесът на диверсификация на молдовското вино няма да е толкова лесен. 

/БТА