Енергиен крепостен пазар! Завинаги?

Данаил Алеков
Пълна либерализация на пазара на електроенергия и избор на доставчик на ток. Това е едно от най-често повтаряните обещания за последното десетилетие, което остава неизпълнено. Причините са най-различни – от липса на политическа воля до защита на енергийни интереси, но резултатът е, че страната ни е остро критикувана от ЕК за това.

Що е то либерализация и има ли тя почва у нас?
Пълната либерализация на енергийния пазар в никакъв случай не е еднократно действие от страна на държавата, а минава през поредица от мерки, старателно обобщени в Третия енергиен либерализационен пакет за търговията с електроенергия в ЕС.
Първите либерализационни директиви са приети още през 1996г., вторите – през 2003г., а третите – през 2007г.
За пълна либерализация се говори още от 2003г., когато в приватизационните договори на трите ЕРП-та тази мярка е залегнала като крайна цел. За съжаление, текстът е записан в пожелателна форма, която по никакъв начин не дава гаранции как и кога ще може да избираме доставчик на електроенергия. Един либерализиран пазар трябва да има следната рамка, съгласно условията на ЕК:

 Ако изключим създаването на независимия регулатор ДКЕВР, страната ни е добър антипример за либерализиран пазар. Сроковете за транспонирането на европейските директиви (2009/72/ЕС и 2009/73/ЕС) отдавна са изтекли, а в началото на годината ЕК ни даде на съд. Ясното разграничаване между производство, пренос и търговия на електроенергия, което се изисква в пакета от мерки, в България се прилага като ясно формиране на вертикална структура: производство – пренос – търговия. Това е в пълно противоречие с принципите за конкурентен пазар и дори да се появят от някъде търговци на електроенергия за битови потребители, бързо ще бъдат изтласкани от монополистите.
Цените трябва да се формират от електроенергийната борса, а не от чиновници, които биват разследвани за конфликт на интереси. Заробващите договори също трябва да останат в миналото и единствената пречка за смяна на доставчика е липса на задълженията по стари фактури, дори без такса за прехвърляне.

Либерализация на хартия
Ако разгледате сайта на ДКЕВР или на Електроенергийния системен оператор, ще останете с впечатление, че либерализацията на пазара е започнала и е въпрос на време да приключи напълно. Има утвърдени правила от ДКЕВР за търговия с електрическа енергия, обнародвани в Държавен вестник.
През 2004г. с промяната на Закона за енергетиката беше въведено и понятието „търговец на електроенергия“. ДКЕВР е издал 123 „лицензии за търговия с електрическа енергия”, първото от които е за ЕФТ „България” АД с дата 21.03.2005г., а последното – от 06.02.2013г.
В действителност, повечето от тези търговци не обслужват нуждите на битовите потребители, например ЕФТ „България” АД изкупува от НЕК излишната електроенергия и я продава в съседни страни. Изключение прави „ЕСП Златни пясъци” ООД, което снабдява с електроенергия потребителите към разпределителната мрежа в курортния комплекс. Малко известен факт е, че ЕРП-тата в България всъщност са 4, а не 3 – първото частно разпределително дружество „ЕРП Златни пясъци” АД е регистрирано още през 1999г. Резултатът е, че в именития курорт плащат най-скъпия ток (0,21822 лв./kWh дневна тарифа при 0,18920 лв./kWh за ЧЕЗ, 0,19346 лв./kWh за ЕВН и 0,20143 лв./kWh за Енерго Про, считано от 5 март 2013г.).

Либерализация = по-скъп ток?
Опасения за обратен ефект от либерализация изрази и Евгения Харитонова, председател на ДКЕВР. Според нея, търговците ще имат огромни разходи в осигуряването на съответната техника и наемането на персонал за отчитане на сметки, което няма да намали крайната цена. Освен това ще плащат такси на ЕРП-тата, за да се осигури снабдяването – на практика, монополите остават в играта. Тоест дори бъдещият търговец и ЕРП-тата да купуват електроенергия от НЕК на една и съща цена, търговецът остава зависим от монополите заради разпределителната мрежа (освен ако не си изгради собствена). Но при напълно либерализиран пазар, не трябва да се ограничаваме с предположението, че токът задължително трябва да бъде закупен от НЕК или изобщо произведен в България.

България внася ток, защото е част от европейската мрежа
България - вносител на ток. Този слоган продължава да се използва масово за различни политически кампании, предимно като сплашване от възможна енергийна криза. В него обаче няма нищо стряскащо, защото България отдавна внася ток. Страната ни е част от европейската мрежа за трансграничен обмен на електроенергия, като ток в посока България тече постоянно от съседна Румъния:

България е свързана с Румъния чрез 2 броя 400 kV електропроводи Цинцарене – Козлодуй, както и по един електропровод със същото напрежение по трасетата Исакча - Варна и Исакча - Добруджа. По данни на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електричество (ENTSO-E), през 2012г. страната ни е внесла повече от 2400 MW eлектроенергия от съседна Румъния:

За внос на ток от Румъния разбираме единствено, когато страната ни спешно се нуждае от допълнителна електроенергия, например при затварянето на блокове от АЕЦ „Козлодуй“. Вносът на електроенергия от Румъния не е породен от енергийна криза или извънредна ситуация на енергийния пазар в България, но се характеризира с пик студените зимни и горещите летни месеци. Както се вижда от таблицата, доставките не са спирали нито за месец и по всяка вероятност става въпрос за сключен договор за доставка на електроенергия за свободния пазар.
Европейската мрежа за трансграничен обмен дава на бъдещите търговци пълната свобода да внасят електроенергия откъдето намерят за добре. Това означава съответния търговец да закупи електроенергия от някоя френска атомна електроцентрала и след като заплати таксите за пренос, да продава тока в България. Франция произвежда най-евтина електроенергия от всички развити страни в Европа, затова примерът често бива посочван. Друг пример в това отношение е Украйна – освен, че ни дели само една транзитна страна (Румъния), атомните централи произвеждат най-евтината електроенергия в Европа – 18,06 копейки или €0,02 за квтч. Дори преди 1989г., когато страната ни се слави като „енергиен тигър“, внасяме електроенергия от Украйна по някогашния 750-киловолтов далекопровод „Дружба“. Бъдещият търговец-вносител на електроенергия има реалната възможност да бъде конкурентноспособен на монополите, дори след всички такси, които би платил за пренос.

Пълна либерализация до 2 години
Евгения Харитонова пое ангажимент до 15 април да облекчи условията за достъп до преносната и разпределителните мрежи в страната. Според ДКЕВР от първи юли бизнес потребителите може да излязат на свободния пазар и да търсят по-ниски цени от тези, които им се предлагат.
Битовите потребители рано или късно трябва да последва примера на бизнес клиентите. Докато стартът се отлага страната все повече се доближава до възможността да плаща глоби в размер €17 000 дневно, докато не приключим с либерализацията.
Според икономисти, пълната либерализация ще отнеме до 2 години и ако продължаваме с установеното темпо санкциите ще станат милиони.