Социалните партньори не подкрепят промяна на ДДС

Социалните партньори, с изключение на КТ "Подкрепа", не подкрепят промените в Закона за данък върху добавената стойност, който е предложен от Корнелия Нинова и група народни представители от ПГ на "БСП за България". Правителството, в лицето на Министерството на финансите, също не го подкрепя, каза вицепремиерът Марияна Николова на брифинг в Министерския съвет след заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/. Предложеният законопроект предвижда намаляване на стандартната данъчна ставка за брашно, изделия от брашно, месо, мляко и яйца от 20 на 5 процента, както и на лекарствата на 9 процента.
По въпроса за законопроекта за публичните предприятия бяха обсъдени допълнително направени предложения от Министерството на икономиката, добави Марияна Николова. Тя добави, че предложенията се отнасят за действащия към момента режим за приватизация, както и за отпадане на наложените в законопроекта текстове, регламентиращи вливането на Агенцията за инвестициите в Агенцията за публични предприятия и контрол. Предложенията са по искане на социалните партньори и те са подкрепени. "Социалните партньори изцяло подкрепят законопроекта, с изключение на КТ "Подкрепа", които се въздържаха, информира Николова.
Асоциацията на индустриалния капитал /АИКБ/ в България и останалите работодателски организации не подкрепят законопроекта за промени в Закона за данък върху добавената стойност, обяви председателят на АИКБ Васил Велев. Той смята, че диференцирането на ставките за ДДС би ощетило бюджета със значителни суми. По негова оценка това ще бъде в порядъка на 1 милиард. В същото време това няма да доведе до намаляване на цените, а по-скоро ще допринесе до увеличаване на печалбите на търговците. "Не смятаме, че чрез данъчна политика може да се прави социална политика", добави Васил Велев. По въпроса за законопроекта за публичните предприятия Велев заяви, че го е подкрепил, защото той е необходим. Според него той ще допринесе за изпълнението на две национални цели - присъединяването към ИЕРЕМ 2 /б.р. предверието на Еврозоната/ и към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Зам.-председателят на Българската стопанска камара /БСК/ Димитър Бранков каза, че всички промени в данъчните закони трябва да бъдат задълбочено обмислени. Според него предлаганата промяна за намаляването на ДДС е радикална в данъчната система. Това би могло да доведе до преразглеждане на системата на преките данъци. Точно поради тази причина БСК е на мнение, че всички радикални промени трябва да бъдат извършвани при друга инвестиционна обстановка - след влизането на България в Еврозоната. По отношение на законопроекта за публичните предприятия БСК подкрепя приемане му до 30 юни, за да се инициира на процедурата за влизане във валутния механизъм ИЕРЕМ 2.
КТ "Подкрепа" подкрепя предложението за диференцирано ДДС за някои стоки от първа необходимост, обяви Ваня Григорова от синдиката. По думите й това е последователна позиция на КТ "Подкрепа" от няколко години, като синдикатът е правил инициативи по този въпрос. Причината е, че това е нормална европейска практика. Освен това по този начин ще остане повече разполагаем приход в домакинствата, смята тя. "Не приемаме подход, при който се взема ДДС от уязвимите групи, а след това ще им бъде даден евентуално като социални подаяния. По-добре да не ги взимаме въобще, за да се налага след това на цената на достойнството на хората да им подхвърляме подаяния", добави Ваня Григорова. Според нея диференцирането на ДДС за стоки от първа необходимост ще доведе и до увеличаване на оборотите.
Вицепрезидентът на КНСБ Николай Нанков не мисли, че чрез намаляването на ДДС ще бъде намалено социалното неравенство в страната. Освен това той не е убеден, че съществува механизъм за понижение на цените с намаляването на ДДС. Според него социалното неравенство е заради отношението между преки и косвени данъци и дебатът трябва да бъде насочен към тази тема.

Намаляването на данъка за добавена стойност /ДДС/ няма да промени цената за крайния потребител. Това няма да стане нито при намаляване на общата ставка, нито при диференцираните ставки. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ в Министерския съвет, където беше разгледан предложеният от ПГ на "БСП за България" Закон за данък върху добавената стойност. Предложеният законопроект предвижда намаляване на стандартната данъчна ставка за брашно, изделия от брашно, месо, мляко и яйца от 20 на 5 процента, както и на лекарствата на 9 процента. Финансовият министър даде за пример, че след като в Гърция ДДС намаля, цените са се запазили.
От създаването на системата за ДДС всички държави след 80-те години се стремят да постигнат синхронизация и единност на ставките. "Силни синдикати и слаби правителства са довели до тази фрагментация на данъка в Европа и повярвайте, че нито един мой колега финансов министър не е щастлив от това", изтъкна Владислав Горанов. Той бе категоричен, че нито една от целите, описана в мотивите на вносителите, няма да бъде постигната.
Финансовият министър бе изтъкна, че намаляването на ДДС задължително ще изисква увеличение на прякото облагане. Според него сегашната система е постигнала баланс и събираемостта е относително добра. Опитът да се преструктурира системата ще доведе до стрес в икономическите субекти и без да се говори за ефекта върху фиска, добави той.
Владислав Горанов смята, че най-грешният възможен инструмент за постигане на справедливост на уязвимите групи хора е чрез промяна на ДДС, защото той важи еднакво както за хората с високо материално, така и за тези по-ограничени възможности. "През данъците никой не си оправил икономиката и не е постигнал справедливост в обществото, завърши Владислав Горанов.

