Норвегия - най-северната „арабска” държава

Ива Стойкова
Кое прави Норвегия по-различна от останалите скандинавски страни? Разбира се, петролът. След като е открит в Северно море през късната 1969 г., икономиката на страната напълно се трансформира. Днес Норвегия е 11-ят износител на петрол в света. Поредицата „Моделът Викинг” и формулата на успеха на скандинавските страни, вдъхновена от специалния доклад на списание The Economist, продължава.
Норвегия е безспорният лидер в Скандинавието. Националният петролен шампион Statoil е най-голямата компания в региона. Telenor е най-големият телекомуникационен оператор. Norsk Hydro е най-големият производител на алуминий. Yara е най-големият производител на торове. DnBNor е най-голямата банка. Участието на държавата във всички тях е от ключово значение. Държавата притежава също 37% от фондовата борса в Осло и контролира някои нелиствани гиганти като Statkraft - най-голямата в Европа ВЕИ-компания. Не само петролът е обяснението за благосъстоянието на Норвегия. Самите норвежци винаги са разчитали на държавната помощ за управлението на изобилните природни ресурси - минерали, фиорди, гори, водопади, както и за грижата за уязвимите слоеве на обществото.
Норвегия - държавен капитализъм
След Втората световна война норвежкото правителство национализира всички германски бизнес интереси и поема 44% от собствеността на Norsk Hydro. Този модел - на държавно участие в частния бизнес вместо регулации, се оказва успешен и приложението му се разширява, където това е възможно. През следващите години комбинацията държавен контрол и конкуренция се избистря. Така се стига до 2007 г., когато се сливат двете държавни компании Statoil и Hydro с единствената цел да се превърнат в национален шампион. Държавният дял се свежда до 62,5%. Според някои мнения това означава, че Норвегия се либерализира. Стратегията е забележително подобна на тази в Китай и останалите страни с държавен капитализъм. С тази разлика, че норвежците измислят китайския модел преди самите китайци.
Особености и странности на системата
Норвегия е крупен производител на петрол, но не е член на ОПЕК. Необичайно за петролна страна, държавата е поддръжник на човешките права. Норвежците се придържат в по-голяма степен към социалдемократическите си навици в сравнение със своите съседи. Петролният бум води до бум в публичните разходи: от 1970 г. насам броят на заетите в сферата на образованието се удвоява, а в здравеопазването и социалните услуги се увеличава четирикратно. Публичният сектор в страната продължава да представлява 52% от БВП.
Петролното богатство поставя и някои проблеми. Цветът на техническите кадри в страната е зает в петролния сектор. Цените на недвижимите имоти нарастват приблизително със 7% годишно. Както и другите цени. Един пример - Big Mac в Норвегия струва $7.69, за сравнение цената му в САЩ е $4.37.
Друга отличителна черта на най-северната „арабска” държава - петролът пълни хазната и движи икономиката, но не промени културата на норвежците. В Осло липсват небостъргачи и претъпкани молове, както в останалите петролни столици, но пък градът си има великолепна опера и музеят Мунк.
Държавен пенсионен фонд
Норвегия се е подготвила и за след петролното си бъдеще. През 1990 г. се създава суверенен фонд, наречен Правителствен пенсионен фонд Global. Той е отговор на сътресенията, предизвикани от петролни кризи. Според някои оценки той е най-големият пенсионен фонд в света, макар че захранването му не е от пенсионни вноски, а от петролни печалби. Към март 2012 г. неговата обща стойност е 3.5 трлн. норвежки крони ($613 млрд.). През 2011 г. норвежкият фонд е на стойност $560,5 млрд. спрямо $342 млрд. на суверенния фонд на Абу Даби. Ако върнем лентата още малко назад, Фондът е отчел 9,6 % възвращаемост на инвестициите, което се равнява на 216 млрд. крони ($38,1 млрд.) през 2010 г. Пазарната стойност на фонда тогава е нараснала с 437 млрд. крони до рекордните 3 трлн. крони. Петролният фонд се стопанисва от Министерството на финансите на страната и се управлява от Централната банка. Пенсионната възраст в страната е 67 г., като служителите в петролния сектор имат право да излязат в пенсия още на 65 г. Миналата година стачка именно на тези работници спря за кратко добива на петрол в страната, заради настояване пенсионната им възраст да стане 62 г.
Ножица на заплатите
Посланикът на Норвегия в България Н.ПР. Гюру Катарина Викьор посочи по време на представянето на доклада на The Economist, че в нейната родина има най-малка разлика в заплащането на мениджърите на фирмите и техните подчинени, и тя се гордее с тази тенденция. Факт е - това е страната с най-добре платените работници и най-зле платените изпълнителни директори. Средната заплата в страната е около 3-4 хил. евро. Стартовата заплата за инженер е 4200 евро, а за опитни специалисти - с около 1000 евро повече (според данни от проведена във Варна специализирана трудова борса). Служителите в петролните компании имат средно годишен доход от над 1 млн. норвежки крони (133 хил. евро).
Имигранти + социална политика = Брейвик
Отново ще цитираме норвежкия посланик у нас, която сподели, че страната й има проблеми с имигрантите, по-конкретно с тяхното приобщаване. Основен проблем е неграмотността, която пречи за научаването на чуждия език и евентуално за придобиването на квалификация. Растящият брой на имигрантите за жалост предизвика огромна трагедия - през 2011 г. Андерш Брайвик отне живота на 8 души в Осло, а след това застреля още 69, повечето от които тийнейджъри, на остров Ютьоя. При показанията си той заяви, че е действал, за да защити Норвегия от мултикултурализма и политиките на правителството, които според него допускат прекалено много имигранти и по този начин покваряват страната. Брейвик получи 21 години затвор, но раната за норвежците остана.
Пътят напред
Петролната индустрия се използва и за да се подкрепят други местни индустрии като корабоплаване, риболов, дърводобив и минно дело. Фиордите са дом на супер модерни рибни ферми. Хартиеното производство е все по-био. Държавата дава рамо и на предприемачеството, насърчавайки новия бизнес чрез органи като Innovation Norway, университетски научни паркове, Northzone (фирма за рисков капитал, която търси умни идеи) и т.н.
Норвегия следва до помисли и върху управлението на своя най-голям източник на мека сила - Нобеловата награда за мир, присъждана от Норвежкия Нобелов комитет. Недоумение буди наградата от 2009 г. за американския президент Барак Обама, още преди да е имал възможност да направи каквото и да е. Комитетът присъди и още една странна награда, в рамките само на две години - Нобеловата награда за мир за ЕС в разгара на еврокризата.
Иначе, Норвегия е на четвърта позиция в класацията за конкурентноспособност, условия за бизнес, просперитет и социални въпроси и др.

Поредицата продължава с Финландия.

Снимка: Уикипедия