Инфлацията (засега) не задминава ръста на доходите

Автор: Адриан Николов / ИПИ

Повишаването на потребителските цени през летните и есенните месеци на 2021 г. стана повод за множество дискусии и предложения за мерки, които да облекчат натиска върху бюджетите на домакинствата и да ги предпазят от обедняване и свиване на реалната покупателна способност. Прегледът на динамиката на заплатите, осигурителните доходи и пенсиите на този етап обаче сочи, че ръстът им през 2020 и 2021 г. на този етап надхвърля повишението на цените.

За целите на коректното сравнение месечното изменение на хармонизирания индекс на потребителски цени е съпоставен с индекс на средната месечна заплата, средния месечен осигурителен доход и средната пенсия. Сравнението ползва за базисен период данните за месеците декември 2019 и декември 2015, за да представи както краткосрочната, така и средносрочната динамика.

Първите пет месеца на 2020 г. бележат спад на индекса на средните заплати на наетите в резултат на въвеждането на ограничителните мерки и влошаването на икономическата ситуация. След средата на годината обаче средните заплати се връщат към тенденцията за ръст, който значително изпреварва този на потребителските цени (графика 1), поне до края на първото полугодие на 2021 г. През месеците август и септември в резултат на забавянето на туризма се наблюдава и по-бавен ръст на заплатите съчетан с ускоряване на инфлацията. Сравнението с 2015 г. подчертава и значително по-бързото нарастване на заплатите спрямо потребителските цени в периода на икономически подем преди кризата, като индексът на заплатите с тази база достига 140-160, а този на потребителските цени – 108-113. Трябва да се има предвид обаче, че разглежданият период включва значително повишаване на безработицата, а динамиката на заплатите касае само запазилите работата си.

Изменението на средния осигурителен доход според статистиката на НОИ дава по-колеблива картина, като през цялата 2020 г. динамиката на потребителските цени и осигурителния доход е сравнима. От началото на 2021 г. обаче индексът на средния доход значителни изпреварва промяната на цените, като известно сближаване се наблюдава едва през месеците юли и август, когато и ръстът на потребителските цени на месечна база е най-значителен. Въпреки това дългосрочното сравнение и в тези данни ясно показва по-бързия ръст на осигурителния доход, но с по-малък темп в сравнение с този на заплатите, отчитан от НСИ.

Сравнението с динамиката на пенсиите разкрива най-вече голямата зависимост на покупателната способност на пенсионерите от решенията на правителството. Всички значителни повишения на индекса на средните пенсии са свързани с административни повишения – въвеждането на „50-те лева“ надбавка има най-видим ефект, а други пикове са резултат от великденските и коледните надбавки. Въпреки това, на този етап повишенията на пенсиите също успяват да надскочат скоростта на увеличението на потребителските цени.

Приложеният тук подход, разбира се, има своите ограничения. Най-ключовото от тях е ползването на общия ХИПЦ, което скрива динамиката на отделните компоненти, която при настоящото повишаване на цените далеч не е равномерна. Ползването на общите данни за заплатите, осигурителния доход и пенсиите пък не отчита разликите между отделните доходни групи, а с голяма степен на сигурност може да се твърди, че ръстът на цените засяга диспропорционално по-бедните домакинства. Въпреки това на този етап - поне ако се разглежда икономиката като цяло - нямаме основания да говорим за реално обедняване в резултат на инфлацията, а по-скоро за намаляване на темпа на повишаване на покупателната способност, на който бяхме свикнали в няколкогодишния период преди кризата.