Еврорегламент за личните данни пести 2,8 млрд. евро

-Обучават до 100 000 българи да обработват лични данни, стана ясно на форум на Американската търговска камара

-Около 80% от компаниите в България не са подготвени да реагират на въвеждането на Регламент на (ЕС) 2016/679 за защита на личните данни. В ЕС готовност нямат 70%

-Между 50 000 и 100 000 души трябва да преминат обучение по прилагане на новите правила

-В зависимост от нарушенията глобите за нерегламентирано или злонамерено боравене с лични данни са до 2% (до 10 млн. евро) и до 4% (до 20 млн. евро) от годишния оборот на компанията

 

“Въвеждането на новия регламент за защита на личните данни (Регламент 2016/679) ще засегне всички. Няма друга политика,  която да влияе на толкова сфери в живота. Целта на регламента е да се уеднаквят законодателствата по отношение защитата на личните данни в 28-те държави-членки на ЕС”. Това обяви Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни, по време на форум, организиран от Американската търговска камара в България. Той подчерта, че решението да се регламентира по-голяма отговорност на компаниите към гражданите, е резултат от превръщането на личните данни в бизнес за много компании. Според Караджов  около 80% от фирмите в България все още не са подготвени за трансформацията, която ще влезе в сила на 25 май 2018 г.

Адв. Таня Точева  от адвокатска кантора “Точева и Мандаджиева” обясни, че най-засегнатите сфери ще са здравеопазването, банковото дело, застраховането, доставчиците на комунални услуги, мобилните оператори.

В условията на непрекъснат обмен на данни в социални мрежи чрез мобилни приложения, облачни услуги и изкуствен интелект почти няма сектор, в който да не се обработват лични данни, обясни Пламен Ангелов от КЗЛД.

С въвеждането на Регламента се разширява сериозно наборът от права на физическите лица. Специално внимание се обръща на защитата на данните за децата. Повишава се изискването за прозрачност, въвежда се отчетността.

Регламентът задължава компаниите, които извършват системно наблюдение на гражданите, по специално в интернет, както и когато обработват чувствителни данни, да назначат длъжностно лице по защита на личните данни. КЗЛД предлага такова задължение да имат и компании, които обработват лични данни на голям брой лица, например над 10 000.

Според Караджов за целта ще е необходимо да се обучат между 50 000 и 100 000 души за прилагане на новите правила. Това поражда необходимостта от създаване на Национален център за обучение. Определена е сграда, за чиято реконструкция са необходими 1,5 млн. лв. “Разчитаме да получим финансиране от бюджета за 2018 г.”, обяви Караджов. Паралелно се работи и за изграждането на онлайн платформа, която може да образова едновременно 10 000 души. За нея Комисията се нуждае от 350 000 лв.

Ива Тодорова, член на борда на Американската търговска камара в България и председател на Дигиталната работна група, съобщи, че според Европейската комисия въвеждането на единни правила ще спести на бизнеса сумарно около 2,8 млрд. евро от правни разходи. Тя заяви, че новата правна рамка гарантира по-добрата защита на правата на гражданите и предупреди, че  санкциите за нерегламентирана обработка на лични данни варират в зависимост от нарушенията до 2% (или до 10 млн. евро) и до 4% (или до 20 млн. евро) от годишния оборот на компанията.

До края на годината КЗЛД съвместно с МВР ще внесе за разглеждане в НС закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. В преходните и заключителни разпоредби ще бъдат внесени промени в редица секторни закони, които трябва да се преведат в съответствие с новия регламент.

Вихрен Славчев, изпълнителен директор на Мнемоника заяви, че с цел защита на компаниите, се събират метаданни в дадена фирма-клиент и се насочват към определени интернет пространства.

Огнян Юскеселиев, мениджър дигитална трансформация в Телелинк каза, че когато информацията е в облачно пространство, тя е по-добре защитена.

Според Боян Янчев, Лирекс БГ, повечето компании са на първоначален етап от подготовката си -  технологична оценка на въздействието.

Представителите на бизнеса зададоха множество въпроси към представителите на КЗДЛ, очертавайки предизвикателствата пред подготовката си за трансформацията. Много от технологичните гиганти, членове на Американската търговска камара в България, предложиха конкретни решения за по-ефективното въвеждане на компаниите в съответствие с новите правила.