Центрове и оси на развитие в България

Петър Ганев, ИПИ, „265 истории за икономика”

Общо 194 млрд. лв. е стойността на произведената продукция от нефинансовите предприятия в страната през 2019 г. Преработващата промишленост продължава да бъде водеща с близо 69 млрд. лв. или 35,5% от произведената продукция от нефинансовите предприятия. Дигиталният сектор обаче е най-динамичният, като информационните и комуникационните технологии отчитат ръст на продукцията от 17% през 2019 г., достигайки до 12,4 млрд. лв. или 6,4% от общата стойност. Данните за произведената продукция от нефинансовите предприятия на общинско ниво дават много ясна представа за регионалното разпределение на икономиката, в т.ч. тежестта на големите икономически центрове и оформянето на тяхната периферия.

Произведената продукция от нефинансовите предприятия в

Столична община достига близо 75 млрд. лв.,

което е 38% от общата продукция за страната. Докато общо в страната продукцията отчита ръст от 7% през 2019 г., в столицата ръстът е близо 12%. Причината за високия ръст на продукцията в София, изпреварващ другите големи центрове в страната, е именно в бурното развитие на дигиталния сектор – цели 88% от продукцията в сектора на информационните и комуникационните технологии е концентрирана в Столична община. Бургас (11,5 млрд. лв.), Пловдив (11 млрд. лв.), Варна (8,3 млрд. лв.)  и Русе (4,4 млрд. лв.) се нареждат след столицата и допълват топ 5 по размер на произведената продукция от нефинансовите предприятия в страната.

Извън най-големите градове, където услугите са много силни, картата ясно показва и значението на индустрията за развитието на икономиката. Ясно се отличават

периферните индустриални общини около големите центрове

– такива са например Марица, Раковски, Девня и Костинброд с произведената продукция в размер на 1-2 млрд. лв. на година. Индустриални центрове като Севлиево, Габрово и Казанлък, както и енергийни такива – Гълъбово, Раднево и Козлодуй, също са в рамките на 1-2 млрд. лв. продукция на година и дават своето отражение на картата.

Конфиденциалността на информацията скрива от картата някои общини, които имат много големи предприятия, доминиращи местната икономика – такива са Пирдоп, Челопеч и Мирково. При наличие на данни общините от Средногорието също биха тежали на картата, както се вижда от доброто представяне на Панагюрище. Концентрацията на икономическата активност се вижда и от много светли петна на картата – над половината общини в страната отчитат под 500 хил. лв. произведената продукция от нефинансовите предприятия през 2019 г.

Картата с данните за произведената продукция на човек от населението е интересна, тъй като отнема естественото предимство на големите общини и показва по-разнообразна картина. Претегляйки продукцията спрямо населението се вижда, че Столична община (56 хил. лв. продукция на човек) е на 7-мо място. Водачите в страната по произведената продукция на човек от населението са малки общини със силна индустриални енергетика – Гълъбово (162 хил. лв.), Девня (155 хил. лв.), Раднево (88 хил. лв.), Божурище (75 хил. лв.), Раковски (66 хил. лв.) и Марица (64 хил. лв.). Отново отчитаме, че най-вероятно малките общини с големи компании в Средногорието също биха били сред лидерите по този показател, но данните са конфиденциални.

Интересно е, че в регионален аспект и двете карти, ако се абстрахираме от тежестта на очевидните лидери, показват 1) по-голяма хоризонтална обвързаност на юг – наличие на силни центрове и периферия по протежението на магистралата; 2) известна откъснатост на центровете на север – по-големи светли петна и липса на допирни точни между по-силните икономики на север; 3) видима вертикала от силни центрове в централната част от страната – по-скоро визуална, тъй като последните са разделени от планината и нямат дълбока икономическа обвързаност помежду си. Липсата на взаимно усилване на центровете на север, както и потенциалът за развитие по вертикалната ос са сред ключовите теми пред промяната в регионалната карта.