Започва ли нов бум в потреблението?

Десислава Николова, ИПИ

Крайното потребление на домакинствата расте с 6,5% на годишна база през първото тримесечие. Този темп на нарастване на потреблението е вторият най-висок от началото на кризата насам[1] и в комбинация с други показатели навежда на мисълта, че има сериозно раздвижване при потреблението. Но дали наистина сме на прага на нов бум в потреблението на домакинствата?

Освен данните за крайното потребление на домакинствата от националните сметки, покупките на редица стоки за дълготрайна употреба също нарастват чувствително. Това показва, че дълго отлагани разходи за стоки с дълготрайна употреба, от които домакинствата се въздържаха след кризата от 2009 г., отново започват да се правят. При това при някои от стоките имаме достигане на рекордно високи стойности от 2004 г. насам – хладилници, бойлери, телевизори. Последното се дължи както на след-кризисното възстановяване на потреблението, така и на трайното повишаване на доходите на българските домакинства и съответно възможността им постоянно да подобряват битовите си условия. За това говори и все по-малкия дял на разходите в храна в общите разходи на домакинствата.

В подкрепа на раздвижването на потреблението идват и данните на БНБ за кредитите към домакинствата. За първи път от кризата (2009 г.) насам не можем да говорим за стагнация на кредитирането към домакинствата и НТООД. От август 2016 г. кредитът към домакинствата преминава в положителна територия след продължителен период на „изчистване” от кредити (deleveraging). Постепенно темпът на нарастване на кредитирането се ускорява, като през май 2017 г. вече виждаме ръст от 5,8% на годишна база. С изключение на овърдрафтите, всички групи кредити към домакинствата бележат ръст последните месеци – потребителски, жилищни, други кредити (за обучение, лечение, с търговска цел).

Все пак, едноцифреният ръст на кредита към домакинствата е далеч от темповете на нарастване на кредитирането в периода на икономически и потребителски бум преди кризата. При пиковите стойности тогава, темпът горе-долу се удвояваше в рамките на една година. Макар и тогава да имаше малко по-висока инфлация, реалното нарастване на кредита беше в пъти по-голямо от това, което наблюдаваме от края на 2016 г. до момента.

Що се отнася до жилищните кредити за домакинствата, техният ръст е далеч по-малък от това, което се вижда на пазара на имоти. Там миналата година (по коментари на брокери) също имаше  значително раздвижване в големите градове, но то беше последвано от охлаждане и спад на броя сделки през първото тримесечие на 2017 г. Това, съпоставено с минималните темпове на растеж на жилищните кредити (които не надхвърляха 1-2% миналата година), навежда  на мисълта, че новите покупки на жилища са били финансирани основно със спестявания (и в много по-малка степен с кредити). Последното е в унисон с близките до нула лихвени нива по депозитите и пренасочването на спестявания извън банките и най-вече - към традиционната (и консервативна) форма за спестяване на българските граждани в  имоти.

Като цяло, обаче, последните данни за потреблението, разходите на домакинствата и кредитирането показват, че най-накрая потреблението се раздвижва, при това забележимо. Обяснението за този ръст може да се търси в цялостното икономическо оживление и неговото отражение върху заетостта и доходите (особено от 2014 г. насам). Домакинствата загърбват консервативността си от кризисния период и все по-смело пазаруват стоки за дълготрайна употреба и дори нови жилища. За това спомагат и изключително ниските лихвени равнища по депозитите в момента. Предвид положителните сигнали за икономиката и през 2017 г., най-вероятно възходящата тенденция при потреблението ще се засилва в следващите месеци. Все пак, обаче, потреблението още е далеч от бумa, на който бяхме свидетели преди рецесията от 2009 г.

-------------------------------------------

[1] Най-високият темп на нарастване на потреблението на домакинствата от кризата насам е отчетен през последното тримесечие на 2015 г., 7,4%.*