Северна и Южна България – разликите

Стоян Христов*
Един от основните проблеми на икономиката на България безспорно е голямата и нарастващата разлика между икономическото развитие на северните и южните региони. Проблемът беше акцентиран и от финансовия министър Симеон Дянков по време на конференцията Next Year’s Business Plan преди дни. Като основна причина министърът посочи пътната инфраструктура и в частност слабата връзка между пътните мрежи на двете части на страната.
Разделянето на България на региони ни позволява да обобщим съществени тенденции. Типичен пример е изоставането на северните части на страната по редица икономически показатели. Според изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“ северните региони изостават както по показател БВП на човек от населението, така и по данните за заетостта. Средният БВП на човек от населението в Северна България е около 6 хил. лв., докато в южните региони е с близо 4 хил. лв. повече. Очевидно е наличието на разлика, но въпросът е дали състоянието на пътната инфраструктура е единствената или водещата причина за нарастващата разлика в благосъстоянието между двете части на страната.
Източник: www.regionalprofiles.bg
Тук изниква въпросът как всъщност се оценява състоянието на пътната инфраструктура. Съществуват различни методи за оценка като например до каква степен са свързани северните и южните региони или самото качеството на пътната мрежа. Ако използваме като показател гъстотата на пътната мрежа[1], се оказва, че всъщност в Северна България има средно 18,57 км. път на 100 кв. км. територия или с 3,81 км. повече от южните части на страната. С други думи, състоянието на пътната инфраструктура, от гледна точка на този показател, в северните региони не изостава спрямо останалите региони в страната.
Проучването на ИПИ ни позволява да направим сравнение между Северна и Южна България по 8 основни категории показател[2] - икономика, бизнес среда, инфраструктура, демография, образование, здравеопазване, социална среда и околна среда. Вижда се, че в 6 от категориите оценките за северните региони изостават. Това са категориите, които отразяват нивото на икономическо развитие, инфраструктурата, динамиката на населението, както и качеството на социалната среда, образованието и здравеопазването. Освен по отношение на икономическите показатели, най-големи разлики в оценките се забелязват при демографските фактори и образованието. Всъщност единствените позитиви могат да се изтъкнат по отношение на околната среда и бизнес средата.

Ако има осезаеми различия между северните и южните региони в страната, то те са по-скоро по отношение на демографията и образованието. Именно тези фактори допринасят и за ниската икономическа активност в северните региони. Неслучайно добрите примери (като икономическа активност) на север се отличават именно в тези категории: Варна и Русе с по-добрата си демография или пък Габрово и Враца с добри показатели в образованието. На другия полюс области като Видин и Разград, които са на дъното като икономическа активност, са и областите с лоши показатели, както по отношение на демографията, така и в образованието.
Слабата връзка между пътните мрежи в Северна и Южна България, която посочва Симеон Дянков, е възможна причина за някои разлики между отделните части на страната, но далеч не е единствената или основополагащата. Добрата пътна мрежа е необходимо условие за развиване на бизнес средата, но няма да доведе до осезаем ефект там, където демографските фактори са силно негативни, а образование не е на ниво. Бизнес средата и активността на местните власти също могат да направят разликата и да помогнат на по-слабо развитите региони.
[1] Гъстота на пътната мрежа – сбор от дължина на автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища

[2] Оценките за състоянието на показателите се правят по пет степенна система, като 1 = „слабо“, а 5 = „много добро“
* Авторът е стажант в ИПИ.