Чалгата – 100% monkey, но business*

Ива Стойкова

„И ще паля пак цигара от цигара, по една за всяка твоя изневяра.
И ще пия не знам кое си вече, по едно за всяка моя лоша вечер.”
Или
„Не, шум не вдигай! Тънките стени ще ни разкрият, чуваш ли? Мълчи!
Не, шум не вдигай! Спят съседите. Ще ни завидят, ще искат и те.”

Такива текстове са фундаментът на българската чалга**. Вече 20 години те се мултиплицират в песни, които звучат навсякъде – кръчми, барове, ресторанти, леки коли, семейни тържества, площади. Три съставки направиха от чалгата 100% пазарен продукт – посредствени текстове и ориенталски ритми; еднотипни певици и непретенциозна публика.
Някой в България усети точно тези настроения и направи първият пазарен пробив в развлекателната сфера.
Бизнес моделът работи по схемата „звукозаписно студио - телевизия - частни участия - турнета”. Най-добрите приходи през последните години се реализират от т.нар. „участия”, през 90-те години това са продажбата на дискове, касети. Турнетата и телевизиите формират основно имидж на изпълнители и на спонсори. Приходите от телевизионна реклама са относително малки.

Началото - звукозаписни компании
През 1990 година се появи фирма „Пайнер”. Тя произвежда аудио и видеокасети. За три години компанията затваря производствения цикъл - от продуциране до готов продукт. Създава и звукозаписно студио, в момента разполага с две. От 1995 г. функционира и самостоятелно видео студио. Подемът за компанията в онези години е подем на поп-фолка. През 1994 г. звездата на „Пайнер” Глория продава първия си албум „Щастието е магия” в над 100-хиляден тираж, сочат неофициални данни.

Още статистика
Поп-фолк албуми годишно: 60-70 на брой
Тираж CD: 300-350 хил. копия
Най-голям тираж за албум: 10-15 хил. диска
Продажби DVD: 30-35 хил. диска
Аудиокасети: 200-250 хил. броя
Източник:Регистър Министерство на Културата - 2004 г.

За 2005 г. „Пайнер” изпреварва по продажби всички останали фирми на българския пазар, като според някои оценки делът на фирмата надхвърля 50%. За 2010 г. нетните приходи от продажби на компанията са 6. 2 млн. лв., сочи счетоводният отчет, през 2009 г. е 5.6 млн. лв. Чистата печалба за 2010 година намалява почти наполовина и е 728 хил. лв.
Втората голяма компания „Ара Мюзик” възниква през 1997. Нетните приходи от продажби за 2010 г. са 531 хил. лв. (494 хил. лв. за 2009 г.). Чистата печалба е 28 хил. лв. за 2010 г., с 4 хил. лв. повече за 2009 г.
Приходите на звукозаписните компании, както е видно от данните, не са особено високи през последните 3-5 години. Причините не са цените, които винаги са били „народни”. В силните 1994-95 г. цената за дистрибутори на едро на касета е около 2 лв. С навлизане на CD и DVD тя стига до 10-15 лв., а при промоции на компилации – например албум с летни хитове с участието на Азис, се продава за 5 лв. през 2008 г.
Интернет е в основата на този спад. Почитателите на чалгата вече не свалят музика, обикновено те я слушат чрез сайтове за видеосподеляне. Така интернет наруши и пиратския бизнес, за който се смята, че при дисковете е има 50-60% дял, а при касетите- няколко пъти по-голям.

Пазарът в България
Продажби CD: 600 000 копия (срещу 1 млн. през 2008 г.)
Дял българска музика: 12% (включително поп-фолк)
Дигитални продажби на музика: $0,7 млн. (70% за мобилни телефони и приложения)

Златен албум: 15 хил. продадени копия
Платинен албум: 30 хил. продадени копия

Източник: Международната музикална индустрия /IFPI/ - 2009 г.

Телевизии-нисък пазарен дял, малки приходи от реклама
Десет години след звукозаписните компании идват на пазара и двете водещи поп-фолк телевизии. "Планета" на „Пайнер” стартира през 2002 г. Тя е регистрирана като Пайнер Медиа ООД с печалба за 2010 г. малко над 1 млн.лв. (с почти 200 хил. по-малко в сравнение с 2009 г.). Рейтингът на телевизията е скромен - според GARB той не надхвърля 0,1%. Рекламните приходи са най-много 400 хил.лв. на месец през 2012 година.
Фен ТВ стартира през 2003 г., като нетните й приходи за 2010 г. са 1.4 млн. лв., а печалбата 22 хил. лв. Рейтингът също е скромен - 0,03%, отново по данни на GARB. Няма данни за приходи от реклама.

