Рагин: Туризъм, после нанотехнологии

Ива Стойкова
Без политизиране при туризма, за това призова в интервю за EconomyNews.bg Председателят на БХРА Благой Рагин. По негова оценка, ако промените в Закона за горите бъдат приети, могат да бъдат реализирани допълнителни 2 млрд. евро.

Какво е състоянието на туризма у нас в момента? Как върви сезонът?

Благой Рагин: Туризмът в България е две напред, една назад. Летният туризъм е в добро състояние, ски и спа туризма- също. Проблем има с бизнес хотели в София и вътрешността на страната заради липсата на чужди инвестиции, бизнесмени, ниската покупателна способност на нашите сънародници и липсата на настроение за почивка. 70% от туризма се реализира на морето, така че той ще успее да покрие, ако има някъде спад. Очакваме ръст от 5-6%, ако не и повече. Но да не сме максималисти- понякога пазарът не се съобразява с нашите прогнози.

Как се отразява забраната за тютюнопушене на хотелите и ресторантите?

Б.Р.: Още преди две години нашите колеги от морето сами забраниха пушенето на закрито, без да чакат наредби и закони, защото самата клиентела е такава. Там няма проблем. В големите 4-5-звездни хотели, например Хилтън, Шератон, Радисън, никъде не се пуши. Засегнати останаха ресторантите, нощните заведения, дискотеките, баровете, кафетата. Там е големият удар, който дойде по-рано от очакваното- по наши прогнози трябваше да се случи някъде през октомври. Ако спадът продължи с този темп, за този тип заведения ще се търси някакъв компромис. Никой не е по-голям от хляба - много хора може да останат на улицата. Законодателят трябва да прецени каква гъвкавост може да се прояви, но това сигурно може да стане чак през есента?

Ще оцелеят ли дотогава засегнатите?

Б.Р.:Много от тях сигурно не. Имам един приятел- Любомир Веселинов (бивш шеф на парк-хотел „Москва”), който има 10 кафе-сладкарници. За един месец е затворил три, а до Нова година очаква същата съдба да имат поне още три. Стара Загора, Хасково, Кърджали, Велико Търново, Пловдив... имат подобни проблеми. Сега всички чакаме някакво решение, но нашите колеги не са като еколозите да отидат и да блокират магистралите или „Орлов мост”.

Защо България има славата на евтина дестинация?

Б.Р.:Наистина сме евтина дестинация, но определящите фактори за това са два- лоша инфраструктура и лош имидж. Имаме най-добрата материална база в ЕС, но вместо да печелим от това, продаваме най-евтино. Постоянно имаме отрицателно послание към света. Новините, които обикалят света, са за трафиканти на дрога, престъпници... В 21 век, когато интернет е навсякъде, една новина, особено лоша, веднага се препредава. Ако искаме да привлечем по-заможни клиенти, трябва да довършим инфраструктурата, да подобрим имиджа и културата на обслужване. Културата на обслужване пък ще се повиши, когато се привлекат повече гости и започнат да се дават по-големи заплати. В момента създаваме кадри, добрите веднага ги взимат европейските страни, ние прибягваме до нови, минава време, докато ги обучим. После сезонът свършва. През зимата тези кадри не получават пари. И така тази професия попада в омагьосан кръг и не е атрактивна.

Кои са основните чуждестранни туристи това лято?

Б.Р.: Най-много гости у нас традиционно идват от Германия, Русия, Англия, Гърция и Румъния. Тази година очакваме да има най-голям ръст на рускоговорящи туристи- от Русия и Украйна. Ще дойдат и много туристи - Полша, Чехия, Унгария и Словакия. Централноевропейските страни се нарадваха на френската Ривиера и в условията на криза припознават отново България, която са посещавали преди 20 години като деца. Днес същите тези хора водят собствените си деца и внуци. Като цена и качество нямаме конкуренция по света. По нашето Черноморие може да се изпие халба бира за 1 евро. За сравнение в Казахстан, откъдето се върнах наскоро, минералната вода е 4 евро, салатата- 8 евро, бутилка вино- 18 евро. Като се съпоставят и другите цени, излиза, че Казахстан продава средно три пъти по-скъпо, отколкото български хотелски комплекс. От нас по-скъпи са дори Сърбия, Македония, Румъния. Но кой печели от този факт у нас, имаме по-малко оборот, по-малка добавена стойност, по-малко ДДС, по-малък стандарт.

