"Вътрешен" човек от енергетиката = какво става?

Ива Стойкова

Инж. Димитър Белелиев има над 10-годишен опит като ръководител в областта на енергетиката. От 2002 г. досега е Председател на Съвета на директорите на ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА (ЦЕРБ ЕАД). До 2011 г. е Изпълнителен директор на „Техенерго” АД, а преди това (от 2003 до 2010 г.) е и Председател на Съвета на директорите на “Енергоремонт Варна” и “Енергоремонт Русе”, както и член на Надзорния Съвет на „Енергоремонт холдинг” АД.
Завършва Техническия университет със специалност Транспортна техника и технологии.
 

-Г-н Белелиев, какъв е разумният вариант да се постигне баланс между различните енергийни мощности и произвежданата от тях електроенергия предвид бурното развитие на ВЕИ-тата през последните години?
Въпросът за баланс на производството на енергия от различни енергийни мощности е заложен в европейската програма за намаляване на вредните емисии, позната като „20-20-20 до 2020”. Там е заложен 20-процентов дял на ВЕИ в общия енергиен микс на Европа, а ангажиментът на България е да отчете 16% „зелена енергия” в брутното крайно потребление след 2020 г. Няма никакво съмнение, че страната ни трябва да следва тези европейски директиви и задълженията, които е поела. Това, което не е логично, е преизпълнението на програмата, което се случи. Още през 2012 г. делът на възобновяемите енергийни източници в потреблението достигна 16,3%, а някои експерти очакват 2020 да достигне до 25%.
Имат ли място на българска територия нови мощности и какви?
В средносрочен план, мощностите, които имаме, са ни напълно достатъчни. По-важното е дали в България ще има потребление на електроенергия, производство на продукции и промишленост. Защото при сегашното ниво на потребление, дори и след затварянето на АЕЦ „Козлодуй“, не са ни необходими нови мощности. Не мисля, че в близко бъдеще ще има инвестиции в тази посока, с изключение на малки проекти за ВЕИ-та. Напротив, моите очаквания са да се затварят мощности, както това се случва с ТЕЦ Варна.
При положение, че често се налага ограничаване на мощности заради свръхпроизводство, какъв е проблемът България да изнася ток?
Производството на голямо количество електроенергия само по себе си не е достатъчно, за да може да има износ. Важно е цената на електроенергията да бъде конкурентна, както и да са налице технически възможности за изнасяне извън страната. Цената на електроенергията у нас не е ниска, а такси на ЕСО оскъпяваха износа още повече. В резултат на това българският ток стана неконкурентоспособен на балканския пазар. Балканските ни съседи задоволяват енергийните си потребности самостоятелно, а дори голяма част от тях, като Румъния например, снабдяват и други страни.
От друга страна има свръхпроизводство в Западна Европа и електроенергията може да бъде доставена на много ниска цена. Така, България все по-трудно намира нови пазари, въпреки стратегическото си положение.
Единственият начин да се обърне тенденцията към положителна посока е да се направи някаква генерална промяна у нас. Това може да стане чрез дългосрочна политика в областта на енергетиката, която не се променя при всяко ново правителство. Например, по отношение на квалифицираните кадри в енергетиката. Средната възраст на специалистите в сектора надхвърля 50 години и все повече се усеща липсата на млади инженери. Това е само една от посоките, за които трябва да се помисли в дългосрочен план и на най-високо ниво.
Какво е бъдещето на ТЕЦ-овете и в какво техническо състояние са те?
В момента мога да кажа, че се поддържа сравнително добро техническо равнище на мощностите в България. Техническото състояние на топлинните централи, каквито са ТЕЦ „Марица Изток“ 2, ТЕЦ AES Гълъбово, ТЕЦ „Контур – Глобал“, както и по-големите топлофикационни дружества „Топлофикация София“ и „Топлофикация Русе“, позволява непрекъсната, безаварийна работа.
ДКЕВР обяви, че има намерение да преразгледа договорите с „Контур Глобал Марица изток 3“ и „Ей И Ес 3С Марица изток 1“. Вашият коментар?
