Новата луда крава - трансмазнините

Екип на EconomyNews.bg
750 млрд. евро годишна стойност, 48 милиона работници, 17 милиона компании - хранително-вусовата промишленост е вторият по големина сектор в ЕС. И вероятно точно поради тази причина, от една страна, са налице измами с храни, а от друга – маркетингови трикове, понякога на ръба на закона, целящи отлив в потреблението на дадени продукти за сметка на други. Факт е, че безопасността на храните засяга не само интереса на потребителите, но и този на една огромна индустрия.

Трансмазнините – новото зло?

Сега на дневен ред са бисквити, десерти, вафли, сухи пасти, чипс и всички храни, в които са вложени твърди маргарини. При производството на маргарини, в процеса на втвърдяване на растителните масла, се образуват транс-мастни киселини или т.нар. трансмазнини, добили популярност през последните дни. Вече са налице призиви за забраната им. Въпросът е дали наистина това се налага и някой има ли интерес от спад в продажбите на тези изделия.

Не всички маргарини или майонези съдържат трансмазнини. Опасно е да се набедят определени компании-производителки, защото това неизбежно ще доведе до срив в продажбите им и в крайна сметка не добре информиран избор у потребителите, които ще се откажат от цели групи продукти. Тази позиция зае евродепутатът Антония Първанова (АЛДЕ) по време на конференцията «Знаете ли какво ядете», организирана от Информационното бюро на ЕП за България. Тя се обяви за създаването на работна група, която да обсъди проблема. Трансмазнините и въпросът за етикетирането на храните вече е минал на гласуване в ЕП. „Успяхме да се преборим доброволното етикетиране на трансмазнините да е по отношение на страните членки, а не на индустриите“, посочи Първанова. Това означава, че правителствата имат правото да задължат бизнеса да обозначава трансмазнините в етикетите на предлаганите продукти.

Колко са опасни трансмазнините? Най-добре е да се яде естествена, биологична и чиста храна, каза пред EconomyNews.bg Десислава Димитрова от Slow Food в качеството си на защитник на каузата на малките традиционни производители. Като биолог тя е на мнение, че нямаме нужда от тези изкуствено създадени мазнини, защото не можем да ги преработваме, те не се разграждат, а се отлагат в човешкия организъм. Все пак трансмазнините не са толкова вредни, ако са в малки количества.

В „Препоръки за здравословно хранене на населението в България”, издание още от 2006 г. на Министерство на здравеопазването, е записано да се ограничава консумацията на продукти, съдържащи твърди маргарини, тъй като те увеличават „лошия” холестерол и повишават риска за сърдечно-съдови заболявания. Вместо това да се избират меки маргарини с ниско съдържание на мазнини. Изрично е посочено, че на нашия пазар има такива, които след въвеждането на нови съвременни технологии на производство съдържат под 1% транс-мастни киселини.

Оттогава хранително-вкусовата промишленост, включително и в България, безспорно се е развила значително. Как се правят българските вафли, бисквити, пасти и др. и съдържат ли трансмазнини - потърсихме за коментар някои от най-големите производители, но за съжаление все още нямаме тяхната официална позиция.

Трансмазнините в нашата храна очевидно не присъстват от вчера. Но защо сега се повдига този въпрос? Прокрадва се съмнението, че на прицел е индустрия, която сравнително леко премина през кризата. Има ли основание подобна хипотеза? Нямаме преки доказателства, но да си припомним други аналогични случаи от близкото минало.

Déja Vue

Ако сега враг №1 на общественото здраве са вафлите, следва да отбележим, че периодически през последните години обект на атаки беше месото заради Птичи грип или Луда крава, а тази година и Чума по свинете. Птичият грип отново е «актуален» заради зараза в Китай през 2013 г. и произтеклите от това загуби в размер на $65 млрд. В Европа пикът на епидемията беше през 2006 г. Какво се случи тогава?

Смъртоносният за човека щам H5N1 бе открит в птичето месо, а новината за птичия грип бързо се превърна в психоза и доведе до спад в потреблението и цените. Точно тогава търсенето на птичи продукти на българския пазар като дългосрочна тенденция расте, успоредно с това расте и вносът, защото вътрешното производство не задоволява потребностите, сочат данните от Министерството на земеделието и горите от този период. През 2005 г. потреблението е било 133 хил. т. През 2006 г., когато гръмва новината за птичия грип, в течение само на четири месеца потреблението пада под нормалните нива, а цените на замразените продукти - наполовина. При охладените пилета сривът е с около 50-60%.

