Работният ден на евродепутата

Ива Стойкова, специален пратеник на EconomyNews.bg в Страсбург
Денят на евродепутата е интензивен и динамичен. В зависимост от това как е оцветена седмицата - в синьо, сьомга, червено или зелено, се предопределя и дневния ред. Когато цветът е червен това означава, че Европейският парламент се намира в сесия, сьомга - заседания на комисии, синьо - групи и зелено- външни парламентарни дейности, които включват седмици за работа в избирателните райони.
Когато евродепутатите са в Страсбург, те са основно концентрирани върху гласуванията, последните дебати, последни преговори с национални делегации или с политическите групи какво да бъде подкрепено. Докато тече вотът и дебатът, има заседания на парламентарните групи, отделно на членовете от една партия на дадена комисия, плюс всички останали срещи.
Тези подробности разкри евродепутатът Мария Габриел в Страсбург по време на майската сесия на Европейския парламент. Блиц интервю в седмицата, оцветена в червено.

Г-жо Габриел, как преминава един Ваш ден?

За мен е предимство, че в рамките на един ден може да се работи по крайно различни сюжети. Денят ми може да започне със селскостопанска политика, след това да премине към отношенията ЕС и Африка, после да се върнем към правата на жените и проблемите, свърни с квотите и предложенията на Вивиан Рединг, и накрая да премина към проблема за емиграцията или Шенген. Предимството е в интензивността. Когато седмицата е отредена само на политическа група, парламентарните комисии са доста натоварени в Страсбург. Смятам, че това е начинът, по който трябва да работи тази европейска институция. Не би ми се искало евродепутатите да работят само за една определена категория хора. На европейско ниво трябва да продължаваме да издигаме дебата и да не забравяме, че работим за 500 млн. граждани. Хората усещат, когато са изключени от общата политика и това поражда недоверие. Иска ми се участието на гражданите във вземането на решенията да бъде засилено.

Как протича диалогът в рамките на Вашата група, съставена от представители на различни държави, особено когато става дума за деликатни въпроси, касаещи определена държава?

Нашият докладчик Мерид МакГинес е от Ирландия. Преди всяка среща с другите докладчици от останалите политически групи, тя идва и говори с всеки член. Това прави много приятно впечатление. Още с моето идване в ЕП, тя ме питаше какво е важно за България. Винаги ни държи в течение и на заседание на групата, след като докладчикът каже какво се случва, всеки получава възможност да изкаже мнението си. Постигаме консенсус - коя е общата позиция, зад която имаме масивен вот на ЕНП, но има и случаи, когато всяка национална делегация гласува според убежденията си. Тук е въпросът да търсиш съюзници. А особено, когато става дума за ОСП, ние българските евродепутати не бива да оставаме в рамките на тесен партиен интерес. Това е хубавото, че можеш да отидеш да говориш с групата на социалистите, зелените, либералите, за да се намери защита на националния интерес. Не съм очаквала и имах доста резерви, че колегите ще подкрепят така масивно поправките, които съм внесла за България. Но е факт, че се случи и то благодарение единствено и само на диалог. Това е конструктивно поведение.
Каква промяна във функционирането на европейския механизъм е нужна според Вас?

Едно от нещата, които би ми се искало да се засилят, е участието на гражданите във вземането на решенията. Това е наша обща отговорност. Не е съвсем основателно да критикуваме само институциите. Давам конкретен пример - европейската гражданска инициатива. Това е уникален демократичен инструмент - 1 милион подписа и променяш дневния ред на институцията. Представяте ли си, например в България, да има възможност 5 хиляди човека, подписвайки се, да диктуват дневния ред в Министерски съвет. Това е немислимо да се случи в национален план. Една година по-късно обаче резултатите са разочароващи. Хората не мислят спонтанно за европейската гражданска инициатива. Не може да бъде отправена критика, че липсва информация, напротив тя е безкрайно много, но проблемът е, че е разхвърляна. Ако човек не обърне внимание специално на това какво предоставя Европейска комисия, какво Европарламента, какво излиза като прескомюникета от Съвета на министрите, много трудно може да се ориентира. Предизвикателство е да направим така, че информацията да е централизирана. Мислила съм за портал, където ако се поинтересуваш за дадена директива, автоматично да излизат становищата на трите институции. Така ще се получи обща визия. Има частични опити това да се случва, но засега е само в рамките на една институция. Ние в ЕП имаме т.нар. „законодателно око” и в него се виждат данните от първо четене, предложенията на Комисията. Това обаче трябва да бъде достъпно до хората.