Как да се справим с монополите?

Конкуренцията и останалите пазарни принципи не могат да работят в настоящото законодателство, защото всички монополи в България се дължат на законодателството. Това заяви икономистът Георги Ганев от "Център за либерални Стратегии" в интервю за EconomyNews.bg.

   
Данаил Алеков

Г-н Ганев, как може да преборим монополите в България?
За да се спрат монополите, трябва да се промени законодателството, поради изключително простата причина, че абсолютно всички монополи в България се дължат на законодателството. Те не са причинени нито от технологии, нито от физически неизбежности, а са законодателно уредени. За да престане да има монопол, трябва да има съответни законодателни промени. Естествено, те трябва да станат в един парламент, който да може да ги направи. Така че борбата с монополите изобщо не е приключила, напротив – тепърва започва.

Не може ли пазарът да реагира със съответната конкуренция?
Пазарът няма какво да реагира, защото в момента имаме монополно доминирани пазари. Трябва да видим какви нови регламенти ще бъдат приети - както видяхме, партиите имат различни предложения. Едни искат да решат този въпрос като одържавят монополите, все едно като стане държавно, ще престане да бъде монопол. Други предлагат по-конкурентни решения. Но не става въпрос само за енергетиката, за която всеки се сеща. В България всичко е монополизирано с малки изключения и острови на някаква по-реална конкуренция – например хранителните стоки и търговията на дребно, на храни, дрехи, мебели и т.н в София. На много места в България, това беше и главния проблем във Варна, дори тези всекидневни решения се оказват монополизирани от някакви местни интереси и хората искат да има конкуренция. Да, в София има конкуренция между различните вериги, между различните продавачи. Но на много места в България човек няма избор – това са монополизирани пазари по цялата верига, особено ако вземем хранителните. От първоначалните изкупувания до търговията на дребно, хората се срещат с монопол, и то местен монопол, който няма такова положение на национално ниво. На съответния пазар в някой 30-40 хиляден град се оказва, че всичко е обхванато от един играч и хората там всъщност живеят в монопол. Това е нещо, което трябва да бъде дресирано и от абсолютно ключово значение тук е ролята на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която е един от провалящите се регулаторни органи в България и това категорично и спокойно може да се заяви.

На сайта на ДКЕВР виждаме т.нар. „либерализация на хартия” – има правила за търговия с електроенергия, издават се съответните лицензи за търговците и т.н. Защо на практика не виждаме либерализиран пазар?
Естествено, защото няма воля това да се случи. Нито един от участниците в тази игра няма желание пазарът да се либерализира и да получи конкуренция. Публична тайна е, че енергетиката бива използвана от различните партии за финансирания „под масата”, съответно и партиите нямат интерес да разбиват монопола на всички тези играчи в този сектор. Кръгът е абсолютно порочен, съществува от много години и доведе до това, което се случва днес. А именно – безумно свръхпроизводство на електричество в България, твърде много мощности. Абсолютно всеки проблем в електроенергетиката се оставя за решаване вътре в самия сектор. За изненада на всички се намира решение да се строят още и още мощности. Строяха се и ето го сега проблема – налага се да изключваме аварийно 5-ти реактор на АЕЦ „Козлодуй”, а 6-ти да работи на нисък процент от капацитета, защото няма какво да се прави с целия този ток. Така че докато се оставят проблеми със стратегическо естество да се решават вътре в самия сектор, той ще ги решава абсолютно в своя полза и в това няма никаква изненада. Слава Богу, проблемът напусна този затворен монополизиран кръг от шепа тясно заинтересовани корпоративни играчи и отиде в истинската сфера на политиката, където в крайна сметка беше зададен логичния въпрос: Ами крайният клиент всъщност не е ли най-важният? Това беше едно от нещата, които се случиха след протестите.

Според държавния регулатор, либерализацията ще доведе до по-скъп ток.
Ще доведе до по-скъп ток, но също така до по-малки сметки. В момента, в който цената се вдигне, търсенето пада като камък, защото хората ще започнат да инвестират във всякакви спестяващи неща – включая уреди, изолации, дограми и т.н. Ще се появи стимул за пестене на електроенергия, който ще става много по-сериозен. Тогава ще започне да се инвестира в енергийна ефективност и 1 квтч. ще струва доста повече, отколкото в момента, но сметката ви ще е по-малка. Това се случва навсякъде, където пазарът е бил либерализиран.

Снимка: cls-sofia.org