Турнета, концерти, годишни награди
Те разчитат основно на привличане на големи компании като спонсори. През 2004-2006 г. турнетата „Планета - Прима” са с официален спонсор М-Тел.
През 2007 – 2010 г. спонсор е производителят на безалкохолните напитки „Derby” и „Pitbull” - „Нова Трейд” ЕООД.
През 2011 г. спонсори на годишните награди на „Планета” са млеката „Бор-Чвор”, а през 2012 - Vivacom.
В 99% от случаите турнетата и концертите на открито са безплатни или със символична цена за билет. Друг е въпросът има ли възвращаемост инвестицията на спонсорите. Последната (25 юни 2012 година) безплатна проява беше в София, поводът - годишнина на тв „Планета”. Според организаторите публиката е била 40 хиляди души, медиите писаха за 10 хиляди, а колко са били в действителност остава да гадаем.
На страницата на „Пайнер” е записано, че първото национално турне с участието на поп-фолк звезди през 2004 г. е обхванало 15 града и е събрало общо над 200 хиляди публика. По всяка вероятност и това е бил пикът, който едва ли може да бъде постигнат някога отново.
През последните години на мода са турнета в САЩ, предназначени за българската общност там. Кувертите са $45-60 или „промоция”3 в1 чалга-звезди за $110. Тези турнета зад граница обаче се оказаха провал като посещения и приходи.
Частни участия-големите приходи
Поп-фолк изпълнителите, подобно на колегите си от другите жанрове, разчитат основно на участия в частни партита, клубове и дискотеки. И всички са единодушни, че най-големите постъпления идват именно оттам. „Пайнер” има 10 дискотеки, всички служители са на трудов договор, а авторските права се притежават от компанията. Това сочи публикация в CopyRights.bg, позовавайки се на изследването „Икономически принос на авторско-правните индустрии в България”.
Хонорарите на певците драстично са паднали, твърдят запознати от музикалния бранш. Говори се, че днес втори и трети ред певиците вземат най-много 1000 лв. за живо участие, от които 70-80% отиват за продуцентите. Според медийни публикации върховите изпълнители стигат до 3500 лв. за участие, а най-големите чалга звезди до 5-10 хил. лв. Твърди се, че през 2009 г. прочутият Азис официално декларира над 1 млн. лв. доходи. Публично собственикът на «Ара Мюзик» Виктор Касъмов признава, че има спад в броя на заявките за участия и на хонорарите.
Пропуква ли се успешният бизнес модел?
Поп-фолкът отговори на очакванията на лишената от ценности и ориентири среда - низки страсти и естетически критерии, коментира музикалният мениджър и издател Виктор Лилов. Запълнен беше вакуум с минимални инвестиции и максимална печалба що се отнася до продуцентската дейност. Но поп-фолкът е нормално функциониращ пазар, в другите сектори не се появи пазар. Според Виктор Лилов основната причина чалгата да се задържи толкова години на върха е липсата на целенасочена културна политика. А често има и политическа подкрепа - в практика се превърна поп-фолк концерти да се организират от партии и общински администрации.
Но за втора поредна година турнетата на телевизия „Планета” нямат спонсор. Парадоксално, въпреки че поп-фолк продукцията става по-професионална, макар и кичозна. От 2000 до 2010 г. секторът много бързо се динамизира, конкуренцията се повиши, разходите за продуцентска дейност също. Много от клиповете се снимат с водещи румънски продуценти (популярния в момента Кости) - израз на стремежа да се следва румънския модел, произвел хитове от европейско и световно ниво. Но в крайна сметка поп-фолкът като явление си остава естетика, която има много малко общо с музиката. Тя е свързана с гледки.
Родните звезди не пробиха на Балканите, защото срещат целенасочена политика на съответната държава. Турците например имат културна стратегия за създаване на уникални продукти. Проект като Таксим трио разчита на 7-цифрени хонорари в евро. Чалгата не успя да се вмъкне и в т.нар. „балканската вълна” от 2000-2010, когато на върха се оказа например Горан Брегович. Предстои негов концерт в зала Арена Армеец (12 470 седящи места или пълен капацитет 19 000 зрители) през ноември при цена на билетите 25-55 лв. За сравнение, най-големият връх на чалгата е концерт на Азис на националния стадион „Васил Левски” - по непотвърдени данни събрал публика от 20 хил. души.
И въпреки успешният бизнес модел, поп-фолкът премина своя пик, проблемът е с какво ще бъде запълнен вакуумът. Сега е моментът за ново предприемачество – дали ще се случи, предстои да видим.

Поредицата продължава с анализ за състоянието на поп- и киноиндустрията в България.

*известен жаргонен израз, определящ дадено поведение като глуповато, палаво, но съчетано с лукавост и тарикатство.

**чалги са малки оркестри, появили се през Възраждането. Добиват широка популярност с участията си в разнородни тържества — от сватби до събори. Репертоарът им е от балканска фолклорна музика и градски песни до популярни европейски миниатюри (мазурки, полки, валсове и др.). Въпреки, че някои чалга-изпълнители не могат да четат ноти, те могат да свирят по памет. Основният момент в тези изпълнения е импровизацията.

 снимка: интернет