Работните места в Северна & Южна България

Явор Алексиев, ИПИ

Пазарът на труда в България продължава да създава работни места и през 2015 г. Равносметката е повече от положителна – заетите през последното тримесечие на годината са със 72 хиляди повече от същия период на 2014 г., а средногодишната безработицата спада под 10% за пръв път от 2009 г. насам.В унисон с данните за по-бързо от очакваното нарастване на брутния вътрешен продукт през 2015 г., коментираният вече ръст на броя на работещите на трудов договор и типичното лагово поведение на трудовия пазар, перспективите за заетостта в началото на 2016 г. също са положителни.Прави впечатление фактът, че за разлика от предходни години, създаването на работни места в северната и южната част на страната е много по-равномерно. До известна степен това може да бъде обяснено с по-силните за големи части от Южна България 2013 и 2014 г. С други думи, докато възстановяването на пазара на труда в някои от южните области вече е приключило или е на път да приключи, това в части от Северна България тепърва предстои.

Ще разгледаме Северна и Южна България отделно, очертавайки водещите негативни и позитивни тенденции.

СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

Позитивно развитие

Велико Търново и Варна са областите с най-добро представяне на пазара на труда в Северна България през последните две години. Двете области регистрират съответно 9 и 12 поредни тримесечия на ръст на броя на заетите – най-продължителният период на ръст след този в столицата (13 тримесечия).

След дълъг период на загуба на работни места пазарът на труда в област Русе най-сетне се оттласва от дъното и през последното тримесечие на 2015 г. броят на заетите е с 5,6 хиляди повече от същия период на 2014 г.

В област Плевен броят на заетите за второ поредно тримесечие се задържа над 100 хиляди души и е на най-високите си нива от края на 2012 г. насам.

Негативно развитие

Броят на заетите в област Враца продължава да бележи негативни рекорди – през последното тримесечие на 2015 г. заетите са 54,5 хил. души в сравнение с 60,6 хиляди година по-рано. Пазарът на труда в областите Монтана и Силистра също остава потиснат. Област Добрич регистрира четири поредни тримесечия на спад на броя на заетите, но той е сравнително умерен и част от него може да бъде обяснена с намаляващото население.

Област Шумен не успява да повтори добрите резултати от 2014 г., но последното тримесечие е сравнително благоприятно за пазара на труда и спадът на заетите от периода април-септември 2015 г. може да се окаже краткотраен.

ЮЖНА БЪЛГАРИЯ

Позитивно развитие

Югоизточният район е единствения, в който броят на заетите във всички области през последното тримесечие на 2015 г. е по-висок от същия период на миналата година. По всичко личи, че през 2015 г. област Бургас вече е надминала предкризисните си нива на заетост, а пазарът на труда в област Стара Загора постепенно се отърсва от тежките 2013 и 2014 г.

Броят на заетите през 2015 г. в столицата вече е по-висок от този през 2008 г. За достигане на нивата на заетост отпреди кризата, обаче, ще е нужно още време, тъй като населението на областта за периода се е увеличило с около 80 хиляди души.

Като позитивни можем да определим и данните за заетостта в област Пловдив, но само що се касае до последното тримесечие на годината, когато местният пазар на труда успява да навакса загубените в първата половина на годината работни места.

Негативно развитие

Все по-ясна е донякъде изненадващата обратнопропорционална връзка между подобряването на ситуацията на пазара на труда в столицата и влошаването в областите Перник и София. Броят на заетите в област Перник достигна дъно от 49 хиляди души през третото тримесечие, а тези в Софийска област паднаха до дъно от 85 хиляди души през второто тримесечие на 2015 г. Пазарът на труда в двете области остава волатилен.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Основните заплахи пред по-нататъшното възстановяване на пазара на труда са бавният ръст на икономическата активност, липсата на подобрение на заетостта при лицата на възраст до 29 години и упорито високият брой на обезкуражените лица. От една страна, поради сериозния недостиг на работна ръка, който българските фирми изпитват, можем да очакваме по-бавно възстановяване на труда през 2016 г. От друга – ако темпът на увеличаване на заетите се запази, още през 2016 г. можем да говорим не за възстановяване, а за експанзия на пазара на труда – т.е. за надминаване на нивата на заетост отпреди кризата.

От изключително значение са данните за първото тримесечие на 2016 г., които ще покажат дали и до каква степен рязкото увеличаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове е повлияло върху създаването на работни места в по-бедните райони на страната. Това е важен момент, тъй като дори при нарастваща заетост на национално ниво изключването на по-бедните области от този процес залага предизвикателства не само пред пазара на труда, но и пред цялостното социално-икономическо развитие на тези територии.

За устойчивото развитие на пазара на труда не по-малко важно е и включването на младежите в този процес. На този етап те са единствената възрастова група, данните за която остават неубедителни.