Как се разпределят парите в ОСП?

Ива Стойкова, специален пратеник на EconomyNews.bg в Страсбург*
Европа все повече клони към „зелено” и „био”, като същевременно тенденцията е към намаляване на разходите за земеделие. България има няколко победи, извоювани с усилията на българските евродепутати. Един от най-активните наши представители в Европейския парламент е Мария Габриел. В специален разговор за EconomyNews.bg тя обясни някои важни моменти от преговорите досега.
Защо се налага реформа в ОСП?
Най-голямото перо в бюджета на ЕС е именно Общата селскостопанска политика с дял от 42,2% за 2007-2013 г. Същевременно, ЕС набъбна с още 12 държави, сред които и България и това поставя нови предизвикателства. Ето защо е предвидено през следващия програмен период 2014-2020 г. парите за земеделие прогресивно да намаляват.


Графика: ИПИ**

Свидетели сме обаче на нещо уникално. От една страна, Европарламентът показа какво означава усърдна работа в полза на гражданите. Тук е достатъчен само един пример - Комисията по земеделие гласува рекордните 8000 предложения за изменения на законодателните текстове за ОСП, преди официалното гласуване в ЕП и последващите триалози между Европейската комисия, Съвета на министрите и докладчиците от Европейския парламент. От друга страна, думата на ЕП тежи и се чува.
Успехите за България
Според Мария Габриел успех за България е гласуваното от ЕП предложение за 30% увеличение на директните плащания. Друг важен за българските селскостопански производители факт е възможността страните-членки да предоставят до 15% от националния си пакет директни плащания на сектори, които са с икономическа и социална насоченост. Сред тях са тютюнопроизводството, животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството. Освен това вече има възможност за по-голяма гъвкавост между двата стълба – 10% от средствата по Втори стълб /развитие на селските райони/ да могат да бъдат прехвърляни в Първи стълб /директните плащания/. Гъвкавост ще има и по отношение на „озеленяването”.
Какво означава прехвърляне на средства между стълбовете на ОСП?

В рамките на втория стълб - развитие на селските райони за нас е добре, че ключовата дума гъвкавост означава премахване на осите, коментира Мария Габриел:

„Работната група има голяма отговорност да дефинира добре приоритетите на България. В противен случай може да се окаже, че имаме програми, които не отговарят на реалността и по тях стоят неизчерпани средства, защото няма проекти, които да отговарят на изискванията. Това е наша отговорност. Гъвкавостта означава и нещо, което преди 3 години беше немислимо- възможност за прехвърляне на средства от първи във втори стълб и обратно. Надявам се, че ще го подкрепят ЕК и Съвет. Нашето предложение е 15% да се прехвърлят от първи във втори стълб и 10% от втори в първи. За България важното е от първи във втори, защото това автоматично означава от съфинансиране и 5-годишно планиране автоматично да преминем към едногодишно плащане със 100% европейски средства. Освен това в рамките на втория стълб трябва много сериозно да поработим върху агроекологичните мерки. Вървим към окончателно приемане на задължително 25% от националния пакет на ПРСР да бъде за агроекология. Това е изцяло в компетенцията на министерство на земеделието. Трябва да вземем предвид два фактора. Единият е, че вече знаем, че 2014 г. ще бъде преходна. Тук не трябва да драматизираме, защото тя няма да е преходна само за България, но и за всички други страни. Факт е, че трябва максимално бързо да сме готови с тези приоритети, за да имаме време докато тече тази преходна година да видим какво се случва. Сега още важи правилото N+2, когато става въпрос за ПРСР. Това ще даде възможност да бъдат направени плащанията по всички внесени проекти. Там има още доста работа. Работната група трябва да ускори ритъма си, да проведе максимална дискусия с браншовите организации, да бъдат изслушани не само големите, но и малките, за да бъдат взети предвид интересите на всички”.
Какво е „озеленяване” и защо е толкова важен неговият процент за земеделците?
Озеленяване са приоритетните екологични площи - угар, зелени ивици, буферни зони и др. Всяко стопанство трябва да поддържа определен дял, за да получи „зелена” субсидия. Точно тук е другата голяма битка - този дял беше понижен от 7% (както бе заложено в първоначалното предложение на ЕК) на 3% към 2014 г. Делът ще нараства постепенно на 5% (2016 г.) и евентуално на 7% след 2018 г. Към това можем да прибавим и очакваното омекотяване на изискванията за задължителен сеитбооборот. Поддържането на постоянните пасища ще става на национално ниво, а не на ниво отделен фермер. Това означава монокултурното земеделие ще продължи да бъде стимулирано.
Предложения, позиции, различия в ЕП в детайли
Има различия между двете големи групи - на социалистите и демократите и на Европейската народна партия (ЕНП). Мария Габриел пояснява и коментира:

„Ние, от ЕНП, искаме 30% обвързаност на директните плащания да не е задължителна. Т.е. само когато се изпълняват критериите за озеленяване, земеделците да получават субсидиите, но да ги лишава от базовото директно плащане. Групата на социалистите и демократите предлага то да бъде задължително и в този случай е по-проблематично, че загубихме в пленарна зала биоземеделието автоматично да се смята за озеленяване. Това е логичната позиция, кой друг освен тях се грижи за биоразнообразието и опазването на околната среда? Но е факт, че загубихме. От ЕНП ще се борим докрай. Биопроизводителите заслужават да бъдат стимулирани и автоматично да имат тези 30%”.

