Какви зеленчуци ядем?

Данаил Алеков
Въпреки добрите климатични условия вносните плодове и зеленчуци увеличават дела си спрямо тези, произведени в България. Защо това е така? „Вносните плодове и зеленчуци са доста под себестойността на българските, тъй като идват от държави, в които производителите получават субсидии”, коментира Ваня Зидарова, експерт в Държавната комисия по стокови борси и тържища.(ДКСБТ) пред EconomyNews.bg. –„На практика, българските плодове и зеленчуци не са конкурентноспособни на вносните, защото потребителят се ръководи не от качеството, а от цената." Когато се появиха първите български домати миналата година в началото на май, тяхната цена беше 6 лв/кг. Но поради неплатежоспособността на българския потребител, родната продукция се изнася в чужбина, а у нас пристигат вносните домати. Според Едуард Стойчев, председател на ДКСБТ става дума за вносни плодове и зеленчуци със себестойност около 15-20% по-ниска от българските, но и със занижени вкусови качества. „В действителност както производството, така и технологията за производство на плодове и зеленчуци в България, не може напълно да задоволи нуждите на родния пазар, което налага българските търговци и предприятия да извършват доставки от други страни”, допълни още той за EconomyNews.bg.

Големият въпрос за българския потребител обаче е каква стока купува - като качество и цена и дали вносните зеленчуци и плодове са от първо, второ качество или брак, какъвто се предлага на основните борси, от които пазаруват българските търговци. Ето какво показа проверката на EconomyNews.bg за цените на основните борси в чужбина.

Относителен дял в продажбите на родни и вносни зеленчуци за 2011 година

*Източник: ДКСБТ
Домати, краставици, картофи
„През по-голяма част от годината преобладават продажбите на домати от внос. Това е изразено най-силно през периода ноември – април. Цената на вносните домати е по-ниска от тази на българските оранжерийни домати, като маржът между стойностите е най-голям през февруари, април и май и е в диапазона 15 – 25 %”, съобщи Зидарова. Единствено в най-активния сезон на предлагане на български домати, цената на вносните се покачва и предлаганите количества са незначителни.
По отношение на краставиците, делът на българските все още превъзхожда вносните в продадените количества. Цената на вносните краставици през по-голяма част от годината е по-ниска, спрямо цената на българските, като надвишаване на стойностите се наблюдават само в сезона на най-активно предлагане на български оранжерийни краставици. Маржът между цената на българските краставици и на тези от внос е най-голям през първите месеци на годината и е около 40%.
Друга традиционна култура за България – картофите, също бива засенчена от вносните. Основната причина за това се оказва недоброто им съхранение, което води до значително намаляване в търсенето на български картоф. „Голяма част от картофите са измръзнали, поради недоброто съхраняване и ниските температури. По тази причина големи количества от картофите не са годни за консумация и съответно след почистване те се изхвърлят. Макар и на по-ниска цена от вносните, българските картофи се търгуват значително по-слабо.”