В Европа ситуацията също е много тежка. Заради птичия грип спадът в продажбите на птиче месо във Франция, производител №1в ЕС със 1,9 млн. тона годишно, е повече от 30%, а в Германия – 20%. Спадът е компенсиран още през 2007 г., когато дори е регистриран и първият лек ръст в продажбите на пилешко месо. Наред е обаче Великобритания – втори производител на птиче месо в ЕС със 1.6 млн. т месо годишно. Докато останалите страни се възстановяват от щетите от птичия грип, той е открит във ферма, която е най-големият производител на пуешко месо изобщо в Европа. Унижожени са над 160 хил. животни. Случаят съвпада с предстоящите Великденски празници и традиционния бум в потреблението на птичи продукти. Отливът е налице. Продажбите на пуешко месо намаляват с една трета.

Залогът. Птицепроизводството е вторият по големина и значимост сектор след свинепроизводството, по данни на Евростат и ФАО. Производството на птиче месо заема съществен дял в икономиката на ЕС с 20 млрд. евро годишен оборот, по данни към 2006 г. Преди присъединяването на България и Румъния годишното производство на 25-те страни в ЕС се оценява на 11 млн. т пилешко месо на година.
От него 1 млн. т се изнася основно за Саудитска Арабия, Русия и Украйна. Експортът през 2004 г. е донесъл 5.63 млрд. евро приходи на ЕС. 500 000 европейци са заети в сектора, който е потребител на около 20% от пазара на зърно. Най-големите производители на птиче месо в ЕС са Франция, Великобритания, Германия, Италия.

Преди птичия грип, тежък проблем за селскостопанската политика на ЕС беше болестта «луда крава». Разрастването на кризата доведе през есента на 2000 г. до тежък срив на търсенето на говеждо место, което накара Общността да прибегне до срочни акции за изкупуване на говеждо месо и унищожаването му. През 2001 г. се наложи създаването на допълнителен бюджет в размер на 971 млн. евро, за да се покрият разходите по последствията от тази болест.
Тепърва предстои да разберем какви ще са последствията от африканската чума по свинете. Огнище на болестта беше открито наскоро в Литва, което накара Русия да въведе временни ограничения на вноса и транзитно преминаване през нейна територия на свинско месо и продукти, преработени в съседната страна. Плюс предупреждението, че може да бъде наложена забрана за внос на свинското месо от целия Европейски съюз. У нас БАБХ е предприела проверки.

Потенциални загуби при евентуална психоза заради трансмазнините

Пазарът на шоколадови изделия в България се оценява на около 320 млн. лв. годишно. Времената на възход са от 2005 до 2008 г., следва спад, който впоследствие е компенсиран. Специалистите сегментират пазара на: шоколадови таблети, шоколадови бонбони, вафли и десерти. Отделните сегменти са почти равни като размер с лек превес на вафлите и десертите.

У нас производствени бази имат компании-гиганти. Една от тях е Nestlé /Европа/. През първите 9 месеца на 2013 г. продажбите на Nestlé бележат ръст от 4.0%, достигайки нива от 68.4 млрд. швейцарски франка. Особен принос има регион Европа, който продължава да расте. За 2012 г. продажбите на цялата група са на стойност 92,2 млрд. швейцарски франка, като отчетеният ръст е 10,2%. Добри са резултатите и на "Нестле България".

Kraft Foods /САЩ/ или новото им корпоративно име – Mondelez, е представена у нас с. Монделийз България. За десет години - от 2002 до 2012 г., българският филиал регистрира 200% увеличение на приходите, или 12% средногодишно.

147 млн. лв. са приходите от продажби на «Захарни заводи» за 2012 г. Основният бизнес на групата остава производството и търговия със захар, но приходите от продажби на захарни изделия нарастват през 2012 г. и достигат 19 млн. лв.

«Победа» - Бургас - за 2012 г. продажбите са били малко над 27 млн. лв., а за 2013 г. се очакват 30 млн. приходи. "Победа" развива шест пазарни категории - бисквити, вафли, бонбони, миникексове, кроасани и солени крекери.

"Престиж-96" - Велико Търново произвежда тунквани вафли, бисквити и сухи пасти и отчете 19% ръст в продажбите за 2012 г.

Никой не подценява реалните заплахи за хората от болести като птичи грип, «луда крава» или чума по свинете, нито пък заради наличието на трансмазнини, ГМО, аспартам в нашата храна. „Не би трябвало дебатът да бъде по линията бизнес интереси срещу обществено здраве. Не може да има такова противопоставяне, защото в крайна сметка, подобни решения рефлектират върху социалните и здравни системи“, категорична е евродепутатът Антония Първанова, която е член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент. „Нека има прозрачност, нека индустрията печели, но нека и хората да имат право на избор. Когато правилата съществуват и важат за всички, няма да имаме такива притеснения. Трябва баланс и синхрон между политика, медии, граждански организации по темата – всичко друго създава усещане за корупция“, добави още тя.

Междувременно, докато политици, индустрия и лобита водят битка, в медиите заклеймяването на трансмазнините тече с пълни сила – едностранчиво, безапелационно и без право на друга гледна точка.