Фирми "източват" банки с фалити

Силвия Стоядинова
Фалитите на фирми със задна дата се увеличават и това безпокои българските банки, стана ясно от изказвания на банкери. Какво се случва? Дадена фирма регистрира офшорна своя компания, сключва с нея договор за кредит или консултантски услуги. След това фирмата взема ипотечен кредит, като залага сграда или друг имот. Почти веднага иска от съда да бъде обявен фалит. Според Търговския закон съдът установява, че фирмата е фалирала със задна дата, преди да изтегли кредита. Ипотеката се обявява за нищожна.
С тази схема банката губи пари и обезпечение, но това се покрива от съвестните клиенти и акционерите ѝ, коментира главният изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян.
Това е и едно от обясненията на банките за по-високите лихвени нива при кредитите.
Засега обаче БНБ няма статистика какъв е процентът на лошите кредити, дължащи се на фалитите със задна дата. БНБ и банките настояват за законова промени, които да забранят такъв фалит.

Въпреки това българската банкова система е стабилна, в добро здраве и пълна с ликвидност. Около това мнение се обединиха представители на търговските банки на Кръгла маса за стабилността на банковата система. В България банките винаги са били фактор на стабилността - и преди кризата, и след кризата. До този момент банкова ни система не е ползвала нито един лев от данъкоплатците за подкрепа и капитализация – нещо, което се случва масово в големи държави. Много от тях, бивши империи, сега чакат на редичка да получат помощи от европейските механизми, аргументира се гуверньорът на БНБ Иван Искров. Въпреки това обаче банките са финансови посредници и не са способни сами да доведат до растеж. За да има икономически ръст са нужни добре работеща пазарна реална икономика и много сериозна правна рамка и прилагане на законите, по начина, по който хората очакват, посочи Искров.

Депозитите и кредитите
За поредна година въпреки тежката икономическа криза в Европа, българската банкова система бележи ръст. Само депозитите на гражданите се увеличават с 13-14% на година, което позволява банките да кредитират свободно поради ръст в ликвидността им. Въпреки това много фирми и граждани се оплакват, че им отказват кредитиране. Според данните на Европейската централна банка ръстът на кредитите към частния сектор в България е 3,1%, в ЕС той е 1,6%, в новите страни членки - 0,9%,а в еврозоната е 0.2%, въпреки налетите средства, посочи Искров.
Капиталовата адекватност на българските банки е доста висока. Към момента тя е над 17.52% за първото тримесечие, при адекватност на първичния капитал от 15.84%. „Банковата система продължава да генерира печалби. Ако през 2008 година възвръщаемостта за акционерите беше около 15%, печалбата - около 1,4 млрд. лв., към 2011-а тази печалба се е свила с 60% – около 600 млн. лв., а възвръщаемостта за акционерите е около 6-7%. Акционерите на банките в България получават осреднена доходност колкото по един банков депозит", обясни изпълнителният директор на Райфайзенбанк Момчил Андреев.

Лошите кредитите
Проблемните кредити, неплащани над 90 дни, са 16%, съобщи още Момчил Андреев. Обикновено те се преструктурират, в резултат на което половината се стабилизират, а другата половина остават в графата неспасяеми. Според статистика на Световната банка 82% от проблемните кредити в Австрия например се събират за около 1-1, 5 година. В България за срок от 3 години се събират само 30% от необслужваните заеми. От своя страна председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев упреква банките, че не са партньори на бизнеса, а по-скоро оперират като НАП – искат да взимат пари от там, където ги има, а не от там, откъдето трябва. Той направи аналогия между банките и МВФ. По думите му така както фондът поставя условия, за да кредитира, така и банките се намесват в бизнеса, но без да поемат част от риска. Редица банки продължават да прилагат базов или банков лихвен процент, а по-адекватната практика е да се дават кредити при Euribor плюс надбавка, обясни Велев. Трябва това да се случи и в България и банките да започнат да носят част от риска по кредитите, за да бъдат истински партньор на бизнеса, аргументира се председателят на АИКБ.