Как може да се промени тази ситуация?

Б.Р.:Аз подкрепям промените в Закона за горите. Но не защото съм човек, който не обича природата- напротив от 40 години насам всеки ден изминавам 5-10 километра пеша на Витоша, а досега не съм срещнал по моите маршрути никой от тези еколози, които се обявиха против промените. Не вярвам, че този закон ще мине. Ако зависеше от мен, щях да помоля специално за туризма да няма политизиране. Това важи и за еколозите. Туризмът може да храни всички. Към 2 млрд. евро допълнително можем да реализираме, ако този закон види бял свят. Той би означавал и стотици хиляди работни места. Един зимен турист прави три пъти повече оборот от един летен (карта за лифт, ски учител, екипировка, консумира повече храна и напитки и т.н.). Възможно е съотношението зимен-летен туризъм у нас да се промени и зимният да достигне дял от 40-50%. През зимата с много по-малко туристи ще реализираме три пъти повече оборот, а и ще дадем работа на персонала, който работи през лятото. Искам да направя едно сравнение. По територия сме колкото Австрия. Там обаче реализират 16 млрд. евро от зимен туризъм и имат 250 зимни курорта. Пистите са над 2 500 километра. И там има еколози и хора, които обичат природата. Ние имаме само 3 курорта. Плюс оплаквания, че са монополисти. В момента единственият им конкурент е Чепеларе. Тази година този курорт се пукаше по шевовете, защото намалиха цените. Ако има още 20 български зимни курорта, т.нар. олигарси няма да диктуват цената. Това е механизмът- борба срещу монопола чрез конкуренция. Затова закона за горите е важен. Досега ние от бизнеса искахме такъв закон, но държавата и общините бяха против. За първи път общините променят мнението си, под диктовката на пазара.

В центъра на „пожара”, който се разрази около този текст, се оказаха „Витоша ски” и Цеко Минев.

Б.Р.:Много ще е хубаво, ако се вслушаме в поговорките, наследени от нашите предци. В този случай важи „Два остри камъка не мелят брашно”. Точно това се получи с предприемача Цеко Минев и еколога Тома Белев. Не съм фен нито на единия, нито на другия, но по-малкото зло е да има конкуренция. Затова заставам зад закона- за да може чепеларския модел да се мултиплицира. Самият Цеко Минев може да има много недостатъци, но е факт, че той инвестира у нас. Само допреди 25 г. Банско изглеждаше плачевно - чрез трактор, с една шайба и въженце, качваха скиорите по пистите. Банско днес може да се конкурира с швейцарски или австрийски курорти. Но какво се получава, образно казано, чака се на дълги опашки, защото еколозите не дават да се направи още една кабинка за лифта. Факт е, че нашите съседи признават Банско като №1 на Балканите. Имаме шанс да станем водеща зимна дестинация. Понякога само едно камъче може да обърне нещата.

Можете ли да бъдете по-конкретен?

