Подземният град на Челопеч & 100 км инфраструктура

Екип на EconomyNews.bg
100 километра инфраструктура под земята, високотехнологични машини, всяка на средна стойност милион и половина долара, 460 работници долу (и още толкова горе), галерии, тунели, стаички за кафе, дори тоалетни, камиони и джипове, които кръстосват улиците на подземния град. Това е невидимият Челопеч. Не е за вярване, но в находището започват минни дейности още през 1932 г. Преминало през различни превратности и изправено до ръба на фалита, днес предприятието и неговите хора правят планове за бъдещето.
Само три дни в годината рудникът не работи – на Коледа, Нова година и Деня на миньора. Последният празник е повод да бъде организиран Ден на отворените врати за журналисти от национални и регионални медии.
Всички тук сме равни и правилата важат с еднаква сила, казва изпълнителният директор инж. Илия Гърков. Най-напред без значение дали влиза някой от ръковоството, работник или посетител, на входа го посреща дрегер за алкохолна проба. „Въведохме мярката на 1 април 2007 г., защото всички смятаха, че е шега”, усмихва се директорът. Който бъде хванат с 0,2 промила, се отстранява принудително от работа за 6 месеца, а ако повтори грешката си, си отива завинаги. Резултатите идват още през първия месец – в пъти намалява трудовия травматизъм, както и пътния - катаджиите започват да махат нехайно с ръка, ако случайно спрат на пътя служител в предприятието – все пак техния „таван” е 0,5 промила. Драстично намаляват пътните инциденти в региона.
А всъщност рудникът и обогатителната фабрика са икономическото сърце на Челопеч и околните села – 90% от работещите там са местни, малка част пътуват от София. Дейността включва добив и преработка на златно-медно-пиритни руди от находище „Челопеч”. Крайният продукт е флотационен концентрат – меден и пиритен. Добива се и сребро по силата на концесионния договор, макар че е икономически неизгодно – разходи и печалба се зануляват. Има такива тънкости, като например, че има пикове и спадове в търсенето на пирит, като в момента е засилено. 50% злато се извлича от медния концентрат, а 15% - от пиритния. Буквално грамове злато на тон руда се добиват тук. Концентратите се търгуват на едро, а 8-10% отиват в металургичния комбинат в Намибия или в Китай. „Ако видите кюлчета злато долу, кажете ми”, шегува се директор Гърков. Но той има защо да е спокоен. Хората му работят с високотехнологично оборудване, а компанията е в ТОП 10 в света в сектора по отношение на технологичното оборудване. Тук идват специалисти от цял свят, за да видят как работят българите и да почерпят ноу-хау.

Време е да слезем под земята. Инструкции за безопасност, специално облекло, ботуши, каски, очила и челници и хайде по камионите. Гумата на един MAN сигурно е равна на височината ни. Качваме се, стягаме коланите, няколко проверки на входовете на рудника и подземният свят е пред нас. Колкото по-надолу слизаме, толкова температурите се покачват. От нас се лее вода, все едно ни поливат с маркуч. Какво ли им е на хората, които работят тук? Вглеждаме се в тях, не изглеждат драматично. Истината е, че машините са с климатици, а механиците на открито са по-близо до повърхността, където е по-хладно. Един от работещите долу ми казва, че е възможно свръхпотенето да е реакция на организма заради по-малкото количество кислород, макар че гъвкави въздуховоди осигуряват непрекъснато свеж въздух до най-отдалечените галерии. Даваме си сметка колко тежък всъщност е трудът на миньорите, дори и тези, които имат късмета да работят в модерно предприятие. Впрочем заплатата на операторите –миньори тук е 2000 лв. по данни на изпълнителния директор.
А лицата им? Това са мъжки момчета, впрочем такива са и момичетата, работещи „горе”, одухотворени и интелигентни – от най-нископоставените до висшия мениджмънт, който 100% е български. Питаме се какво по точно виждаме по софийските улици, какви са тези празни и безлични лица, дори на млади хора, модерни безделници. Средната възраст на техническите екипи в Челопеч е 35 г. 40% от работещите са жени, а 60% - мъже. При спечелването на концесията през 2003 г. се смята, че рудникът има десет години живот. Благодарение на допълнителните инвестиции в проучвания и други дейности, днес е сигурно, че има работа за поне още 10-12 години. За десетте години след придобираването на рудника, канадската компания Дънди Прешъс металс пряко и косвено реинвестира над 90% от печалбата си в българската икономика, включително 231 млн. лв. в трудови възнаграждния, над 780 млн. лв. в допълнителни оперативни разходи и над 855 млн. лв. в капитални инвестиции, коментира още инж. Гърков. Платените концесионни такси, данък печалба, социални и здравни осигуровки и други данъци и такси са на обща стойност над 255 млн. лв.
Инвестициите са налице и за цялото село – улици, жп линии... Компанията изгражда инфраструктура, където и да отиде, така ще стане и в Крумовград – поне 3 км пътища ще бъдат рехабилитирани или изцяло изградени заради находището там и добивът, който трябва да започне около 2018 г.
Сигурността е най-важна в предприятието в Челопеч. На повърхността има командни центрове, на таблети почти в реално време пристига информация от машините долу, благодарение на wi-fi връзката, която покрива и подземния град. Поне 140 камери следят случващото се в рудника и го предават на мониторите в центровете горе. Да не забравяме работата и на геолозите, инженерите, които са много важна част от цялостния процес.

 видео:EconomyNews.bg, снимки:„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД.