Т. Дончев: Общини & бизнес пред колапс

Ива Стойкова
Възстановяването на плащанията по Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС) се очакват по-скоро през есента. България е изправена пред риск да върне на ЕК всички похарчени до момента средства по програмата. Държавата няма пари да осигури дължимите плащания към общините, които са в размер не по-малко от 1,5 млрд. лв. За тези опасности предупреди евродепутатът Томислав Дончев (ЕНП/ГЕРБ), член на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент, в специално интервю за EconomyNews.bg

Г-н Дончев, кога ще бъдат възстановени плащанията по ОПОС?

Това, което знам от ЕК, от Генерална дирекция „Регионална политика”, защото бях там преди две седмици и говорих с голяма част от ръководството, е че е възможно, вероятно е, възстановяването на плащанията да се случи през октомври. Друга официална информация нямам.

Твърденията от вчера са, че това ще се случи до дни.

Дано да стане до дни, аз коментирам, това, което знам от Европейската комисия. Напълно е възможно да се вземат предвид някои други фактори, които на мен са ми неизвестни. Но механизмът за възстановяване на плащанията е да се прегледат мерките, които са взети от Управляващия орган за подобряване на системите за контрол. Когато те бъдат счетени за удовлетворителни, тогава се премахва процедурата interruption (прекъсване). Лошото е, че ако това не се случи в 6-месечен срок, се отива в по-тежката процедура, която се казва suspension (суспендиране), т.е. пряко замразяване на плащанията.

Ако се възстановят плащанията, това означава ли спасяване на проектите?

Едното няма връзка с другото. Чл. 80 на стария Общ регламент постановява, че дори и да е спряна оперативната програма, държавата, е длъжна да плаща на бенефициентите, без значение статута на плащанията от Европейската комисия към държавата. Какви пари получаваме от Брюксел, дали са замразени и т.н. няма връзка с плащанията от страна на държавата, което обаче тя не прави.

Актуализацията на бюджета може и да не се случи. Какво означава това?

Актуализацията няма да се случи. Дължимите плащания, основно към общините, са 1,5 млрд. лв., по данни отпреди няколко седмици, а в момента вероятно са и доста повече. Опасявам се, че в министерствата на финансите и на околната среда не знаят колко са парите, но по мои изчисления сумата е повече от милиард и половина вече – вероятно 1,7-1,8 млрд. лв. Общините до момента са финансирали проектите от собствените си бюджети, но става дума за огромни разходи. Говоря за тези общини, които все още не са спрели проектите си. Голяма част от общините са в ситуация да избират – дали да продължават изпълнението на проекта, или да спират уличното осветление или заплатите. Лошото е, че ако се спре проект, това забавя изпълнението на програмата. Още няколко седмици ако не се вземат мерки, може програмата да се прекрати. Ако се прекратят проекти, това вече е истинска катастрофа. Прекратен проект, особено за нелинейно съоръжение – пречиствателна станция, система за управление на отпадъци, означава, че България дължи всички похарчени до момента пари обратно на Брюксел. В същото време, ще влезем окончателно в наказателните процедури, особено по отношение на отпадъците. Тук е интересният въпрос дали държавата има откъде да извади не по-малко от 1,5 млрд. лв. и да плати, за да не се стигне до катастрофа. От това, което знам, държавата пари няма. Тук изобщо не коментираме КТБ. Макар че само за изплащане на гарантираните влогове, държавата трябва да извади още един милиард, защото във Фонда за гарантиране няма достатъчно пари. Там са условно около два милиарда лева, а сумата, която трябва да се плати е над 3 млрд. лв. Данните за резерва са до голяма степен изкуствени – парите ги има като счетоводен запис, но не и като живи пари. Това е отговор на въпроса какво означава, като няма актуализация на бюджета. Служебното правителство ще има доброто намерение или желанието да плаща. Но за мен е неизвестно откъде ще вземе пари. Дори да се режат други разходи, има огромен риск двете системи следващите два месеца да спрат да функционират. Не по-малко от 80-90 общини са в подобна ситуация, както и стотици фирми с всичките работници и техника, свързаните с тях фирми-доставчици на тръби, на материали, бетон, желязо…

Големият проблем е за общините. Местните бюджети понякога са в пъти по-малко от бюджета на проектите.

Да, обемът на проектите в някои случаи надхвърля обема на общинските бюджети. Малка част от бюджета на общините – не повече от половината, са собствени приходи. Останалото са държавни субсидии, които директно се привеждат на образователни институции, детски градини и т.н. Тези пари самата община не може свободно да ползва. Да не коментирам в колко общини в момента има бедствена ситуация, което е допълнителен фактор, усложняващ ситуацията. Това са Варна, Добрич, Велико Търново, Габрово, Карлово… Не знам какви пари има в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане. Информацията, която имам е, че няма нищо.

Какво е положението с ОПРР?

Там няма такова драматично забавяне на плащанията, поради простата причина, че не е имало време да се натрупат. Ситуацията не може да се сравнява с ОПОС, защото по околна среда не се плаща от февруари – вече шести месец.

Ако до седмица-две или три, не знам дали имаме време, не започне да се плаща, ще стане катастрофа. Не обичам да драматизирам, но познавам ситуацията в детайли на всички нива, непрекъснато държа връзка с кметове, не само наши, включително събирайки данни от кметовете на общини, които са в най-уязвимата ситуация.

Кой може да предотврати катастрофа?

Не говорим за упражнение, което е натоварено с героизъм, иновативност и решителност, а просто държавата трябва да си изпълни ангажиментите, формулиран чрез регламент, но тя не прави нищо. Министърът на финансите може да съкрати някой друг не толкова нужен към момента разход. Министърът на финансите осигурява минимални средства на МОСВ, което започва да плаща – няма друг вариант. В противен случай целият сектор „Отпадъци” от гледна точка на европейското законодателство, сектор „Води”, местната власт, строителният бранш пропадат. Ако нямаше други драми, това сигурно щеше да бъде драма №1. Но покрай всички сензации и скандали тази тема остана на по-заден план, а всъщност е проблем не по-малко страшен от ситуацията в КТБ.

Какви са настроенията спрямо България в Комисията по регионално развитие в ЕП?

Не бих казал, че Комисията има някакво специално отношение спрямо нашата страна. Но в разговори с колегите сигурно всеки трети ме пита какво се случва в България – на първо място банковата криза, на второ – политическата ситуация. Категорично България в момента не излъчва сигнали навън. Ситуацията напомня тази от 2009 г.