Он лайн залаганията - пазар за 700 млн.лв.

/Обновена с интерактивна презентация/

Данаил Алеков
От 17 юни достъпът до най-големите сайтове за онлайн залагания беше преустановен с решение на Софийски градски съд от 11.06.2013 г. Седмица след като достъпът до 21 сайта за онлайн залагания беше преустановен, потребителите вече са намерили алтернативни варианти да заобикалят наложената забрана. От Държавната комисия по хазарт (ДКХ) са категорични, че по този начин букмейкърите ще започнат да плащат данъци и ще се напълни хазната. Сред потребителите обаче възникват редица въпроси, които остават без ясни и аргументирани отговори от ДКХ. Последиците могат да надхвърлят в пъти щетите от невнесените данъци от онлайн операторите за залагания.
Печалби и обороти
Наземният хазарт носи приходи от около 150 млн. лв. в държавната хазна годишно от данъци, такси, глоби и други санкции, като в бранша са заети 25 хил. човека. Смята се, че на годишна база в интернет се въртят около 700 млн. лв. на български потребители. Това е оборотът, който държавата иска да обложи с 15%, т.е. още 105 млн. лв. да влезнат в хазната. По начина, по който държавата подхожда към букмейкърите обаче, трудно би постигнала желания ефект. Нещо повече – някои от компаниите вече заявиха, че ще съдят държавата, което означава изплащане на десетки милиони обезщетения. Другият негативен ефект е върху рекламния бизнес. Брутните продажби на онлайн реклама за 2012 г. възлизат на 45,36 млн. лв., като развлекателната индустрия има най-голям дял – почти 16%, според данни на организацията на издателите на онлайн съдържание в България – IAB.
Законът за хазарта – прибързан
Новият Закон за хазарта, който влезе в сила от 1 юли 2012 г., въвежда изискване за задължително лицензиране на онлайн хазартните оператори. Това от една страна дава гаранция, че потребителите ще бъдат защитени и ДКХ ще може да предприема съответните мерки, когато някой оператор наруши правата на българските клиенти. От друга страна, държавата ще може да събира данъци от онлайн букмейкърите и казина. До тук всичко е нормално, но начинът, по който регулатора подхожда към това предизвикателство, обрича начинанието на неуспех. За да работи ефективно законът, трябва да бъдат приети и съответните поднормативни актове, които да уреждат как организаторите на игри от разстояние да кандидатстват, за да получат лиценз и да упражняват легално своята дейност. От БТАПОИИ* – първата игрална браншова организация, определиха ситуацията като парадокс, при който законът разрешава дейността, но регулаторът не казва как операторите да получат лиценз и налага забрана за работа без този лиценз. За осъществяването на целта помагат интернет доставчиците, които се наказват със санкция от 10 000 до 30 000 лв. ако не прекратят достъпа на абонатите си до хазартните оператори. Само седмица след като достъпът от български IP-та беше преустановен, потребителите намериха десетки начини да заобикалят забраната – влизане през прокси, мобилна версия, някои оператори имат и огледални сайтове, които още не са попаднали в списъка и т.н. Проблемът е, че колкото и хубави намерения да има държавата, когато за осъществяването им отговарят хора, които не са запознати с тънкостите на бранша, резултата е нулев.
Протести
В социалната мрежа Facebook над 2000 души вече искат оставки в ДКХ, начело с председателя ѝ Иван Еничеров. Той си навлече гнева на цялата общност, като нарече всички, които имат отворени онлайн сметки в сайтове за спортни залагания „завалии“. Преди ден организаторите внесоха петиция в ДКХ със своите искания. Освен оставка, потребителите искат широко обществено обсъждане на промени в Закона за хазарта и прилагане на европейски практики при данъчното облагане на хазартните оператори. Именно проблемът с облагането е основната причина, поради която онлайн операторите нямат никакъв интерес да оперират в България. Спрените сайтове са световно признати букмейкъри с регистрации във Великобритания, Австрия, Нидерландия и други, т.е. те си плащат редовно данъците, работят на светло и в същото време спонсорират някои от най-големите футболни клубове в световен мащаб. В България обаче държавата налага данък от 15%, с мотива, че в страни като Великобритания данъкът е 20%. Разликата е, че един букмейкър във Великобритания плаща 20% данък върху печалбата, а в България – 15% данък, но върху оборота. При това положение, индустрията трябва да работи на минимум 15% печалба, само за да плаща данъци. Това би се отразило на потребителите – по-лошо обслужване, по-ниски коефициенти при залагане, а лицензираните в България оператори няма да бъдат конкурентноспособни. Логично, хората отново ще потърсят начин да заобикалят закона или ще прибегнат до залагания „на черно“, където печалбата е по-голяма. Но при всички случаи няма да се постигне желания ефект и законодателният орган няма да сбърка, ако приложи европейските практики в това отношение, защото очевидно тънкостите на интернет хазарта все още са непознати за родните чиновници.
Изключване на случаен принцип
Веднага след като решението на СГС влезе в сила, първите коментари се обединиха около тезата, че комисията не проява еднакъв критерий към всички оператори и създава условия за монополно положение в хазартния бизнес. В първия списък фигурираха само специализирани хазартни оператори в спортните залози. Според Иван Еничеров това е на случаен принцип – началото е дадено с уебстраниците, които предлагат меню на български и предлагат хазарт пряко към българския потребител. След изчерпването им, от комисията са продължили с „черния“ списък на ЕС. Негодувания предизвика и факта, че списъка на Комисията по хазарта със сайтовете без лиценз и списъка, подписан от СРС се разминава с цели три букмейкърски къщи, които не фигурират в решението на съда, но са добавени от ДКХ.

Вчера списъкът бе удължен с нови 27 уебстраници, сред които и сайтове за покер залагания, както и някои от огледалните сайтове, спрени още с първото решение на ДКХ. Въпрос на време е операторите да сменят домейна и да пуснат нов за българските потребители, което ще даде началото на една игра на котка и мишка. От комисията все още нямат ясна програма как да се преборят с постоянното преименуване.
* Българската Търговска Асоциация на Производителите и Организаторите от Игралната Индустрия
снимка: justenjusten.com