Тунел Кресна спира АМ "Струма". Български игри.

Елица Стефанова
Безпрецедентен случай и същевременно дежа вю – това се случва с АМ „Струма”. От една страна, еколозите, които са най-върлите критици на всяко ново строителство, се застъпват за проекта. От друга, шумотевицата около тунела при Кресна много напомня скандалите покрай АМ „Тракия”, което доведе до огромно и ненужно забавяне на доизграждането й и, разбира се, загуби.

Казусът

Проектът за 15-километров тунел Крупник - Кресна на магистрала "Струма" да бъде преразгледан и да се търсят алтернативи на това трасе при спазване на всички еко и строителни изисквания и ефективност, предложиха представители на браншови организации в пътищата, пътната безопасност, строителството и УАСГ.

Логичният въпрос е защо едва сега се поставя този проблем. Предизборна хватка? Възможно е. Пътищата и особено магистралите, какъвто беше случаят с „Тракия”, вече са попадали в дебати преди избори – справка парламентарния вот през 2009 г. Днес „Тракия” е напълно завършена, време е за следващата „жертва”.

По-вероятният отговор е свързан с други интереси, а европейските избори в края на май може да са само повод. Преди да им обърнем внимание обаче, да се запитаме какво ще се случи с магистралата, ако проектът бъде спрян.

2-3 години ще е прекъсването, докато траят обсъжданията за търсенето на алтернатива на 15-километровия тунел, според изпълнителния директор на Камарата на строителите Иван Бойков.

Еколозите обаче питат дали браншът ще поеме отговорността от евентуална европейска наказателна процедура, в която ще се плаща цената на екологичните вреди, които сега се нанасят от започналото строителството на магистралата, от увеличения трафик и от това, че ще трябва да се връщат парите за цялата магистрала.

А ние питаме дали няма да се повтори случая с АМ „Тракия”. Когато през 2004 г. се взе решение за доизграждането й, нямаше европейски фондове. Кабинетът „Сакскобурготски” даде магистралата на концесия за 35 години на българо-португалския консорциум „Магистрала «Тракия»“. Сделката - концесионерът трябва да доизгради, експлоатира и поддържа автомагистралата, в замяна ще събира ТОЛ таксите. Договорът, подписан през 2005 г., е обект на упреци заради непрозрачност, липсата на търг или конкурс при определяне на концесионера, както и твърдения, че е неизгоден за държавата. Опозиционни депутати тогава твърдят, че средно 3,9 млн. евро е цената на километър, и то за път без усложнения като тунели или мостове.
Последваха три години на анекси, като в крайна сметка правителството на Сергей Станишев развали концесията. Едва през 2010 г. министър-председателят Бойко Борисов започна реалното строителство и в крайна сметка АМ „Тракия” бе напълно готова през 2013 г. Но не без съпътстващи скандали. През 2011 г. БСП алармира, че магистралата не се строи по стандарт. Тогавашният регионален министър Росен Плевнелиев отрече и представи като доказателство 147 проби, само последната от които струва на данъкоплатците 6750 лв. Появи се и друг проблем. Докато политиците се препират, времето е минавало и теренът се е променял. Подпочвени води оскъпиха лот 4 – проектът за него е от 2002 г., а официалното му откриване - точно десет години по-късно.
 

Тунелът не е единственият „препъни камък”за АМ „Струма”

АМ „Струма” е една от най-трудните за изпълнение, не само заради характерния терен, но и заради археологическите проучвания. Именно те „саботират строителството на магистралата, става ясно от стенограмата на заседание на Министерски съвет с председател Борисов. Годината е 2011.

„Продължават изнудванията. В момента искат да ни спрат АМ „Струма” , 300 метра от най-важния изкоп на най-дълбокото място, където трябва да изземваме земна маса, само защото трябва да се правят най-рано до септември догодина разкопки и проучвания”, казва регионалният министър Лиляна Павлова. „Дали сме им пет милиона само за 2011 г. за какви ли не обекти, но те за всеки обект искат още да копаят. И то на най-важния участък на магистралата, където ще е най-големият виадукт на АМ „Струма”, трябва да спрем, да не копаем”, категорична е тя, според стенографския запис.
„Да не го коментираме- техните номера са ми известни”, е отговорът на Бойко Борисов. В началото на 2012 г. археолозите настояваха за още отсрочка заради 7-хиляден тракийски некропол, чието изследване обаче се бави заради минусовите температури. „Не можем да върнем парите, които ни дават от Брюксел за строежа на автомагистралата. И без това 50 години сме назад и встрани”, отсече тогавашният премиер.

Проект на тунела Крупник-Кресна

Аргументи „за” и „против” тунел при Кресна

И така, днес на дневен ред е тунелът през Кресненското дефиле.

