Панагюрското съкровище - 4 млн.лв. дава "Асарел Медет"

Ива Стойкова
Къде и как трябва да се съхраняват съкровищата от национално значение, кой решава това и каква е европейската практика? Провокирани от тези въпроси, както и от едно пътуване до слабо посещаван регионален исторически музей, в чиято експозиция е включено древно съкровище, потърсихме коментар от специалистите от Националния исторически музей.
Зам.-директорът на НИМ Цветана Кьосева заяви за EconomyNews.bg, че въпросът за съхранението на националните съкровища е политически, като в основата му стои противоречието между националния и местни интереси. Съгласно Закона за културното наследство, държавата осигурява закрилата на културното наследство, независимо от местонахождението му. Министърът на културата има право да разпореди къде да се съхранява едно съкровище. Независимо от местонахождението му обаче, трябва да се знае, че всички съкровища са публична държавна собственост. В този смисъл регионалните музеи всъщност изпълняват нареждането на културното министерство да стопанисват съкровищата, намиращи се на тяхна територия.
Отдавна съществуват спорове между НИМ и някои регионални исторически музеи къде да бъдат изложени безценните експонати. Пример е Рогозенското съкровище. По решение на министър Емма Москова от 1999 г. съкровището се съхранява във Враца в специално оборудвана за целта зала. Съдбата на съкровището е динамична. След откриването му, цялото Рогозенско съкровище е изложено във врачанския исторически музей. През 1987 г. с едноличното решение на министъра на културата по това време Георги Йорданов тракийската колекция е предадена на НИМ. Най-голямото тракийско съкровище по нашите земи е открито на два етапа в края на 1985 г. и в началото на 1986 г. във врачанското с. Рогозен. Състои се от 165 съда, изработени от сребро и украсени с позлата. Събирано е от няколко поколения тракийски царе и представлява семеен сервиз на една династия.
Компромисно решение е намерено за Панагюрското съкровище, което бе обект на сериозни спорове на високо политическо ниво. Дарение на Изпълнителния директор на "Асарел Медет" АД Лъчезар Цоцорков ще направи възможно изграждането на специален трезор в Панагюрище на стойност около 4 млн. лв. Именно в този трезор ще бъде излаган оригиналът на Панагюрското съкровище за определен период от годината. През останалото време съкровището ще се намира в НИМ. В момента се подготвят две музейни реплики на съкровището. Едното ще служи на НИМ, когато оригиналът пътува в чужбина, а другото ще е в Панагюрище, когато съкровището е в НИМ. Панагюрското златно съкровище е тракийско съкровище, датирано към края на IV-ти, началото III в. пр.Хр. Намерено е през 1949 г. на два километра южно от Панагюрище. Представлява красив златен сервиз с много богата украса и орнаментика и се състои от девет съда изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг.
Според Цветана Кьосева трезори, като бъдещия в Панагюрище, има в почти всички европейски страни. Те обаче са централизирани, с изключение на Швейцария, която е съставена от автономни области и всяка една разполага с отделен трезор. Изграждането им е съобразено с нуждата от засилена охрана и специалните условия, при които трябва да се пазят съкровищата. Гаврил Лазов, който завежда отдел “Археология” в НИМ, припомни някои опити за посегателства. През 2004 г. от Ловешкия музей изчезват части от Летнишкото и Луковитското съкровище, за щастие - копия. Ограбван е Врачанският музей, също и Археологическия музей в София. При повечето успешни обири се крадат предимно монети, които по-лесно могат да бъдат изнесени и продадени. Охраната на музеите е 4-степенна- видеонаблюдение, СОТ, жива охрана, която на свой ред е въоръжена и невъоръжена.
Древните съкровища изискват и специална климатизация, която би следвало да е централна. Музеят във Враца, например, има климатизация, но само в залата, където е Рогозенското съкровище. Гаврил Лазов посочи и осветлението като важен елемент, за което и да било съкровище, особено златните и сребърните. Осветлението може да бъде топло и студено, обясни той. Първото променя цветовете и затова се препоръчва използването на втория вид.
Друг акцент от деликатния въпрос за мястото на съкровищата са визитите в България на представителни делегации. При гостуването им в София те посещават НИМ, който е лицето на българската история, обединявайки на едно място и проследявайки различните епохи. Чуждестранните високопоставени гости само в редки случаи биха отишли в регионален музей. Музеите по места пък отстояват правото си да съхраняват уникални експонати, за да привличат повече туристи.
Какво показват цифрите?
По данни на НСИ няма съществена разлика между приходи и разходите на музеите за миналата година.

Въпросът с посещенията, експонатите и персоналът стои така: