Неодобрение към плоския данък

От началото на 2008 г. в България действа т.нар. плосък данък със ставка от 10%, с която се облагат както доходите на най-богатите, така и на хората, които получават възнаграждения, по-ниски от минималната работна заплата.

Почти девет години по-късно, сред българите преобладават негативните нагласи към този данъчен модел. Това показва проучване на „Маркет Линкс“ в периода 3 – 11 август 2016 г. Проектът „Заедно за данъчна справедливост“ се финансира от ЕК  и се изпълнява от Екологично сдружение „За Земята“.

Според проведеното социологическо изследване, 32.8% от българите са категорични, че трябва да се въведе прогресивен данък върху доходите (т.е. хората с по-високи доходи да се облагат с по-висока данъчна ставка от хората с ниски доходи).

За сравнение, крайните привърженици на плоския данък са 12.5% от анкетираните.

При задаването на този въпрос е използвана скала от 1 до 7, която регистрира различните степени на съгласие или несъгласие с твърдението. Общо 48.3% от анкетираните подкрепят, повече или по-малко, връщането към прогресивен данък върху доходите в България.

От другата страна – тези, които малко или много желаят плоския данък да остане, са 22.8% от респондентите. Значителен (28.9%) е делът на хората в средата, които не дават превес на нито едно от двете твърдения.

Тоест в момента на провеждане на изследването привържениците на прогресивния данък в България са над два пъти повече от „лагера“ на плоския данък.

Контролният въпрос потвърждава тази нагласа: „Кое от изброените твърдения се доближава най-много до представата ви за данъчна справедливост?“, с възможни отговори „богатите плащат повече, останалите по-малко“, „всички плащат малки или никакви данъци“, „всички плащат високи данъци“ и „бедните не плащат данъци“.

Българите нямат особени сантименти към Скандинавския модел с високи данъци и качествени публични услуги (16.1% одобрение). Вариантът, в който най-бедните са освободени от данъчна тежест, също не намира подкрепа (11.3%). Изненадващо, също и нулевите данъци са по вкуса само на една четвърт от анкетираните (24.9%).

Най-силно одобрение от 47.7% респондентите дават за прогресивния модел: богатите плащат повече, бедните по-малко.