Зазиждат хора & Община София нехае. Вижте!

Екип на EconomyNews.bg

Октомврийска сутрин в София, ул. „Кирил и Методий” N89, етаж 5, апартамент 20, сем. Деневи. Отваряш прозореца и попадаш на ….арматурни железа на 35-40 см от ръката си.
След броени дни този прозорец, който от половин век е на линия, при това изграден по оригинален архитектурен план на Община София от 1951 година и затова има документи и планове в архива на СОС, ще бъде зазидан заедно с хората вътре, ще бъдат изкъртени 9 сантиметровите первази на прозореца, ще се навлезе на 25 см в тяхната собственост, за да се излее бетон и и тухли.
Това се случва заради строеж на жилищна сграда, позволена и с одобрението на Столична община и главния архитект Диков.
Собствениците са осъдени от Административния съд в град София, че нямат право да искат промяна на проекта, който унижоваща жилището и имота  им.
Освен това са осъдени да платят и те са платили над 3 500 лв. такси, разноски и хонорар на адвоката на ответната страна, защото са дръзнали да поискат държавата, Софийска община, община „Възраждане” и законът да ги защити, така че да не се нарушава конституционното им право за неприкосвеност на частната собственост.
Никой не се интересува от казуса на редовия софийски гражданин, цялата система работи в услуга на строителни предприемачи, които рушат всичко по пътя си.
 И така на ул. „Кирил и Методий”№ 87 текат строително монтажни дейности с официално разрешение за строеж № 173 от 12.11.2013 година, издадено от Гл. архитект на СО – НАГ.

Ето компаниите:

- възложител „Радстрой Витоша” ЕООД
-изпълнител „Партньори” ЕООД
-инвеститор „Радстрой Витоша” ЕООД
-строителен надзор Бест 7 Контрол ООД
-технически ръководител на обекта Йордан Пешев
 

Ето ги и хората, които трябва да защитят софийския дребен собственик -данъкоплатец на община София:
 

-Влади Калинов, архитект, директор на Дирекция “Контрол по строителството” СО,  част от Направление “Архитектура и градоустройство”, пряко подчинена на Главния архитект на София

-Община „Възраждане” кмет Савина Савова

Засега няма отговор на сигналите на потърпевшите, пратени и в Дирекцията и в община "Възраждане".

Вероятно няма и да има, каквато е практиката на българските институции.

А това, което ние можем да направим, е да покажем как до дни зазиждат хората на ул. „Кирил и Методий” 89, София и как общинарите си гледат живота, без да им пука за права, дадени от Конституцията и т.н.

Видеото е в суров вид, но такава е реалността в България и в община "София", която искаше да стане Столица на Културата, но се пребори да стане столица на Спорта. Със сигурност няма да има конкуренция в приза  "Столица на строителните агресори". 

Епилог
Разказваме този случай, защото никой гражданин на община София не е застрахован от подобна съдба. Схемата е проста и успешно практикувано през последните 20 години. По желание на добре ориентиран инвеститор, съответно строителна компания, може да се стигне до промяна на устройствените планове, като промените винаги са законово обосновани от общинските чиновници на всички нива. Обикновеният собственик тръгва по трънливия път: да подава жалби в общината, после в Администратвия съд, но финалът почти винаги е един и същ – права е общината, инвеститорът.
Обикновеният гражданин се оказва със съсипан имот или изселен - т.е. обезщетен с жилище от центъра на града в краен квартал или със зазидан прозорец.
В подобни ситуации няма място за тези смешни права, гарантирани от Конституцията, като например,  че частната собственост е неприкосновена.
Добре дошли в Африка! Или в Северна Корея! Изберете сами!

 Очаквайте зазиждането  на ЖИВО!

Видео, снимки:ЕconomyNews.bg

Още по темата.

 Разбираме за строежите само по багерите
Ето интервю с адв. Свилен ОВЧАРОВ, “Зелените адвокати”, дадено пред в. Марица през пролетта на 2013 година, но актуалността му не намалява.
Поредната “Беседка за града” в края на април представи темата за “кошмарния” Закон за устройство на територията (ЗУТ). На нея презентаторите урбаниста арх. Мартин Микуш, ландш. арх. Калина Райчева и адв. Свилен Овчаров потърсиха отговор на въпроса може ли урбанистиката да бъде зелена и природосъобразна и трябва ли? Къде са гражданите и природата в цялата (устройствена) схема? На срещата адв. Свилен Овчаров разказа как се постига прозрачност и гражданско участие, въпреки забраните в ЗУТ и при използване на Орхуската конвенция.

- Адв. Овчаров, кой носи вина за презастрояването - инвеститорът или общината?

