Докъде стигнаха реформите на Калфин

Явор Алексиев, ИПИ

Оставката на вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин дойде в момент, в който системата на социалното подпомагане имаше нужда от последователност - не толкова в посоката на политиките, колкото в подхода към тях.

Ивайло Калфин не успя да намери решенията, но успя да идентифицира много от проблемите в системата. Като добър оратор той срещна изненадващо рехава обществена съпротива при посочването на недостатъци и злоупотреби, които много негови предшественици предпочитаха да премълчават в името на по-висок рейтинг. И все пак е трудно да припознаем която и да е от вече предприетите стъпки с понятието „реформа“, особено ако обвързваме това понятие с някакъв вид структурна промяна в една сфера.

Макар лансираната „промяна на философията” на програмата за подпомагане на семейства с деца да беше по-скоро PR шум, отколкото реално отражение на промените, опит за затваряне на вратички за получаване на помощи все пак беше направен. Някои от ходовете дори вече дават резултат. Например, модата майки да стават студентки с цел прибирането на еднократна сума от 2880 лв. изглежда отшумява. Докато през 2014 г. министерството задели 20,7 млн. лв. за подкрепа на „академичните“ пориви сред младите майки, през 2015 г. средствата намаляват до 11,9 млн. лв., а броят на получилите помощта пада от 7207 на 4079. Тази програма беше прекрасен пример за лошо законодателство в сферата на социалното подпомагане, а до известна степен и за размера на вратата в полето, наречено „университет“. Ефектът от други добри идеи като регламентирането на съвместното съжителство при получаването на детски надбавки тепърва ще трябва да бъде оценяван, но очакванията са положителни, а мотивите за въвеждане на промените – логически издържани.

За съжаление тези сами по себе си положителни промени няма да окажат кой знае какво въздействие върху ефективността на програмите в сферата на семейното подпомагане като цяло. Причината е, че наред с тях в новите разпоредби намериха място и редица недалновидни и икономически неиздържани решения. Сред тях е вдигането на тавана на дохода за допустимост при получаване на детски надбавки до 400 лв. на човек от домакинството от 1 юли 2016 г. По този начин една от най-ниско ефективните социални мерки (т.нар. детски надбавки) ще стане още по-малко ефективна от гледна точка на достигането и реалното подпомагане на най-нуждаещите се.

Министърът подаде оставка в навечерието на може би най-важната си законодателна инициатива – идеята за прекратяване на универсалната роля на ТЕЛК решенията при определяне на достъпа до привилегии и помощи за лица с увреждания. Независимо как се казва следващият министър на труда и социалната политика и независимо колко дълго ще успее да се задържи на поста, работата по промяна на анахроничния модел за оценка на работоспособността трябва да продължи. Ако първоначалната посока бъде запазена и промените бъдат доведени до край, ще можем да говорим за действителна „реформа“ в социалното подпомагане.

Промяната в ТЕЛК освидетелстването трябва да бъде обвързана и със запушване на пробойните в тази система, от които се възползват хора в предпенсионна възраст. В момента ТЕЛК решенията се използват масово за ранно пенсиониране и т.нар. „фиктивни инвалиди” са основен контингент сред новите пенсионери всяка година.

Остава опасността, че страхът от предсрочни избори ще предопредели за новия социален министър второстепенна роля (в добрия случай) или водещ ангажимент за мобилизация на електората на управляващите. Третият вариант, при който реформите стават по-бързи, смели и решителни за съжаление не се вписва в политическата реалност у нас.