АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
При запазване на сегашните темпове на растеж за две десетилетия всички нови страни членки, включително България, ще достигнат 90% от средния БВП по ППС на човек в ЕС.
Докато повечето икономики от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) вече са достигнали цикличния си пик и предстои да преминат към меко забавяне, в България най-добрите резултати на икономиката, що се отнася до растежа тепърва предстоят.
Реално изплатените европейски средства в България към 1 май 2018 г. вече са 18,7 млрд. лв. или 2 648 лв. на човек от средногодишното население. Това е сумата на всички изплатени суми по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007.
Общата картина показва, че това е един от най-положителните доклади за конвергенцията, които България е получавала. Въпреки всички критики в него, които са напълно основателни, фокусът попада върху формалните критерии за членство в еврозоната.
За малко повече от десетилетие капацитетът на средната нетна заплата в страната да покрие критериите на КНСБ за „нормален живот” се е повишил от 44% на 73%, като тук включваме и нуждите на родителите и тези на децата.
Черешата за преработка през годините се движи на цени 0,60-1,10 лв./кг в зависимост от реколтата, за прясна консумация за вътрешния пазар между 1,50-2,50 лв./кг. и за износ от 2-5 лв./кг.
Най-експортните ни сектори: електротехника, електроника; мед, изделия от мед; машини, апарати; горива, електроенергия са четвърти; пета позиция е за зърното.
Има сериозни основания и поводи за подобни очаквания, но и не малко притеснения защо се появяват точно сега. Въпросът е какъв ефект ще имат в краткосрочен и дългосрочен период.
Оценката ще бъде извършена от ЕЦБ, следва приемане в чакалнята, след още около две - три години - реално членство в еврозоната.
България с всички шансове да се присъедини в банковия съюз и ERM II през юли 2019 година. Какво предстои да се направи следващите месеци?