Лобисти пробиха Закона за горите

Силвия Стоядинова
Промените в Закона за горите, които са в процес на гласуване, предизвикаха гнева на еколози, природозащитници, обикновените граждани. Протестите в защита на горите не спират. Те бяха предшествани от такива срещу поправката, получила популярното название „Витоша ски”, според която в парковете (само 5% от територията на България) ще може да се строи с вещни права (вместо концесия), а „гора на хартия” ще се водят писти и лифтове, стадиони, футболни и голф игрища, сгради за културни и религиозни нужди, мини ВЕЦ-ове и други. Протестите са част от гражданската битка за спасяване от застрояване на Черноморието, Пирин, Рила, Витоша, дори Странджа, чиято природа поправката в Закона за горите отново ще застраши, тъй като ще позволи сеч на гори. Кои са най-смущаващите точки в Закона за горите, отдалечават ли ни те от европейските практики и възможно ли е страната ни отново да бъде санкциониране с приемането на подобни поправки. На тези и други въпроси разговаряме с Александър Дунчев от Световен фонд за дивата природа.

Г-н Дунчев, кои са най-неприемливите точки от Закона за горите ?
Предложението на част от управляващите да се отдават гори за ползване и застрояване, вкл. и природните паркове, без това да става публично, т.е. чрез публичен или обществен конкурс и без да се запази интересът държавата да получи максималната пазарна цена за ползването на тези гори, е голяма грешка. Позволявайки непублично и срещу занижени непазарни цени да се застроява българската земя това означава, че тя просто по-лесно ще се застроява и с по-големи темпове, отколкото сега и дефакто ще се повтори идеята на заменките, която беше абсолютна същата. С така структурирания закон с лесен и непазарен метод ще се даде възможност на инвеститорите по-лесно да застрояват горите ни. Това бе санкционирано от ЕК и ние се чудим защо управляващите повтарят грешката на предишното правителство. Най-конфликтните точки, които сега представляват опасност за българската гора, са именно тези позволяващи да се застроява гора без публичен конкурс и без закупуването на гората. Друга притеснителна точка е възможността да се застрояват частните гори без горскостопански планове и програми, което за последните две години се доказа, че бе много важен инструмент – частните горовладелци да разберат каква отговорност носят в управлението на тези гори, които на хартия са тяхна собственост, но като цяло са част от обществения ресурс гора.
Какви ще загубите от така написания закон ? Според изнесена информация засегнатите сега площи ще надминават тези от заменките.
По отношение на площите, които ще бъдат застроени за туристически комплекси като ски писти и голф игрища и други подобни, може би няма да са като размера от заменките, но възможността да се изсичат частни гори по 2 хектара без селскостопанска програма представлява опасност за изсичане на почти 1/10 от българските гори, защото точно 1/10 от горите са частни. В България липса превантивна защита, каквато беше досега горско-стопанската програма, а това води до реалната опасност държавата да изгуби контрол върху тези частни гори. Така може да се стигне до изсичане на голо на частни гори.
Като цяло ли искате да се реформира законът, или някои от точките трябва да се променят, отпаднат ?
Този закон е нов. Той бе приет през 2011 година. В резултат на много обществени дискусии и консултации се намери златната среда, между интересите както на зърнопроизводители и инвеститори, така и на обществото като ползвател на горските ресурси от гледна точка на вода, въздух и туризъм, така и на самата държава като контролен орган и собственик на почти 80% от горите в България. Поправките са в явен противовес на обществения интерес. Дори дървопреработвателните дружества изразиха изключително остри критики. Поправките според всички нас са в полза на тесен кръг от хора. Ще трябва да се направи една стъпка назад от управляващите, за да се постигне консенсус и да продължи държавата да се развива, тъй като приемането на тези поправки ще ни върне в коловоза на съдебни процедури в ЕС. Отново вероятно ще има спиране на фондове и на инвестиционни проекти. Ще бъдат потърпевши не само инвеститорите, а и местните хора. Основният проблем е липсва на стратегическо планиране в България. Тук се готвят някакви промени, като например да се улесни строителството на ски писти, а в същото време липсва стратегия в България как да се развива ски туризма. Има ли потенциал в това и къде е той ?
В този смисъл какво може да се случи с парк Витоша ?
Зад гърба на обществото се прокарва проект, за който ние не знаем почти нищо. Строителството на нови писти и лифтове на Витоша ще включи изсичане на гора, пренос на морени, премахване на горния слой на земята, деформиране на терена, включително и изкопи до 10-15 метра дълбочина, изграждане на всякакви бетонови съоръжения, преградни стени, мостчета и тунелчета. Самите лифтове са свързани със сериозно строителство. И всичко това би променило тотално ландшафта на Витоша. Сега има няколко писти и лифтове, които се ползват от хората, новият закон предвижда голямо количество морени действително да бъдат премахнати, така както се започна още 2008 г. с взривяването на морените между Синята писта и Лалето. Новите лифтове ще бъдат построени на нови места. Но проблемът не е в самите лифтове. По-скоро проблем е, че капацитетът на ски зоната би се увеличил тройно от сегашния. Всеки, който кара ски на Витоша знае, че и в момента планината е тясна за хората, които се качват горе. По-скоро трябва да се намерят начини тези хора да се радват на земята и по-други природосъобразни начини освен ските. Но тази дискусия не се провежда и това е основният проблем.
Водите ли диалог с правителството и как смятате да процедирате, ако не бъдат взети предвид искания ви ?
Непрекъснато. Самото приемане на закона за горите през 2011 г. бе доказателство, че с диалог може да се постигне много в полза и на държавата, инвеститора, обществото. В момента влияние оказват явно и други фактори като лобизъм. Може би има и скрити финансови интереси. Търсим диалог, но когато диалогът е по-слаб от скритите финансови и лобистки интереси се налага човек да излезе да протестира.
Кои са най-големите успехи, които сте постигнали досега като организация ?
Реализиране на защитената мрежа от Натура 2000, постигане на много добра информираност сред обществото що е това биоразнообразие и защо то трябва да се опазва. Успяхме да накараме обществото да излиза и да защитава тези природни блага, които има България. Опазването на природен парк „Странджа”, след като той бе едва ли не заличен от инвеститори, е успех. Успех е и премахването на незаконния строеж „Златната перла” в парк Странджа”, както и ограничаването на незаконното строителство в Рила и Пирин в националните паркове, както и спирането на застрояването в защитената зона в Иракли.
Коя държава бихте посочили като пример за добро опазване на природата и като цяло спазване на законите ?
Много добро спазване на законите, както и добре развито гражданско общество има в Германия. Там въпреки големия инвеститорски интерес има и силно гражданско общество, което благодарение на демократичните устои успява да постигне някакво балансирано развитие. Въпреки че в Германия природата доста е изстрадала и унищожена, в крайна сметка хората са осъзнали какво губят. Именно по-развитите западни общества са допринесли за толкова силните природозащитни закони. И ние тук имаме шанса да използваме такива закони и да не допускаме грешката, която са допуснали западните държави.