Планът „Орешарски”

Петър Ганев, ИПИ
Към момента планът „Орешарски” е много повече бранд за пред обществото, отколкото реално разписан план с политики. Въпреки това, в него има поет един много важен ангажимент – да не се пипа валутният борд и да се запази фискалната стабилност. Това звучи като неизбежен ангажимент, но на фона на празнословието в предизборния дебат и откровения популизъм от страна на някои партии, твърдата заявка в полза на стабилността е особено важна. Не е за пренебрегване и като сигнал към чуждите наблюдатели и инвеститори, които без да знаят нещата в детайли, е хубаво след отзвука за политическа нестабилност да чуят нещо и за ново правителство и стабилни държавни финанси.
Положително е и отстъплението от някои популярни тези на социалистите, които доминираха кампанията им – това са отмяната на плоския данък и ударното облагане на богатите, възобновяването на проекта „Белене”, както и обещаното увеличение на минималната заплата. Отзивите за плановете на Орешарски са противоречиви, но водещо е впечатлението, че данъчната система и съответно плоското облагане няма да бъдат разглобявани, „Белене” отива във фризера, а покачването на минималната заплата се отлага евентуално за Бюджет 2014. На практика опитът да се направи коалиционно управление в случая помага, тъй като служи като оправдание за замразяване на популистки идеи от предизборната кампания.
Водещ акцент в т. нар. програмни намерения е намалението на цената на тока, което си е истинско предизвикателство на фона на заявките за още по-високи цени. Остава съвсем неясно как биха се случили по-ниските сметки за ток. Депутати на социалистите дори заговориха за мораториум върху цената на тока, тоест забрана за повишаване, което е наглед най-лесното, но също и най-глупавото решение – на практика нищо не променяш в сектора, просто забраняваш повишаването на цените и после гледаш как всичко се срива. Това, което не се разбира, е, че сметките за ток предопределят финансовите потоци в сектора – като почнеш от ЕРП-тата, минеш през НЕК и стигнеш до производителите на електроенергия, а оттам и до миньорите, които отново са готови за стачки. Така че дори и мораториума върху сметките, които уж би запазил всичко, както си е, ще има непреднамерени последици някъде по веригата – я ЕРП-тата няма на изпълнят инвестиционната си програма, я миньорите ще останат без работа, я НЕК ще фалира и т.н. Ако ще решаваш проблем със сметките за ток, не го правиш, като си затваряш очите и налагаш мораториум върху крайната цена, а като оправиш неразбориите в сектора.
Социалната политика в плана „Орешарски” е строго ограничена от реалностите на фиска и общо взето следва познатата логика – като няма пари за увеличение на пенсии и заплати, се прави реверанс към определени социални групи. Остава спорно дали подобни промени ни чакат още тази година, което най-вероятно зависи и от изпълнението на бюджета. Прави впечатление между другото, че кандидатът за министър-председател прави изключително остри изказвания за състоянието на държавните финанси, което безспорно е повече политическа позиция, отколкото експертна такава – данните съвсем не рисуват толкова тревожна картина и едва ли можем да говорим за издънване на бюджета.

Това, което липсва в представените програмни намерения, са дългосрочните политики, които всъщност са важни за растежа. Спомената е единствено бизнес средата и създаването на по-добри условия, тоест по-малък административен товар, за прохождащия бизнес – заявено като намерение, без някакви конкретни ангажименти. Няма го обаче фокусът върху заетостта, което най-малкото би означавало сериозни намерения за политика на пазара на труда и в образованието. Това може да е провокирано и от хоризонта на евентуалното управление, който изглежда да е по-скоро едногодишен.