Икономиката отвъд предизборната кампания

Автор: Лъчезар Богданов / ИПИ

Европейската комисия публикува пролетната си прогноза за развитието на икономиката. Тя дава чувствително по-оптимистичен поглед за темпа на възстановяване през тази и следващата година. Комисията прогнозира ръст на БВП от 4,2% за ЕС (и 4,3% за еврозоната) през 2021 г. и 4,4% през 2022 г. Това е значително подобрение в сравнение със зимната прогноза, в която очаквания растеж за еврозоната беше 3,8% за 2021 г. и 2022 г. и съответно 3,7% и 3,9% за целия ЕС. Основните допускания зад прогнозата са няколко. На първо място, анализът потвърждава тенденцията стопанската активност да се засяга в по-малка степен през зимата на 2021 г. в сравнение с първоначалния ефект от пандемията през 2020 г. Напредъкът на ваксинацията дава перспектива за трайно минимизиране на ограничителните мерки в следващите тримесечия, макар за 2022 г. все още да се отчита ефект от съществуващата заплаха за общественото здраве. По-бързото от очакваното възстановяване в останалите водещи икономики (най-вече Китай и САЩ) дава допълнителен стимул за експортно-ориентираната европейска индустрия. Сред предизвикателствата са възможните негативни ефекти от постепенното оттегляне на мерките за подкрепа на домакинства и бизнес, както и по-бавно от очакваното възстановяване на потреблението дори при премахване на ограниченията пред пътуванията и социалния живот. Неясно е и как страните ще се възползват от механизма за възстановяване и устойчивост и доколко ще успеят да увеличат публични и частни инвестиции още през тази и следващата година.

Постепенно подобряване на перспективата виждаме и в прогнозите за България. През есента ЕК очакваше ръст на БВП от 2,6% за 2021 г. и 3,7% за 2022 г., в началото на февруари стойностите вече бяха 2,7% и 4,7%, а в пролетната прогноза са 3,5% и 4,7%. Скоростта на възстановяването ще зависи от няколко фактора. От една страна, благоприятната външна среда ще подкрепя силен ръст на износа на стоки, което, от своя страна, е важна предпоставка за общ растеж в индустрията. Неясно е бъдещето на туризма, което ще даде отражение в приходите от чуждестранни туристи. От друга страна, очаква се ръст на потреблението на домакинствата, движен от ниска безработица, увеличаване на заетостта и продължаващо нарастване на заплатите както в частния, така и публичния сектор. За динамиката на публичните инвестиции ключово ще е успешното одобрение и прилагане на Националния план за възстановяване и устойчивост.

В крайна сметка, в зимната си прогноза ЕК очакваше нивото на БВП както в ЕС, така и в еврозоната през последното тримесечие на 2021 г. да е все още под предкризисното четвърто тримесечие на 2019 г., а в пролетната вече се вижда, че спадът ще бъде преодолян към края на годината. Възстановяването обаче е изключително неравномерно - както заради различната дълбочина на кризата, така и заради натрупаните дългосрочни структурни проблеми в някои страни. Като цяло, Централна и Източна Европа се справят отчетливо по-добре - в много голяма степен, към края на 2021 г. спадът заради пандемията ще бъде преодолян; сходно е състоянието и в Швеция, Дания и Финландия. През последното тримесечие на 2021 г. България - заедно с Полша, Швеция и Естония (както и Ирландия, която има специфична структура на икономиката) - ще има БВП, който е с 3-4% по-висок в сравнение с четвърто тримесечие на 2019 г. В края на 2021 г. няма да могат да достигнат предкризисните нива икономиките на 8 страни, сред които Испания, Италия и Франция.

Ведростта в прогнозата на ЕК се подкрепя и от последни данни както за европейската, така и за българската икономика. Продажбите на дребно в ЕС нарастват средно с 2,6% през март спрямо февруари и близо 12% спрямо март 2020 г.; индустриалното производство расте с 0,6% за месец и с 11% спрямо същия месец на предходната година. В най-голямата икономика – Германия –  през март се отчита рекорден ръст на износа от над 16% на годишна основа като продажбите в Китай нарастват с над 37%, а общата стойност на изнесените стоки вече надхвърля значително и средните стойности за предкризисната 2019 г.

В България продажбите на дребно през март нарастват с 0,8% спрямо предходния месец и със 17,3% на годишна основа. Промишленото производство нараства с рекордните 3,8% на месечна основа (и 6,4% спрямо предходната година), а тенденцията се отразява в голяма степен и в ръста на износа от 27% спрямо март 2020 г. Индексът на строителната продукция отчита ръст от 1,2% за март на месечна основа и 11% спрямо същия месец на 2020 г. Динамиката на пазара на труда също показва устойчивост на възстановяването, независимо от новата вълна на пандемията. От началото на март регистрираните нови безработни в бюрата по труда са по-малко от дерегистрираните; броят на наетите към края на март нараства с 34,4 хиляди спрямо края на декември. Благодарение на увеличението на възнагражденията на учителите, част от служителите в държавната администрация и доплащанията за медиците на първа линия, средната заплата в обществения сектор през първото тримесечие на 2021 г. е със 17,2%  по-висока от тази през същия период на 2020 г.; в частния сектор нарастването е с 8,8%. Средният осигурителен доход през март е с 12,7% по-висок спрямо дванадесет месеца по-рано. Тези фактори, впрочем, се отразяват и на относително високия ръст на бюджетните приходи (виж повече тук).

До дни ще имаме първа оценка на БВП за изминалото тримесечие, която ще отрази част от тези тенденции. През следващите месеци ще видим подобни значителни увеличения – заради срива след началото на пандемията, на практика всеки месец ще бъде чувствително по-силен от същия период на предходната година. Доколкото текущите показатели за стопанската активност вече отразяват възстановяването и благоприятната външна среда, време е да обърнем по-специално внимание на инвестициите и структурната трансформация в икономиката, доколкото те ще предопределят потенциала за растеж в средносрочен и дългосрочен план.