Борсите у нас – рай за прекупвачи
В България има няколко утвърдени стокови тържища и пазари на производители, които са предпочитани сред прекупвачите и търговците на едро. Това са борсите в село Плодовитово („Тържище Плодовитово” ЕООД), Първенец („Родопи 95” АД и „Агроасу” ЕАД), Огняново („Пазар на производителя – Пазарджик” АД), както и в град Сливен („Пазар на плодове и зеленчуци” АД) или на входа на Пазарджик ("Стоково тържище Бон марше трейдинг" ООД). Там дребни и средни производители предлагат директно реколтата си, а редовните им клиенти са прекупвачите, които успяват да „смъкнат” предлаганата цена до жълти стотинки. Това допълнително ощетява производителите, които рискуват да не намерят пазар за продукцията си заради голямото количество внос. Притеснени от прекупвачите, производители алармират за нерегламентиран внос, който впоследствие залива борсите в граничните райони. Друга схема включва внос на занижена цена, например 2 ст./кг домати по документи, което ощетява както родния производител, така и хазната заради нереално ниските цени, върху които се плаща ДДС. Ако оставим настрана нелегалните и полулегални схеми на търговците-прекупвачи, има няколко водещи стокови тържища, които са обект на постоянни проверки и където предлаганата стока е с добро качество – това са столичните „Слатина Булгарплод”ЕАД и „Тържище София” АД (в жк. Дружба), „Флайт Ел” ЕООД в Бургас, „Варна плод” АД и „Плодекс” ООД в Русе.
Борсите в чужбина
Според данни на ДКСБТ към момента се наблюдава внос на плодове и зеленчуци от няколко основни европейски страни: Гърция, Румъния, Турция, Македония, Полша, Испания, Франция и Германия.
Най-привлекателни са борсите в Турция, Гърция и Македония заради близостта си и по-ниските цени, на които се търгуват най-търсените плодове и зеленчуци.
С влизането на България в ЕС през 2007г. и отдапането на митническите бариери, гръцките борси се превръщат в една от топ-дестинациите за зеленчуковите търговци. Най-близко до границата са двете големи борси в Солун и Серес, които привличат клиенти от целия Балкански полуостров, заради атрактивните си цени и голямото разнообразие. Така например интересът към Солунската борса от българите в граничните райони нарасна дотолкова, че миналата година беше внесено предложение в гр. Петрич да й бъде открит филиал. Въпреки свободното движение на стоки обаче задължително се изисква фактура за произход на стоката в случай, че търговецът бъде спрян за проверка от мобилните митнически групи. Това се прави с цел да се контролира вноса на стоки, тъй като на гръцките борси се бракуват огромни количества плодове и зеленчуци, които пресметливи българи решават да продадат на родния пазар. Освен това стоката трябва да се декларира, за да се плащат задължителните данъци върху нея. Ето и цените на основните зеленчуци на едро в Солун към петък, 20 април 2012г.:

*Източник: www.kath.gr, Central Market of Thessaloniki (C.M.T.)

Борсата в Солун попада в списъка на Световната организация на стоковите тържища (WUWM), който включва световните стокови борси и тържища в общо 38 държави. Освен нея, в списъка попада и Атинската борса (Central Market of Athens), а от съседните на България страни такива борси има още в Румъния (Галац и Тимишоара), Сърбия (”Градске пијаце” в Белград) и Турция, където са разположени цели 8 световнопризнати стокови борси и тържища. В Истанбул се намират ISMEYDER, IMESKOM и Istanbul Metropolitan Municipality Wholesale Markets. Ето какво показват данните за цените на основните зеленчуци на борсата край Босфора за петък, 20 април 2012г.:

*Източник: http://www.ibb.gov.tr, Istanbul Metropolitan Municipality Wholesale Markets

С голямо присъствие в списъка на WUWM са борсите в Полша (8 на брой), а от бившите социалистически държави в него попадат още Украйна („Шувар” – гр.Лвов), Унгария (гр. Будапеща), Чехия („Велкотржнице” – гр. Прага) и Босна и Херцеговина („Тржница” – гр. Баня Лука). Във всички тях ежедневно клиенти от цял свят пазаруват на едро заради голямото разнообразие, ниските цени и доказания произход на стоките. В регистъра на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ) са вписани 3 стокови борси, 10 пазари на производители и 70 стокови тържища, но нито едно от тях не попада в списъка на WUWM. От ДКСБТ обясниха, че европейските тържища за търговия на едро трябва да отговарят на съответното законодателство в страната, в която са регистрирани. Тоест няма единна европейска директива, на която родните борси трябва да отговарят. «Именно поради това не можем да направим обективна съпоставка между българските и европейските тържища за търговия на едро, без значение че и визуално, и технологично има такава разлика, която е в ущърб на българските», коментира Едуард Стойчев.
Проблемите за България
Българското земеделие все още не е достигнало конкурентно ниво по отношение на цената, а контролът върху предлаганите плодове и зеленчуци на родните борси и тържища не е достатъчен. Според браншовите организации проблемът е свързан с усвояването на еврофондовете в рамката на Общата селскостопанска политика (ОСП, Common Agricultural Policy). За по-високата цена на родните плодове и зеленчуци допринасят и по-ниските евросубсидии за земеделците в държави като България и Румъния, за разлика от старите страни-членки. Въпреки това, държава като Полша, която се присъедини в ЕС 3 години преди България и Румъния, е посочвана като отличник в ефективно усвояване на еврофондове (почти 100%). На този етап, надеждите на България са свързани с исканията на страната ни за изравняване на земеделските субсидии през 2014г., вместо през 2016г. Дали това ще стане, още не се знае, но България със сигурност трябва да подобри стандарта си в земеделието.
Ето какво е разпределението на близо 60 млрд. евро субсидии по ОСП за 2009г.: