АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Битката за втория град не е решена. Варна има по-добър дългосрочен тренд през последните 30 години, но Пловдив отчита рестарт през последните 10 години и също дърпа напред.
13-то издание на международното изследване на потребителското поведение на Фератум показва промяна в ценностите и намаляване на разходите за предстоящите празници.
В края на бурната 2020, Центърът за анализи и кризисни комуникации подготви своята ежегодна класация за най-показателните и емблематични комуникационни кризи. Центърът дава и прогноза за шест риска, които могат да възникнат през идната 2021 г. и да прераснат в кризи.
Два пъти по 5 млрд.лв.- приблизително е стойността на планираните бюджетни дефицити за 2020 и 2021 г. Очакват се по-ниски постъпления в бюджета - около 3,6 млрд. лв., мярката 60/40 - около 1 млрд. лв.
Никакви мутри, никакво задкулисие, никакви олигарси не са ни виновни. Виновен е Суверенът. Мутрите и олигарсите са негов продукт, негова еманация, а не извънземни или друго биологично оръжие.
Един от основните изводи е, че пандемията е засегнала слабо банковия сектор в ЦИЕ. Най-характерното за големите банки в ЦИЕ е, че са увеличили активите си в доларово изражение и общата печалба, макар че се наблюдава спад в общата печалба.
Прогнозата за следващите 2 години е пазарът постепенно да расте, като през 2023 година медийните инвестиции ще достигнат близо 590 млн. лв.Телевизията ще продължи да бъде каналът, който ще привлича над 50% дял от общите медийни инвестиции. Дигиталните медии имат втора позиция.
Стопанската активност преодоля срива за пет тримесечия, докато след 2008 г. на българската икономика й бяха нужни повече от пет години. Това „влачене по дъното“ имаше и тежка цена на загубени над 400 хил. работни места.
Делойт публикува четвърто проучване за банковите сливания и придобивания в 16 държави от ЦИЕ: България, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения, Хърватия, Сърбия, Украйна, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, както и Естония, Латвия и Литва.
Намираме се в ранен етап на глобален паричен катаклизъм, причинен основно от увеличение на публичните разходи и държавните дългове. Пандемията ускори устрема към катастрофата, който стана още по-видим от набъбналата инфлация и недостига на стоки.