Б.Р.:Преди години, когато Банско беше още проект, еколозите скочиха пак. Тогавашният кмет беше притеснен и дойде при мен за съвет. Казах му да отиде и да потърси експертното мнение на същите тези еколози. Така и стана. Те излъчиха две фирми, които да дадат ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда- бел.ред.), а общината плати. Ако тогава една от двете страни не беше отстъпила, Банско в днешния му вид още нямаше да съществува. Нужна е повече гъвкавост. Това е моят апел. Не бива да забравяме, че зад еколозите стои една маса от млади хора, идеалисти, които са много чувствителни. Решение може да бъде организирането на една кръгла маса, на която да бъдат поканени и европейски експерти. Да има дебат, а не със сила една от страните да наложи своята позиция. Искам да маркирам и още един щрих. Излиза, че искаме от потенциалните инвеститори, които ще строят у нас, да плащат наем за това. В условията на криза не можем да намерим инвеститор, който да построи съоръжения, а какво остава да плаща допълнително- например за Витоша сумата е някъде към 40 млн. евро. В момента Сърбия дава земя безвъзмездно, а отделно инвеститорите получават и бонуси. Казахстан предоставя 2,5 млрд. евро банкова гаранция за всеки, който ще инвестира в страната. Но да се върнем у нас- гората няма да пострада, ако се построи ски писта. През лятото на нея могат да се пуснат пасищни животни, които ще заздравят терена. Пистата ще има друг живот.

Какво е положението в другите видове туризъм?

Б.Р.:Спа туризмът набира скорост. Ловният, селският и голф туризма също тръгнаха много добре. Културният туризъм се съживява след толкова пари, които правителството наля. Морският туризъм ще се удвои след пускането на магистралата. Отделно пътят Русе-Свиленград ще даде тласък. България може да удвои приходите си до 7-8 млрд. евро годишно при 7 млн. население. Ето го локомотива, който ще извлече и селското стопанство, ще донесе по-висок стандарт и повече пари в обръщение. Туризмът е антикризисната мярка. Ние от бранша дори искаме земеделието да върви преди нас, защото чуждите туристи искат българска кухня. Славата на родните продукти е, че не са генномодифицирани, че виреят на богата на хумус почва, че имаме много билки, които правят вкуса на месото и млякото неповторим. Нека това да бъде нашата марка- чиста природа, автентична храна. С туризъм, добро земеделие и износ за 5 години България може да се превърне в Швейцария. Едва след това ще дойде надграждането- нанотехнологиите и пр. Има и още нещо. 20 години преход стигат. Нека „лошите момчета” да вземат пример от САЩ през 1929 г. Тогава „лошите момчета” сами решават да обърнат страницата и да въведат правила за всички. И у нас, какво като имат пари и хотели, ако стаите са празни. Законът трябва да е над всички.

По повод законите, как ще коментирате повсеместното въвеждане на касови апарати?

Б.Р.:За първи път, само за четиримесечието имаме 70 млн. лв. плюс. Ще видите, че тази година ще има истински удар с приходна част на хотелиерско-ресторантьорския бизнес. Законът е над всички и всички печелят от спазването му. Но аз имам и едно друго предложение. Ако иска Брюксел да ни награди за фискалната стабилност, удържана въпреки кризата, да даде разрешение за промяна на визовия режим. В момента имаме визи с Турция, Украйна, Русия, Молдова и Косово. Нека по американски модел да има 5- и 10-годишни визи за прозрачните бизнесмени и граждани. Това ще е нашата награда за това, че въпреки бедността си, сме дисциплинирани и стискаме зъби. Три области от Русия- Казанска, Воронешка и Смоленска, се обръщат директно към нашата асоциация (Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация- бел.р.). Те искат решаване на проблема с визите- да може издаването им да става на място. Другата им молба е решаване на проблема с чартърите. По техни оценки трите области могат да доведат в България над 250 хиляди туристи. Имаме среща на 4 юли по този повод с министър Делян Добрев. Искам да го поздравя за добрата работа, за това, че махна преградите и се вслушва в бизнеса. Другият министър в кабинета, който ми прави отлично впечатление е българската Дилма Русеф- Лиляна Павлова. Двама са млади, необременени, образовани, работят много, искат да надграждат над нашия опит, а не да се налагат, борят се да изградят една нова България.