Аргументите на противниците на съоръжението са следните:
– твърде скъп проект - 1,5 млрд. лв. („един нов АЕЦ “Белене”), неоправдан от гледна точка на трафика по маршрута;

Справка за главен път Е-79 между София и Кулата: Пътят с най-интензивен трафик от всички пътни артерии в България. За денонощие през този участък преминават над 30 000 моторни превозни средства. Максимално разрешена скорост почти навсякъде- 60 км/ч. Най-тежките катастрофи на територията на Областната дирекция на МВР-Благоевград са именно в участъка при Кресна.

– Къде ще се депонират 44 милиона тона пръст, които ще излязат от изкопаването?
– сеизмична зона;
– трудна и гълтаща средства поддръжка - 50 млн. лв., сума, сравнима с годишния разход за поддръжка на всички пътища в България. Ако бъде изграден, 15-километровия тунел при Кресна ще се превърне във втория по дължина сухопътен тунел в Европа;

Справка за някои от най-дългите тунели:

1. Laerdal Tunnel, Норвегия, 24.5km (2000).
2. Zhongnanshan, Китай, 18km (2007).
3. Gotthard Road Tunnel, Швейцария, 16.9km (1980).
4. Arlberg Road Tunnel, Австрия, 14km (1978).
5. Hsuehshan, Китай (Тайван), 12.9km (2006).

Много други железопътни и водни тунели са значително по-дълги от предлагания тунел в България.

– потенциална цел на терористи.

Алтернативното предложение е конвенционален път, което според настоящия изпълнителен директор на Камарата на строителите Иван Бойков ще струва около 500 млн. лв. По думите му, в крайна сметка тунелът може и да бъде построен, ако няма друг вариант, но това ще стане след обсъждания, каквито до момента не са правени. Той предлага система от малки тунели, мостове и виадукти, чрез които теренът да бъде преодолян - нещо като сегашната част от магистрала “Хемус” от София до Ябланица.

Справка за АМ „Хемус”
Магистралата разполага с 4 тунела с по две тръби и с дължина от 820 до 1125 метра. Виадуктите са 26. Дължината на по-известните Елешница и Бербеш е съответно 646 и 714 метра.

Еколозите са „за” тунел при Кресна. Аргументи в подкрепа на проекта изказа Андрей Ковачев от Сдружението за дива природа "Балкани". По неговите думи вариантите за различни трасета са били обсъждани и именно заради отхвърлянето им се е стигнало до идеята за изграждане на тунел. Вариантът повърхностен строеж или накъсани тунели е по-опасен предвид сеизмичната активност на района. Други представители на екоорганизациите си обясняват противопоставянето на проекта на "гилдията на строителите и пътищарите" с това, че няма български фирми, които да се справят самостоятелно с проектирането и строителството на съоръжението - нещо, което признаха и самите браншовици.

Изграждането на тунел в Кресненското дефиле за автомагистрала "Струма" е най-доброто решение засега. Това коментира изпълнителният директор на Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти“ Асен Антов, цитиран от БНР. Цялата проектирана отсечка преминава през екологично защитена зона по "Натура 2000“, припомни той. Дори осигуряването на междинен достъп за тунела също е изключително трудно, доколкото трябва да сме сигурни, че няма да бъдат засегнати местообитания, каквито там има буквално на всяка крачка, на различни видове. Така че проектът е изключително предизвикателен. По онова време страната пое ангажимент, че ще строи Лот 3 като приоритет през новия програмен период и именно като дълъг тунел.

Какво е свършено дотук по АМ „Струма”?

Автомагистрала „Струма” е с дължина от около 150 км. Част от транспортен коридор ІV.
Строителството на лотове 1,2 и 4, както и подготовката на Лот 3 се финансират по ОП „Транспорт” 2007-2013 г. изпълнението на Лот 3 е предвидено за следващия програмен период 2014-2020 г.

За подготовката на лот 3 от „Струма”, където попада и въпросният тунел, вече има подписан договор на стойност над 10,5 млн. лв. След обществени поръчки са избрани проектанти, съветници и консултанти - обединения на български и швейцарски, шведски и словашки компании. Цялата информация прилежно е описана на страниците на оперативната програма, съответните министерства и агенции, както и Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти”.

Отделно, последната инспекция на единия (от общо два) тунела, които се изграждат в рамките на лот 2 (Дупница – Благоевград) показа, че вече са положени първите пластове асфалт на един от обектите на трасето – в близост до пътен възел Бобошево. Очаква се приключването на археологическите проучвания по част от обектите, за да може строителството да обхване цялото трасе. По време на инспекцията на лот 4 (Сандански – Кулата) стана ясно, че се очаква по-голяма активизация от строителя по време на летните месеци.
Изпълнител на лот 2 е Консорциум „Струма-Лот 2“, а стойността на договора за строителство е близо 359 млн. лв. с ДДС. По лот 4 „Сандански – Кулата“ изпълнител е „Актор” АСД“, като договорът възлиза на над 67 млн. лв. с ДДС.

Забележка: В текста са използвани материали от Конференция “Стратегическа инфраструктура 2014”,27.03.2014; Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти”, МТИТС, интервюта в медии.