Трудно мога да правя коментар по тема, за която нямам документи, тъй като те не са публични. Но, доколкото съм запознат от комуникацията със запознати колеги, договорите на „Контур Глобал” и „Марица изток 1” са много трудни за преразглеждане едностранно, което означава, че без съгласието на съответните фирми, които ги управляват, е праткически невъзможно да бъдат изменени. А фирмите няма как да тръгнат срещу собствените си интереси. Според мен единственият начин е да се задейства клаузата „форсмажор” и договорите да подлежат на генерална промяна. Такова решение към днешна дата може да бъде взето само на политическо ниво. Дали такова решение е правилно е тема на дълъг разговор. Моето лично мнение е, че ако един договор е сключен, той трябва да бъде променян само на база на обективни обстоятелства, а не защото не си премислил добре преди подписване или си направил други погрешни действия.
Какво е мнението ви за удължаването на 5-и и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”, както и за изграждането на нови два блока там?
При възможност разбира се, че е задължително 5-и и 6-ти блок да бъдат с удължен живот. Това технически е абсолютно нормално и е реалистично. Това, което прескочи като информация е, че руската страна, без която не може да има такова удължаване, е вдигнала стойността на своите услуги. Не знам доколко това е реално и не мога да коментирам, тъй като не съм запознат в детайли.
По отношение на изграждането на нов блок считам, че това е добро техническо решение. Въпросът е да се намери инвеститор, който да поеме икономическата отговорност.
Има ли нужда от АЕЦ „Белене”?
Много ми се иска в България да се запази и развива атомната енергетика. Това е върхова технология и като инженер я оценявам. Но откровено казано, лично аз не виждам перспектива за такива големи мощности. Просто няма да има необходимото потребление на тази енергия.
Мисля, че по-полезно би било в следващите няколко години усилията ни да бъдат насочени към водноелектрическите централи, които са технологично най-простият и сравнително евтин начин за производство на електроенергия. ВЕЦ-вете могат да изиграят компенсираща роля, тъй като са с много добра оперативна маневреност за поддържане на електросистемата.
Също така виждам бъдеще в изграждането на когенерации, и то такива, които са свързани с производствени цикли, където има потребление на топлоенергия. Да не забравяме и друго направление, в което трябва да се инвестира, това са подобренията в мрежата с цел намаляване загубата от пренос.
Какви са Вашите наблюдения за развитието на енергетиката на Балканите?
За разлика от България, на Балканите където аз имам наблюдения, кипи строителство на нови мощности. В Гърция върви изграждане на хидроцентрали и централи на биомаса. В Македония се очаква инвестиция в голяма когенерация в град Скопие, подобна на нашата „Топлофикация - София“, както и строителство на няколко големи и много на брой малки хидроцентрали. В Косово се очаква модернизация и строителство на нови блокове на термична централа в Обилич. В Сърбия също ще има бум на хидроцентрали. Турция като цяло е перспективен район за инвестиции в нови мощности, като там на практика е представен целият спектър от разнообразни мощности, включително и атомна централа, за която има проект за строителство.
Как ще коментирате решението на Германия да се откаже от АЕЦ?
По отношение на отказа на Германия от АЕЦ, това отново е политическо решение. Мисля, че донякъде е свързано с това, че лобито на въглищарския бизнес там е по-голямо и именно големите въглищни компании по термичен начин ще произвеждат електроенергия. Също така Германия е много силно заложила на ВЕИ-тата и направи много големи инвестиции в тази посока. Но за разлика от България там възобновяемите енергийни източници ги правят близо до потребителите – изграждат малки мощности, но много на брой. Затова те нямат проблеми със балансирането на енергията, какъвто ние имаме у нас.
Коментарът ви за „Южен поток”?
Това е един чудесен проект. Единственото, което не мога да оценя, е мястото на България в него. Ние на практика, нито ще бъдем мажоритарни собственици на частта, която ще минава през България, нито ще участваме сериозно в строителните работи. За България остава да чака някакви дивиденти в бъдеще, след 15-20 години.
Иначе като диверсификация на доставките на природен газ е много добър вариант. Друг е въпросът, че потреблението на газ в България не е критично за икономиката ни.