Средната работна заплата на Балканите

Данаил Алеков

Пореден удар по българското самочувствие! Средната работна заплата у нас е два пъти по-ниска от тази в държави като Черна Гора, Босна и Херциговина. Дори в Македония тя е $678, а $442 за България. Това показват данни на Икономическата комисия за Европа към ООН (UNECE).

Без да се налага да сравняваме стандарта на живот в България с този в Босна и Херцеговина, данните за БВП на глава от населението, се вижда, че индикаторът за средна работна заплата е далеч от реалната ситуация. Подобни са данните и от други източници*, така че възможността да обвиним UNECE в стъкмистика отпада. Но остава въпросът - какво се крие зад понятието „Средна работна заплата”? До каква степен тя реално показва стандарта на живот в конкретна страна. Методологията за изчисляването на СРЗ е предпоставка за цялостно изкривяване на реалната ситуация на пазара на труда. Както сами ще се убедите от данните за СРЗ в другите страни от Балканския полуостров, изчислението на този индикатор е съпътствано от методологически грешки.
Защо се изкривяват данните?
Международната организация на труда (ILO)** е направила подробно проучване на пазара на труда в Югоизточна Европа, като е отчела всички грешки в методологията. В повечето случаи, тези грешки водят до изкуствено завишаване на средната работна заплата (почти не са отчетени случаи на изкуствено намаляване). Най-общо може да кажем, че средната месечна работна заплата се изчислява като начислените средства за работна заплата за отчетния месец се разделят на средния списъчен брой на наетите по трудово правоотношение. В различните държави обаче има различна методология за изчисляването на индикатора, например към средствата за работна заплата могат да се начисляват и допълнителни ваучери за храна, транспортни разходи и др. Работещите на половин работен ден в някои държави не са включени в методологията на проучванията, а в други изчисления присъстват. Различията при определянето на средната работна заплата също са предпоставка за получаването на грешни данни и изводи за реалния пазар на труда.
Във всички държави от Югоизточна Европа средните работни заплати се покачват ежегодно, въпреки кризата. Това е в контраст с реалните заплати, които според проучването на ILO, намаляват (особено в държави като Македония и Босна и Херцеговина). Основните проблеми за изкуственото завишаване на средната работна заплата са свързани с проблемите на ниско квалифицираните работници:
- Кризата засегна предимно работещите за по-ниски възнаграждения. Съкращенията им автоматично се отразяват в статистиката като повишение на средната работна заплата;
- Увеличават се неформалните плащания в брой, които целят намаляване на тежестта на ограничителните вноски и общите разходи. На „светло” остават по-високоплатените работници, което също увеличава средната заплата;
- Компаниите са принудени да държат ниско квалифицираните си работници в неплатен отпуск (друго проявление на кризата на Балканите);
- Повечето фирми, които попадат в графата на компании с просрочени задължения, в действителност плащат ниски заплати (има много примери за такива фирми в Македония). Неплащането на заплати попада извън обхвата на методологията за изчисляването на средната работна заплата, което също увеличава средното ниво на възнагражденията.
Отчетени са и много грешки на националните статистически бюра – в Македония през 2008г. изкуственото завишаване на средната работна заплата се дължи и на интегрирането на дажби от предходната година в основната заплата.
Връзката между минимална и средна работна заплата
Минималната работна заплата е била над средните приходи за населението в България и Албания през 2006г., но тенденцията през последните години е спад. Индексът Kaitz, който отразява отношението на минималната към средната работна заплата, показва, че единствено Румъния може да се похвали с бавен, но продължителен ръст по този показател, в последните 5 години. В по-голяма степен, причината за това е намалението на средната заплата, отколкото увеличението на минималната. В северната ни съседка, делът на нископлатените работници се увеличава с 2% на година, което води и до това увеличение на индекса Kaitz:
В страни като Албания минималната заплата е под прага на бедността (към 2011г.), а в България минималната заплата е малко отгоре над прага на бедността. В същото време, отношението на минималната към средната заплата в Албания през 2007г. достига близо 65%.
Съпоставката на ниво Европейски съюз за отношението на минималната към средната работна заплата изглежда така:

Данните на Евростат за 2011г. показват, че единствено в Люксембург, Малта, Словения и Гърция минималната работна заплата надхвърля 45%, отнесено към средната. Тоест дори размерът на минималната да стане 55% от средната, това няма да повиши стандарта на живот, а ще доближи заплатите на ниско квалифицираните работници до тези на висококвалифицираните. По-голямата част от държавите попадат в диапазона 35%-40% (Испания, Великобритания, Полша, Словакия, Румъния, Унгария, както и Хърватия).
Факти поставят много въпросителни за ползата от обвързването на минималната работна заплата спрямо средното месечно възнаграждение. Пропуските при изчислението на средната заплата, водят до грешна представа за ситуацията на пазара на труда. Дори националните статистически институти на някои от държави-членки от ЕС не събират данни за индикатора „средна работна заплата” (правят го различни агенции), затова и таблицата на Евростат не обхваща всички страни от съюза. Което поставя под въпрос значението на този индикатор за пазара на труда.
Тези дни КНСБ предложи размерът на минималната работна заплата да е между 35% и 55% от средната работна заплата за последното тримесечие на 2012. Предложението не беше прието нито от МФ, нито от икономистите. Една от причините е, че средната работна заплата за 3-то тримесечие ще е определяща за изчисляването на минималната, а това ще доведе до изкривяване на данните заради сезонната заетост през лятото.

Освен, че държава като България не може да си позволи минималната работна заплата да е 55% от средната, всякакво обвързване между двата индикатора може да има отрицателен ефект. Защото и 65% да е минималната работна заплата спрямо средната, за една бедна държава е много вероятно минималното възнаграждение да е под прага на бедността.
*http://www.nationmaster.com/graph/lab_ave_mon_wag_loc_cur_gro_usd-wage-local-currency-gross-usd
** http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/@europe/@ro-geneva/@sro-budapest/documents/publication/wcms_172434.pdf

 Статията се обновява.