Моделът Викинг: Швеция

Ива Стойкова

„Скандинавските страни са пример за високо ниво на конкурентоспособност и иновативност, те преоткриха модела на капитализма и успяха да превърнат региона в един от най-успешните в света. България може да научи доста от тях”. Думите са на Ирена Комитова, представител на The Economist за България, при представянето на специален доклад на списанието, посветен на Швеция, Дания, Норвегия и Финландия.
Факт е, че скандинавците държат първите места в класациите за почти всичко - от икономическа конкурентоспособност до социални въпроси и щастие, пише The Economist. Те избегнаха едновременно икономическата склероза на Южна Европа и свръх неравенството на Америка. Успешната модернизация се нарича "приближаване към Дания". Вероятно скандинавците уцелиха момента и се справиха с дълговата криза още през 90-те години. Но скандинавският модел е интересен и поради друга причина - показа как може да се реформира публичния сектор и да се повиши ефективността на държавата.

Швеция - Социален капитализъм
През 70-те и 80-те години на миналия век страната залага на принципа tax-and-spend.
През 1993 г. шведските публични разходи достигат 67% от БВП. По това време, например, системата принуждава авторът на „Пипи Дългото чорапче” Астрид Линдгрен да плати повече от 100% от приходите си във вид на данъци. Става ясно, че този модел не работи добре. От четвъртата най-богата страна в света през 1970 г. Швеция се сгромолясва до 14-та позиция през 1993 г. И тогава сменя курса.
През следващите години се намаляват публичните разходи до 49% от БВП. Падат и данъците. Например, корпоративният данък е намален от 26,3% до 22%, което е далеч под нивата в САЩ. Държавният дълг се смъква от 70% от БВП през 1993 г. до 37% през 2010 г. Бюджетният дефицит на страната извървява пътя от 11% до сегашните 0,3% от БВП.

Швеция, подобно на останалите скандинавски страни, е убеден привърженик на свободната търговия. Пример - държавата не се намеси, дори когато става дума за легендарни брандове, какъвто е случаят с фалиралата Saab или придобитата от китайска компания Volvo.
Държавата допуска частни компании да се борят при равни условия за спечелването на обществени поръчки. В резултат повечето от новите клиники и детски градини в страната са построени от частни компании, често с техни частни средства. Конкуренцията е в основата и на т.нар. „свободни” училища.
Шведско изобретение в образованието
През преломната 1993 г. се въвеждат ваучери в образованието. Това означава, че всеки ученик има право на определена сума, в рамките на която трябва да избере училище, без значение дали общинско, или частно. Ефектът е, че след реформата две трети от учениците са избрали частни училища, а качеството на образованието в общинските училища нараства поради конкуренцията в страната. Почти половината от учениците в момента са избрали различно от своето местно училище. Повече от 10% от учениците под 16 г. и над 20% от тези над 16-годишна възраст се възползват от системата „свободно” училище, т.е. свободен избор. Подобен принцип действа и в Дания.
Пенсионна реформа
Забележителната е реформата в пенсионната система. Тя заменя старата схема за прослужено време, която е в сила от 1960 г., както и основната пенсионна схема, функционираща от 1947 година. Водеща причина за промяната е увеличената средна продължителност на живота, както и растящият дял на пенсионерите спрямо активното население. Новата пенсионна схема има няколко компонента - пенсия, свързана с дохода, допълнителна доброволна пенсия и гарантирана пенсия. Пенсии, свързани с дохода, получават всички, които са работили щатно и са плащали осигуровки. Стойността на тази пенсия зависи от общата сума, която човекът е внесъл в системата през целия си трудов стаж, и от тенденциите в развитието на икономиката. При допълнителните доброволни схеми вноските се събират в отделни лични сметки и се инвестират. Хората, на които не се полага пенсия или биха получавали много ниска сума, имат право на гарантирана пенсия. Самите възрастови граници на пенсионирането са плаващи - шведите имат право да се пенсионират на 61 години или да продължат да работят до навършване на 67.

Имигранти
През 1965 г. социал-демократическата партия започва мащабна програма по изграждането на един милион нови жилища в страната. Планът не се осъществява докрай, но построените сгради, повечето от тях високи блокове в градските периферии, се населяват от сезонни работници от Балканите и Гърция. Днес същите тези жилища са дом на бежанци, главно от Близкия Изток. Имигрантите са десетки хиляди и поставят сериозни проблеми пред държавата. 46% от безработните не са европейци, 40% от неевропейците са определени като бедни (за сравнение бедни са едва 10% от шведите). И още статистика - 26% от затворниците са чужденци, като делът на излежаващите повече от 5-годишна присъда е 50%.
Прозрачно управление
Швеция е пример за прозрачно управление. Държавата предоставя на всеки свой гражданин достъп до официалните документи. Политиците карат колело, а не се возят в лимузина. Електронните услуги са добре развити - например всеки може да плаща своите данъци дори с sms.
Нищо не е съвършено
Публичните разходи като пропорция от БВП в скандинавските държави, в частност Швеция, са все още твърде високи. Нивата на данъчно облагане окуражават предприемачите да бягат зад граница – Лондон е пълен с умни, млади шведи. Твърде много хора – особено имигранти, живеят на помощи.
Все пак Швеция със самочувствие може да каже това, което посланикът на страната в България - Хелена Пилсас Алин, изтъкна при представянето на доклада на The Economist: „Европейските икономики имат нужда от радикални промени, които от своя страна трябва да започнат от индивидуалната нагласа на всеки европеец. Правителствата трябва се стремят да създадат доверие в сред гражданите си и да ги направят отворени към промените”.

Поредицата продължава с Норвегия.
Снимка: The Economist