Къде и какви антикризисни мерки се прилагат

В хода на кризата бяха редица мерки за подкрепа на бизнеса – от схемите за субсидиране на заетостта, през преференциални кредити до директна ликвидна подкрепа за фирми, засегнати от ограничителни мерки. Регионалният ефект на тези мерки обаче е труден за оценка, тъй като за много от програмите липсват изчерпателни доклади за бенефициентите и изплатените суми.

Тъй като част от мерките ползват системата за управление и наблюдение на европейските фондове „ИСУН 2020“ за администриране на помощите, публикуваните данни позволяват поне първоначален поглед към териториалното им разпределение. Основните мерки които разглеждаме са ликвидната подкрепа за засегнатите фирми (по-известна като „3-10“ по максималния размер на безвъзмездната помощ), подкрепата за средни предприятия, както и извънредно финансиране за социални грижи – топъл обяд, патронажа грижа и подобни, субсидии за туристически и транспортни фирми.

Включената в „ИСУН 2020“ информация позволява агрегирането на предоставената помощ на ниво община. Данните са актуални към края на месец юни 2021 г., като вземат предвид реално изплатените суми по програмите, които ползват системата, а не договорените. Картите представят както номиналния размер на финансирането, така и общата сума, отнесена спрямо населението на общините, което позволява сравнения на икономическия ефект.

|Интерактивна версия на картата|

Общото финансиране по мерките, за които има достъпна информация в „ИСУН 2020“ към края на юни е малко над 267 милиона лева. Предвид размера на местната икономика, почти ¼ от тях – 86 милиона лева – очаквано са в столицата. В Пловдив изплатените суми по тези програми е 20 милиона лева, във Варна – 19 милиона, а в Бургас – 11 милиона лева. В топ 20 обаче не влизат само областни центрове – сред тях са и Несебър и Дупница. Броят на общините, където са изплатени над 1 милион лева е 43, а на тези с под 100 хиляди лева – 114.

|Интерактивна версия на картата|

При претеглянето на изплатените средства спрямо населението ясно се очертават няколко зони, където са съсредоточени голяма част от плащанията. Преди всичко това са общините, където туризмът е водещ икономически отрасъл и съответно са и най-сериозно засегнати – Несебър е лидер по изплатени средства на човек от населението, а топ 5 се допълва от Рила, Банско, Троян и Приморско. Другата група са областните центрове, където има повече активни бизнеси – особено в сферата на хотелите, ресторантите и транспорта – които имат възможност да се възползват от мерките за подкрепа. С над 50 лева изплатени средства на човек от населението са 36 общини, с под 10 лева – 106. Оформят се и райони на страната – особено в северна България, но и в източната част извън туристическите райони.  

Представеното тук разпределение далеч не е пълно – в него липсват най-вече данните от мерките за подкрепа на заетостта, които в значителна степен са концентрирани в индустриалните райони на страната. Данните от „ИСУН 2020“ дават относително ясна представа за районите, където е съсредоточена икономическата помощ – туристическите общини и областните центрове, където е фокусът на икономиката на услугите.

Автор: Адриан Николов, ИПИ