Критични дни за България

Ива Стойкова, Страсбург*
Моментът е критичен – нов програмен период за еврофондовете и споразумение за партньорство с ЕК. В допълнение България трябва да се пребори за значим портфейл в Еврокомисията и да излъчи най-добрата кандидатура за еврокомисар.

Това обаче се случва в условията на нестабилна политическа обстановка у нас - кабинет на прага на оставката, неясно служебно правителство, предстоящи предсрочни избори, спрени еврофондове… В допълнение изфабрикувана банкова криза.

Именно банките ни отдалечиха категорично от Шенген. Мнението изказа в Страсбруг евродепутатът Светослав Малинов (ЕНП/РБ) по време на среща с български журналисти. Липсата на доверие в България, а не технически несъвършенства е истинската причина винаги някоя страна-членка да блокира приемането на страната ни в шенгенското пространство.

След случилото се с КТБ и ПИБ днес на дневен ред е присъединяването на България към банковия съюз на ЕС. Въпросът отново не е в ликвидността на българските банки, а в доверието, подчерта евродепутатът Томислав Дончев (ЕНП/ГЕРБ). Ето защо такъв ход цели връщането на изгубеното доверие. Николай Бареков (ЕКР/ББЦ) се обяви за европейски одит на КТБ и всички банки за период между 5 и 10 години назад. А Илияна Йотова (С&Д/БСП) изтъкна, че позицията на управителя на БНБ Иван Искров издиша, тъй като преди години той твърдеше, че България няма нужда от банков надзор, банковата система у нас е стабилна и ние можем да учим Европа.

Според Светослав Малинов има основания за страх от манипулиране на българската банкова система отвън и единствената защита за националната сигурност е дълбока интеграция с ЕС. Процесите на разложение очевидно са достигнали и БНБ, която винаги е успявала да задържи определено ниво – сега сме свидетели на най-срамния период в цялата история на банката и загубено доверие. За да се пресекат опасно грешни решения, българските власти трябва да се обърнат към ЕЦБ, категоричен е Малинов. България е арена на геополитическа война, а не е жертва на лоши или алчни мениджъри и банкери, допълни евродепутатът. Доказателство за това е мълниеносната реакция на иначе мудната ЕК, която разреши 3,3 млрд. лв. кредитна линия за страната, усещайки че ситуацията е по-особена.

Най-големият проблем пред България е неподписаното все още Споразумение за партньорство с ЕК, отбеляза Томислав Дончев. През 2012 г. ние сме първите, които внасят своето предложение, днес четири държави вече са го подписали, докато страната ни загуби темпо и споразумението няколко пъти се връща за корекции.

Споразумението за партньорство е документът, който определя целите и приоритетите на Република България при използване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020 г., очертава основните инвестиционни сфери и стратегия за постигане на устойчив, приобщаващ и интелигентен растеж.

Блокираните оперативни програми допълнително усложняват ситуацията. Ако само още три-четири проекта за управление на отпадъците или воден цикъл бъдат спрени, това означава връщане на всички пари на ЕК, предупреди Дончев. България направи всичко възможно и отговори на изискванията на Еврокомисията, увери Искра Михайлова – бивш министър на околната среда в правителството на Пламен Орешарски, а сега евродепутат от АЛДЕ/ДПС. Тя увери, че ще даде повече подробности след предстоящото изслушване в Брюксел – доклад за степента на готовност на споразумението за партньорство, както и изпълнението на програмите от сегашния/отминал период.

Очевидно е, че следващите седмици са твърде важни за България. На този фон излъчването на кандидат за еврокомисар от българска страна изглежда почти протоколен акт. И все пак мненията на представителите ни в Европарламента:

Томислав Дончев (ЕНП/ГЕРБ): Трудно страна-членка би си позволила да има действащ комисар с добра репутация и подкрепа в ЕС и да не бъде подкрепен отново. Добрите резултати на Кристалина Георгиева се дължат на личните й качества, а не на подкрепа от България.

Илияна Йотова (С&Д/БСП): Избраният за нов председател на ЕК Жан-Клод Юнкер каза, че иска колегия от лидери, а не чиновници. Затова България трябва да даде такава кандидатура. Не си пожелавам втора Румяна Желева.

Георги Пирински (С&Д/БСП): България е била успешна с номинации като тази на Ирина Бокова (която оглави Юнеско – бел. а.).

Филиз Хюсменова (АЛДЕ/ДПС): България трябва да има единна кандидатура за комисар, за да имаме силен портфейл. Очакваме премиерът Пламен Орешарски да предложи именно такава фигура. Ресорът, подходящ за България, зависи от личността на кандидата.

Искра Михайлова (АЛДЕ/ДПС): В момента се изяснява процедурата, а именно да се очертае първо структурата на новата Европейска комисия, портфейлите, имената, в процес на работа сме, но отговорите ще дойдат до дни.

Николай Бареков (ЕКР/ББЦ): Жан-Клод Юнкер каза, че първо иска да посочим постовете и програмите, а след това да кажем имената. Морално Пламен Орешарски не е човекът, който трябва да предложи български комисар. Добри варианти за поста са Кристалина Георгиева, Надежда Михайлова (които са добре приети в ЕП и ЕК) и Кристиян Вигенин (заради позицията му за Украйна).

И така. Според някои информации българското правителство ще обяви своята номинация за еврокомисар в сряда. Което не гарантира, че името няма да бъде сменено впоследствие от служебния кабинет. На бъдещото правителство ще легне отговорността и за споразумението за партньорство и разрешаването на въпроса за спрените средства по ОПОС и ОПРР.

От своя страна, българските евродепутати категорично се ангажираха, че през този мандат на Европейския парламент ще хвърлят всички усилия, за да работят за благото на България – всеки в областта, в която е силен и според комисията, в която ще работи през следващите пет години.

*Пътуването се осъществи по покана на Главна дирекция „Комуникация“ на Европейския парламент и с любезното съдействие на Информационното бюро на Европейския парламент в България.

Снимка: Информационно бюро на Европейския парламент в България