€1600 среден доход на български емигрант

Елица Стефанова

През 2007 година при влизането на България в ЕС миграционният ни потенциал е 18-19%. През 2013 г. той вече е 11%. Между 5% и 10% от потенциалните мигранти осъществяват намерението си. По данни на НСИ средно по 22 хил. души годишно са емигрирали в периода 1992-2001 г., а броят им остава стабилен около тези нива и след това. За 15 години преход населението на страната намалява с около 13%.

Това е статистиката. Нещо обаче се е случило междувременно, което променя картината и тенденциите.

След присъединяването на България в ЕС една част от българите решават да емигрират, но за кратко – т.нар. трудови емигранти, които напускат страна за период по-кратък от година. 2011 г. се оказва преломна, защото тогава се наблюдава силно желание не просто за краткосрочна или дългосрочна (повече от година) емиграция, а за изселване. Ситуацията е същата и две години по-късно, показва изследване на проф. д-р Веселин Минчев от Института за икономически изследвания на БАН, представен на Конференция по международна миграция, организирана от Института.

През 2013 г. има стабилизиране на миграционния потенциал, но запитани хората кога искат да напуснат България, за 400-480 хил. души отговорът е тази година. За сравнение, в страните от Северна Европа процентът на желаещи да емигрират е доста по-висок, но плановете са за времето в пенсионна възраст.

Същевременно, почти еднакъв брой хора излизат и влизат в България към настоящия момент. Кризата в Европа връща мигрантите обратно– в момента у нас са около 0,5 млн. души, от които 84% искат да заминат отново. Същевременно кризата в България „бута” хората навън – 400 хил. българи са зад граница.

Парадокси

Най-големият парадокс на емиграцията в момента е нежеланието да се живее в България въобще, коментира управителят на Агенцията за социално-икономически анализи д-р Дочо Михайлов. Процентът на абсолютно нежелаещите да живеят у нас за 2013 г. е 18%, почти толкова е в годината на присъединяване към ЕС – 19,1%, но най-висок е през 2011 г. – 27,1%, показва изследването на проф. Минчев. 20% от българите са готови да се лишат от гражданство, а 30% не се чувстват българи, допълва картината проучването на Агенцията за социално-икономически анализи. Най-големите българи като самоопределение са в селата, а в Европа това са ромите (59%). Българските турци зад граница се определят като европейци(25.5%), а българите – като граждани на света (17.8%).

Работа и митове

Мит е, че от България изтичат мозъци, коментира Дочо Михайлов или ако е така, това е било в миналото. В момента от страната изтичат добри работници и безработни.

Много малка част от завърналите се в България мигранти успяват да възстановят позициите си отпреди това, като основно те са държавни служителите. Част от емигрантите обаче са били безработни преди заминаването и остават такива и след прибирането си, което всъщност натоварва българската социална система и увеличава делът на безработните у нас.

По този повод, митът за източване на социалната система в Западна Европа категорично не се потвърждава. Едва 3,4% от българските граждани са получавали социални помощи, а на 2,1% са били отказани, показват данните от изследването на Агенцията за социално-икономически анализи.

Иначе, няма промяна в секторите, където за заети българите в чужбина: земеделие – 21,1%, строителство – 19,6%, хотелиерство и ресторантьорство – 14% и услуги (домашни помощници, градинари и др.) – 13,1%. В първите два сектора работят основно българските мъже, а в останалите – жените емигранти.

Доходи

Средният доход на българите нараства 4 пъти в чужбина. При завръщането си оттам обаче хората не успяват да възстановяват доходите си на нивата отпреди заминаването. Любопитно е, че доходите на ромите и българите навън са еднакви, докато разликите в България са до 500 лв. в полза на българите. През 2013 г. средният месечен доход на български мигрант е бил 1606 евро, през 2011 г. - 896 евро, а през 2007 г. - 810 евро. 30% получават над 2000 евро, а между 1600 и 2000 евро е доходът за 24%.

Според оценките на БАН за 2013 г. емигрантите са изпратили към България 1.742 млрд. евро. Сумата се различава значително от официалните данни на БНБ, според които трансферите от емигрантите са средно по 740 млн. евро годишно за периода 2008-2012 г. Причината според икономистите е, че БНБ следи само официалните трансфери.

Тези пари обаче не се инвестират, а се използват за потребление и здравеопазване. В най-добрия случай с тях се купува жилище. Едва 20% от хората, които получават пари от близките си в чужбина, ги инвестират в малък бизнес като отваряне на малък магазин или закупуване на кола, която да работи като такси. Съвсем различна е картината в Централен Южен район, където емигрантите от турската общност са разкрили 2500 работни места за 3 години, именно чрез инвестиции.

Дестинациите

Има разместване в първите три държави, където има най-много български имигранти. Испания все пак успява да задържи позициите си като предпочитана за емиграция от българите и остава в челната тройка. През миналата година Германия се е изкачила до първото място, а Великобритания е изместила Гърция.

През всичките години САЩ са категорично в първата петица на страните, където се преместват да живеят и работят българите. Любопитно е наблюдението, че Америка измества София като желано място за мигриране. Останалите държави, където броят на сънародниците ни е значителен, са Турция, Италия, Франция, Кипър, Холандия и Швейцария.

По региони, най-висок е процентът на мигрантите от Североизточна България– близо 15%, а процентите при останалите варират между 8% и 12%.

Има разлики при самата организация за заминаване в чужбина. По-образованите и висококвалифицираните действат индивидуално, те си намират и по-лесно работа, в голяма част от случаите чрез агенции или различни институции. Обратно, по-нискоквалифицираните се организират на групи от дадено населено място и заминават точно в определени държави. Това обяснява защо например 20% от емигрантите от Северозападна България са в Италия.

Отговорът на въпроса „Защо?”

Водещите фактори за миграция са от икономическо естество и този факт остава без промяна през всичките години след промените у нас. Желанието за по-висок стандарт или по-високо заплащане, за подкрепа на семействата си в България или кариера са главните причини за напускане на страната. Важно е да се подчертае, че българите отиват в чужбина, за да работят.