Източник: София

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Министърът на икономиката Емил Караниколов приема идеята за диференцирана ставка на ДДС за някои стоки и услуги, но само след обстоен експертен анализ. Такъв анализ вече тече, извън политическото говорене, обяви Караниколов пред журналисти след Международен икономически форум на Българската банка за развитие:

"Започна с хляба. По някой път административните мерки водят до решение, но те са краткосрочни. При мен трябва да се направи много сериозен анализ за всички възможни мерки, които могат да се предприемат. Да не  се случи така, че ще намалим сега  хляба с 30 стотинки, а след не повече от година той ще е по-скъп. Аз бих обърнал внимание да се поговори и да се освободят от данък печалба научната и развойната дейност срещу задължение реинвестиция".

Министърът на икономиката предлага да няма данък "печалба" за научноизследователската и развойната дейност срещу инвестиции обратно в научни изследвания и разработки. Пред журналисти той подкрепи и идеята за анализ на възможностите за по-нисък ДДС за някои стоки и услуги:

София днес е домакин на международна среща на банките за развитие от Балканите, от Централна и Източна Европа. Организатор на събитието е Българската банка за развитие, която отбелязва 20-ата си годишнина с международен икономически форум под надслов "Пътища за партньорства 2019".

Събитието е свързано с новата инвестиционна програма на Европейския съюз – InvestEU.

Новата програма на ЕС се основава на европейския фонд за стратегически инвестиции на плана "Юнкер" и ще подкрепи четири области на политиката - инфраструктура, научни изследвания, иновации, цифровизация, малки и средни предприятия и социални инвестиции и умения.

Тазгодишното издание на форума разглежда и все по-важната роля на националните публични банки за икономическото развитие, както и значението на регионалните партньорства за разработването и изпълнението на интелигентни стратегии за икономическия растеж.

„Бихме подкрепили общо намаляване на ставките, но това може да стане едва след влизането на България в еврозоната“. Това заяви пред БНР Димитър Бранков, зам.-председател на БСК.

„Всякакви радикални промени в данъчната система преди влизането ни в еврозоната обричат на риск фискалната система и достъпа до еврозоната. Правителството пое ангажимент през юли да инициира процедура за влизане в чакалнята на еврозоната. Това е свързано с поддържане на устойчивост на публичните финанси“, обясни Бранков в интервю за предаването „Преди всички“.

Ефектите от гъвкави ДДС ставки могат да бъдат в различни посоки, смята Димитър Бранков и добави, че заради това дебатът трябва да бъде по-продължителен и по-професионален.

„Предложенията, които са отправени, са частични – те засягат данъчни ставки на ограничен кръг от стоки, които при това не са дефинирани пределно ясно. По тази причина считаме, че дебатът за отстраняване дефектите в данъчната система трябва да продължи достатъчно дълго време при много внимателна, надеждна оценка за въздействие и отворен дебат с всички браншови организации, които са засегнати. Решенията не могат да бъдат взети просто така с месец-два дебат, респективно отиване през есента към промяна на данъчните закони. По тази причина подкрепихме позицията за отказ от радикални промени в данъчната система, докато не се предприемат мерки за повишаване на ефективността на разходване на публичните средства“, коментира зам.-председателят на БСК. По думите му в страната има много ниска ефективност на бюджетните политики по отношение на разходите.

„Има опасност от надцакване от различните ъгли на политическата система с предложения, които имат популистки характер, включително по отношение на доходи, намаляване на данъчни ставки, без сериозен анализ на въздействието във всички посоки“, отбеляза още Димитър Бранков.

Стопанската камара подкрепя приемането на Закона за публичните предприятия. Те обаче имат и забележки:

„Политиката по отношение на държавните предприятия следва да се изготвя от Министерския съвет, неговите органи и агенции, но следва да бъде одобрявана под формата на доклад, който да бъде внасян в Народното събрание, включително по отношение на приватизацията на тези предприятия. Второто е определяне на принципите за подбор на хората, които ще участват в управлението на тези предприятия. Тези принципи трябва да бъдат регламентирани в закона и след това в подзаконов акт или методика да бъдат конкретизирани. Трябва да се замислим за една по-ефективна система за управление на тези предприятия“.