Сърбия – балканската жп фурия

Ива Стойкова
Кредитни линии от Кувейт, ЕБВР, ЕИБ, съвместни проекти с Чехия, преговори с други съседни държави, но и с Китай. 22,2 млрд. евро е заложената сума за жп инфраструктурни проекти за периода 2012-2027 г. в плана за развитие на сръбските железници. Приоритет е Коридор №10. Паневропейският транспортен коридор свързва Залцбург със Солун, преминавайки в различните си оси през сръбските градове Белград, Нови Сад и Ниш и включва автомагистрала с дължина 2258 км и 2441 км железопътна линия.
Прокоп - най-модерната жп гара на Балканите
През декември 2012 г. сръбските власти договориха 25 млн. евро от Кувейтския фонд за Арабско икономическо развитие. Средствата са за модернизация и разширение на гара Прокоп в Белград. Условията на кредита са много благоприятни, с фиксирана лихвена ставка от 3% годишно и срок на изплащане 18 години и гратисен период от четири години. Гара Прокоп ще замени сегашната централна гара на Белград. Строителството ще продължи три години. Когато проектът бъде реализиран, сръбската столица ще се сдобие с модерен европейски железопътен център, оборудван с последни технологии и ще осъществява връзката на градски, междуградски и международен трафик. В района на гарата кувейтските инвеститори предвиждат строителството на търговски и бизнес-комплекс на обща площ 130 хил. m2. Следващите инвестиции все пак зависят от изпълнението на този проект, който впрочем е стартиран още през 1966 г., но скоро след това спрян поради липса на средства. 
Гара Прокоп може да е ефектен проект, но няма да е ефективен, ако не се случи цялостна модернизация на жп инфраструктурата и подвижния състав. Размахът и амбицията на Сърбия се виждат от договорените кредитни линии.

Технически преговорите с Европейската инвестиционна банка за отпускането на 200 млн. евро все още вървят. Докато процедурата приключи, сръбските власти ще пренасочат част от руския кредит към отсечката Стара Пазова - Нови Сад, която е част от така важния за сърбите Коридор №10. Предвижда се влаковете по това трасе да се движат със 120 км/ч., което означава, че разстоянието от близо 80 км от Нови Сад до Белград ще отнема 45 минути.
Друга любопитна подробност е, че кредитната линия от чехите идва чрез Czech export bank и тези средства ще бъдат усвоени за единствения останал неелектрифициран участък от линия Ниш-Димитровград, също част от Коридор №10.
Преговори с Китай
Сръбските железници проучват възможностите за внедряване на нови системи и технологии в процеса на модернизация на инфраструктурата, особено когато става дума за телекомуникации. Сръбските власти са преценили, че съвременните китайски технологии могат да бъдат успешно внедрени към белградския жп възел и по линията Сид-Ниш. Пътят за участието на китайски компании е проправен след подписването на меморандум за сътрудничество между сръбското министерство на транспорта и китайската CCCC International. Сътрудничеството е фокусирано главно в участъците Нови Сад-Суботица и Ниш-Димитровград. Има и предварителен договор на сръбското правителство с китайска компания за строителството на два лота от Коридор №11. Китай може да участва с нисколихвен заем от $333 млн.

Моментна снимка на сръбските железници
Ако оставим настрана ползите на сръбската икономика заради мащабното строителство, Сърбия има интерес от добра жп инфраструктура. Транзитният трафик е двигател за растежа на товарния повече от десетилетие. Товарните превози в Сърбия обаче са в затруднено положение. Основна причина е намаляването на транспортните нужди на ключовата компания US Steel Serbia и силното редуциране на европейския трафик през страната. Истината е, че лошата инфраструктура и неманеврените и бавни дизелови локомотиви гонят клиентите на сръбските железници.
Не по-добро е положението при пътническите превози. Показателно е, че от 8,37 млн. превозени пътници през 2009 г., 36% са използвали услугите на белградския Beovoz (Беовоз) - градска железница, която свързва централната част на сръбската столица с покрайнините. Пътническите влакове също са много бавни, като само при 3% от линиите скоростта достига 100 км/ч. За десет години са рехабилитирани едва 294 км. Оказва се, че подвижният състав е в по-добро състояние от инфраструктурата и логично основните усилия сега са насочени натам с приоритет международните транспортни коридори.

Всички тези действия не са случайни. През 2010 г. Železnice Srbije правят равносметка за своето състояние. Пет години по-рано Световната банка излиза с доклад за железниците на Балканите, включително Сърбия. Ограничена дължина, фрагментираност, остаряла инфраструктура, лошо управление и финансово състояние. Като цяло становището изобщо за балканските железници, плюс България и Румъния, е критично. Изходът, според доклада, са инвестиции и обединяване на усилията на наднационално ниво.

Сърбия - работа и уверени стъпки към промяна
Абсолютен приоритет на Сърбия на този етап е Коридор №10. Заложените цели са скорост 160 км/ч в сръбската му част, електрификация и модернизация на инфраструктурата и подвижния състав. Общата стойност на необходимите инвестиции за 1,016 км се оценява на 1,7 млрд. - 2 млрд. евро. И всичко това без Сърбия да е член на Европейския съюз...

Следва продължание: Състоянието и плановете за развитие на румънските железници.