ЕНП предложи облекчения в трите критерия за озеленяването (с коментара на Мария Габриел):

1. Поддържане на постоянни пасища - България няма проблем с това
2. Диверсификация на културите:

- до 100 дка нямат това задължение - ето я грижата за малкия земеделски производител
- от 100 до 300 дка - задължително две култури, нито едната не трябва да е повече от 75% от площта;
- над 300 дка - над 3 култури, едната 75% от площта, двете заедно не повече от 95%.

3. Т.нар. проблематични площи - 7% е предложението на Комисията, като в тези проценти влизат угар, плетове, храсти или особеностите на ландшафта. Ние смятаме, че процентът е висок. У нас има преобладаващо зърнопроизводство, маслодайни култури и 7% угар означава 7% по-малко продукция и 7% по-малко доходи. Ние предложихме следното 3% до 2016 г., 5% от 2016 до 2018 г., като в този период има предвидена ревизия на ОСП и ако работи схемата да преминем към 7%. Доколкото разбирам Съветът на министрите погледна с добро око на това предложение. В Съвета на министрите осъзнават, че Парламентът беше много активен - там не очакваха ЕП да направи толкова много промени и конкретни предложения. В продължение на две години постоянно имахме дискусии - 4-5 месеца преди вота на Комисията по земеделие през януари се събирахме по три пъти на седмица, което ни позволи да обърнем внимание на детайлите.

Какво предстои?
Сега предстои да видим какво ще се приеме за начина, по който ще се получи увеличаването на субсидиите, коментира евродепутатът:

Ние загубихме в зала. Двете неща, които загубихме, са биоземеделието и България да получи пълния си пакет 2014 г., а не 2016 г. За това не ни стигнаха много малко гласове. Но е факт, че за да дадат на нас, трябва да вземат от някой друг и Испания и Португалия щяха първи да го усетят. В този момент, колкото това за 2014 г. го смятам за окончателно загубено, толкова за биоземеделието трябва да се борим докрай. Нашата формула е различна от тази на ЕК. Тя предлагаше 90% средна стойност на ЕС, всички ситуиращи се под нея да получат 30% увеличение. Ние обаче видяхме, че има още по-фрапантни разлики в плащанията. Ако вземем България спрямо Балтийските републики ние сме много добре - защото при тях ставаше въпрос за крайна несправедливост. Намерихме решение като разделихме на три категории различния тип увеличение:
- под 70% от средната стойност да има 30% увеличение - България попада в тази категория
- под 80% - 25% увеличение
- между 80% и 90% - 10% увеличение

От това спечелиха балтийските страни. Там имаше специална наша поправка, която беше приета от целия ЕП.

И още една победа, останала встрани от прожекторите

В България нямаше такъв дебат, но група ентусиасти в ЕП, начело с Астрид Люлинг, се борят за правата за засаждане на лозя. Още преди две години ЕК имаше план за либерализация на това право от 2016 г., обяснява Габриел:

Ние обаче успяхме да се мобилизираме и съответно да намерим съюзници сред министрите на достатъчно мнозинство за блокиране на решението. Нашето предложение е това се случи през 2030 г. В Съвета трябва да тръгнем от тип преговори, които да доведат, доколкото разбирам, до 2025 г. Това е глътка въздух, защото се подценява опасността от либерализирането на правата за засаждане на лозя. Има цели райони, за които това е идентичност и традиция. Би било странно, там където има мавруд в България, китайски инвеститор, например, да има възможност да засее нещо друго. Страни като Люксембург, Франция, Германия и ние от България нададохме вой и вървим към по-разумно решение. ЕК вероятно няма да се съгласи за датата 2030 г., но и не може да наложи нищо до 2020 г. Създадена е работна група на високо ниво, с която ние от ЕП имаме много добра комуникация. За България това решение е добро, защото ние разполагаме с потенциал, ниша, която да заемем и тя не е с количества, а с качество и традиция. Надявам се с доклада за общата организация на пазарите да имаме възможност за популяризиране на такъв тип продукти. Колегите бяхме единодушни, че трябва да подкрепим европейските си производители да популяризираме европейските стоки. Част от политиките на Съюза са доста противоречиви и сякаш наистина не защитаваме достатъчно земеделските си производители, включително и в рамките на СТО. Не е нормално 80% от месото да е внос от Бразилия, 60% от плодовите сокове - при положение, че имаме Италия, Португалия, Гърция, да са внос от Латинска Америка. Няма нищо притеснително, ако вносът е балансиран спрямо стимулите за родното производство. Категорично съм против срещу популистките мерки ще забраним вноса. При засилване на гранични контрол и стимули за родното производство пазарът ще си уравновеси тенденциите.

*Със съдействието на Информационното бюро на Европейския парламент в София
**Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020, Анализ и потенциални ефекти върху България
Снимки: ЕП