Данъчна коалиция - възможна ли е тя?

Петър Ганев , ИПИ

В създалата се предизборна обстановка мога да се откроят много полярни позиции на основните политически партии, както и някои сходни, но с откровено деструктивен характер. Водещото сближаване е по отношение на патриотично-популисткия уклон за повече харчове, като обещанията на политиците за благоденствие просто валят отвсякъде - безплатният обяд вече е по-скоро безплатен „ол инклузив”. През последните дни обаче се оформи и друго течение на говорене, което остава до голяма степен пренебрегвано. Парадоксално или не, но ляво-патриотичният възход на политическата сцена е придружен с идеи за облекчаване на данъчното бреме, които са видими по целия ляво-десен спектър.

Нека се разходим по плановете на основните политически играчи и техните предложения по отношение на данъците. Част от идеите са изрично написани в програмни документи, друга част все още се обсъждат. Общата картина обаче е ясна:

ГЕРБ: Това е единствената партия, която, общо взето, не говори за данъци. Бидейки доскоро на власт и съответно водейки фискална политика, ГЕРБ явно са на позиция да запазят статуквото. Подкрепата им за плоския данък е по същество позиция, но все пак е отчетлива липсата на други идеи. Покачването на осигуровките (планирано за 2018 г.) тук остава в сила.

БСП: Левите са много активни на тема данъци, като водещият мотив е отмяната на плоския данък. Публично избягват да говорят за пълна отмяна, но в програмата е записано "плавен изход от плоския данък" (разбирай отмяна). Въпреки това, отмяната в случая е с риторика за облекчаване на бремето чрез въпросното приспадане на 50 лв. от дължимия месечен данък на работещите родители за дете. Това се противопоставя на нова ставка от 20% за работещите с доход над 10 хил. лв. на месец. Те са около 7 хил. човека, тоест тук не се търси фискален ефект, а засилена риторика срещу "богатите". Към тези промени в плоския данък следва да прибавим и друга идея за по-ниско облагане - нулева ставка на данък печалба за стартиращи млади предприемачи (до 35 г.) с оборот до 150 хил. лв. на година и поне 5 нови работни места.

Обединените патриоти: Патриотите също нямат завършена програма, но на места са коментирали основните си идеи. Водеща идея изглежда е диференцираното ДДС за лекарства, храни и учебници. По отношение на плоския данък е много вероятно да са силно критични и да подкрепят идеи, сходни с тези на БСП - форма на необлагаем минимум или друго облекчение в  комбинация с по-висок процент за "богатите". 

ДПС: "Либералите" все още няма представена програма. По техни думи върху нея работи активно и г-н Делян Пеевски. Въпреки последното, в данъчната ѝ част едва ли ще намерим нещо много интересно. ДПС най-вероятно ще поддържа риторика за ниски данъци и ще защити плоския данък. Спорно е дали ще имат конкретно предложение за данъчни промени, като ако има такива, то е много вероятно да са в сферата на облекченията за един или друг сектор или социална група.

Воля: Хората на Марешки още нямат готова програма, но съдейки по негови изяви и по лицата, отговорни за програмата, то е много вероятно да се застъпи риторика за ниско данъчното бреме.

Реформаторски блок II: Новите стари "реформатори" също още не са представили своята програма, но от различни изказвания е ясно, че дискутират някои идеи за по-ниски данъци. Сред тях са постепенно намаляване на ДДС (с много малка стъпка) или натиск за намаляване на осигурителната тежест.

Да, България: Партията с най-силен анти-корупционен уклон все още разсъждава върху икономическата си програма, но отново риториката до момента е в посока по-ниски данъци. Заговори се за възможно намаляване на ДДС или други малки стъпки като премахване на данъка върху лихвите на физическите лица и данък "уикенд".

Нова Република: Новата формация на Радан Кънев вече обяви някои от икономическите си идеи. Сред тях са по-нисък ДДС за храни, лекарства, книги и учебници, премахване на данък "уикенд" и отказване от покачването на осигуровките.

От всичко изложено дотук можем да направим няколко извода:

Първо: Идеите на всички партии са за или запазване на статуквото или на практика намаляване на данъчното бреме. Масово е схващането, че има фискално пространство за намаляване на данъци или въвеждане на облекчения, като макар и да няма ясни оценки, водещите идеи са в рамките на 300-500 млн. лв. по-малко приходи в бюджета на година. 

Второ: Повечето предложения са в плоскостта да се направи жест към определена група - било то облекчения за работещите с деца или тези с ниски заплати, било то освобождаване от данъци за млади предприемачи или по-ниско облагане за конкретен пазар (на лекарства, храни, книги). Това обикновено са идеи, които преследват конкретни избиратели, но отстъпват в чисто фискален и икономически план - неутралните данъчни идеи са за предпочитане. 

Трето: Едната възможна данъчна коалиция е тази на БСП и Патриотите с цел разтуряне на плоския данък - въвеждане на необлагаем минимум (или сериозни облекчения) и наказване на "богатите". Тези идеи обаче не са подкрепени от другите политически играчи.

Четвърто: Има ясна възможност за данъчна коалиция в дясно-център. Обединителната линия е запазването на плоския данък и ясно изразената риторика за ниски данъци. Необходими са обаче някои отстъпки и промени в общите послания, за да се постигне съгласие. ГЕРБ трябва да променят позицията си за запазване на статуквото и да приемат отмяната на някои свои идеи - преосмисляне на данъка върху лихвите и данък "уикенд", както и оттегляне на планираното увеличение на осигуровките през 2018 г. Разбитото реформаторско дясно от своя страна следва да потърси неутралните данъчни решения (да забрави за облекчения и преференциални ставки) и да намери общ език дали да се фокусира върху осигуровките (което намалява тежестта върху работещите) или върху ДДС (което се разпростира върху всички).

През идните седмици най-вероятно ще видим сериозен дебат по отношение на плоския данък (разделителната линия между двете групи) и може би почти никакъв по отношение на другите идеи. Въпреки това, възможността за смислена данъчна коалиция е налична.