- Инвеститорът и общината не са виновни, защото не са луди тези, които изяждат зелника, а този, който им го дава. Законовите процедури са такива, решенията се взимат при закрити врати между инвеститора и общината. Хората разбират за поредния строеж едва, когато видят багерите. Липсва възможност за съдебен контрол, а надзорните правомощия на ДНСК бяха орязани при последните промени на Закона за устройство на терторията. Затова имаме строителни разрешения и ПУП-ове, нарушаващи закона и строителните правила и норми, но нито някой може да ги провери, нито да санкционира нарушенията. Реалността днес е такава - инвеститорът гледа да строи, общината - да си събере таксите и на практика никой не се съобразява с хората. Все пак има една добра практика от страна на някои общини, да въведат прозрачност на обсъжданите планове и проекти още преди да се одобрят, като ги публикуват в интернет страниците си. Без да са длъжни по закон. Отскоро и в Пловдив има такава възможност.

- Как се промени тази ситуация от октомври миналата година, не влязоха ли в сила решенията на Орхуската конвенция?

- От средата на октомври 2012 г. всеки гражданин ще може да обжалва строително разрешение или подробен или общ устройствен план, който го ощетява, дори без да е непосредствен съсед. Промяната стана възможна с Решение на Комитета по Орхуската конвенция на ООН в Женева, което обяви основни текстове на Закона заустройство на територията (ЗУТ) за накърняващи гражданското участие в тези процеси. Има и един по- стар прецедент на българския Върховен административен съд по делото за Общия устройствен план на Странджа. Тази конвенция от Орхус има предимство пред нашите закони и бе подписана като задължителна в процеса по приемането ни в ЕС. Тя има описателно име, което говори само за себе си “Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността и достъп до правосъдие по екологични въпроси”.

- Регламентирана ли е вече тази промяна у нас?

- ЗУТ продължава да препятства гражданското участие - достъпът до информация, даването на мнение в общината, обжалването. Дори повечето от непосредствените съседи нямат право на това. Значи, става дума за използване на съдебни прецеденти, но Законът си остава все още в стария вид. В предишния парламент много малко депутати бяха готови за промяна към демократизиране - поне в частта за прозрачността. Повечето народни представители, от всички парламентарни групи, държаха за запазване на старото положение. Според мен това е така, защото много от тях инвестират, незнайно как, събрани пари в имоти по Черноморието и планинските курорти.

- Кои разпоредби на ЗУТ най-сериозно нарушават Орхуската конвенция?

- Това са чл. 131 и чл. 149 от ЗУТ, кооито определят кой има права в процедурите по одобряване на ПУП или разрешаване на строителството. Там са изключени повечето от непосредствените съседи, останалите съседи, жителите на квартала, гражданските организации и т.н.

- Как конкретно предлагате да се осъществи гражданското участие в ЗУТ?

- В момента юристи у нас вече започнаха да използват двата прецедента, които споменахме - Решението на Орхуския комитет на ООН в Женева и това на върховния съд. Бъдеща законодателна промяна има нужда от обществена дискусия, затова именно организирахме тази поредица от семинари с млади архитекти. Лично аз, като юрист, смятам, че отмяната на чл. 131 и чл. 149 от ЗУТ е достатъчна.

- Тези промени няма ли да доведат до серия съдебни дела?

- Това е легендата за лошата бабичка от квартала, която спира прогреса. Познавам съдебната практика по административни дела, тя е доста стриктна - кога някой има правен интерес да обжалва, дори законът да му позволява. В общия служай, жалбоподателят трябва да докаже пред съдията някакво засягане, увреждане от готвения проект или план, а това е много рядък случай. Колкото по-далече живееш, толкова по-трудно е да докажеш засягане. В архитектурните дискусии ние обсъждаме точно такива въпроси, защото не искаме да затрудняваме строителството и инвестиционния процес. Дори се обсъжда редуциране на формалностите и бюрокрацията по ЗУТ. Това няма да доведе до корупция, ако се допусне граждански контрол едновременно.

- Подобни промени няма ли да блокират и малкото актуални инвестиционни проекти?

- Да, непрозрачните процедури по ЗУТ стимулираха погазването на закона и бързото строителство, което след 2008 г. се оказа ненужно Но демократизацията на ЗУТ и гражданското участие не трябва да пречат на инвеститора. Целта е строителството да е по- адекватно, по-полезно за обществото, пък и за самия инвеститор. За мен не е актуален този инвестиционен проект, който води до празни и никому ненужни грозни сгради, с каквито се напълниха нашите градове и курорти. Строителството трябва да води до качество на живот и до икономическа активност, но в същото време да не пречи на останалите - съседи, съграждани.

- Могат ли днес да съжителстват добрата урбанистика и ландшафта?

- Икономическата и естетическата стойност на ландшафта все повече се ценят по света и това се отразява на цената на имотите. Какво като имаш добра къща или офис, когато те са в грозен или замърсен район?