Най-добре са реализирани са завършващите медицина

В момента системата на висшето образование „произвежда“ редица кадри с квалификация, която не е търсена от пазара на труда и “свръхквалифицираните“ кадри с висше образование работят на работни места, за които са необходими по-ниски  образователни и квалификационни изисквания, или се вливат в редиците на безработните.

Инвестираното време и средства за завършване на висше образование, което не се ползва в кариерното развитие, което води до загуба на ресурсите от средства и време, вложени в него, и лишава пазара на труда от предлагането на човешки ресурс поради ангажираност в ненужно
образование. Това отбелязва анализ на АИКБ до просветното министерство.

Делът на завършилите, които се реализират на позиция, за която се изисква висше образование, все още е незадоволителен – едва 59.4% през 2023 г.
За някои професионални направления на практика реализацията по специалността и на работно място, изискващо висше образование, е толкова ниска, че не оправдава по никакъв начин предлагания план.

Най-добре се реализират завършилите „Медицина“ – 95% работят по специалността си и в тази връзка подкрепяме увеличаване на план-приема в това професионално направление. На дъното е направление "Туризъм" с едва 21%.

В туризма са необходими кадри, но със средно професионално образование като сервитьори, бармани, готвачи, администратори.
Същевременно, според приетата актуализация на НКВОРБ в началото на 2024 г., в общо 40 професионални направления броят на действащите студенти представлява под 50% от определения капацитет.

От тези 40 направления 30 са приоритетни. Нещо повече - сред тези 40 направления са седем от осемте професионални направления с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. Например под 30% е запълняемостта за професионални направления „Електротехника, електроника и автоматика“, „Архитектура, строителство и геодезия“, „Материали и материалознание“, „Математика“, „Биотехнологии“ и др.

Липсва ясна политика за стимулиране на обучението по тези професионални направления, в които освен това влизат и ученици с най-нисък бал от дипломата за завършено средно образование. Но именно те са тези, които осигуряват специалисти с най-висока добавена стойност за българската икономика и социално-осигурителната ни система.

Не на последно място цитираните по-горе проблеми се дължат и на една основна слабост на системата на висшето образование и това е порочната практика ДПП да надхвърля броя на завършващите средно образование ученици.

От изключителна важност е държавният план – прием за висше да бъде съобразен с:

1) броя на завършващите средно образование (броят на откритите места за студенти да е до не повече от 50 % от него);
2) структурата на ДПП да съответства на структурата на заетостта към актуалната учебна година и очакваните нужди на база освобождаващи се работни места.

По данни на НСИ за учебната 2023/2024 г. държавата субсидира обучението в 38 държавни висши училища (включително и военните) на 42 611 студенти, от които 36 457 след средно образование. Това предполага автоматичното приемане на всеки кандидат-студент – и то държавна поръчка. Картината е още по-ирационална, когато в тази сметка седобавят и около 26 000 места, които са обявени в  частните университети и от които над 2/3 се заемат от завършващите средно образование.

Това означава, че над 60 000 са местата за кандидат- студенти годишно само за завършващите средно образование. Не бива да се забравя и че по експертни оценки годишно около 6 000 завършващи средно образование заминават за чужбина (или около 16% от завършващите). Което по груби сметка означава, че за около 60 000 места в университетите се борят около два пъти по-малкокандидати. Откъдето идва и нереализираният  .

Въпреки че АИКБ всяка година алармира за наличните проблеми в системата на висшето образование и качеството на обучение, МОН и Министерският съвет продължават с политиката за одобрение на ДПП, в който местата за висшисти след средно образование (само
в държавните ВУЗ, при това без платеното обучение) е равен на броя на завършващите средно образование.

По същия начин е разписан и ДПП за учебната 2024/2025 г., като се предвижда субсидиране на обучението в 38 държавни висши училища (включително и военните) на 36 653 студенти след средно образование при завършващи 39 556 ученици.