АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
България:Януари 2009-януари 2013
Данаил Алеков
Със започване на предстоящата предизборна кампания ще започнат и обещанията за следващите 4 години. След толкова много протести, управляващите признаха, че двете неща, които не бяха постигнати, са доходи и увеличаване на заетостта. Това ще бъде записано и в програмите на ГЕРБ, заяви вчера на последното правителствено заседание Бойко Борисов.
И докато мнозинството от хората не могат да платят сметките за битови нужди, водещите политически сили се упрекват кой е по-виновен за сегашното положение. В политическата демагогия данните често биват изопачавани, затова събрахме на едно място някои от най-важните социални, икономически и финансови показатели. Сравнението е между януари 2013 г. и януари 2009 г., като за годишните показатели са включени данни съответно от 2012 г. и 2008 г.
Какво трябва да се има предвид, като се четат цифрите?
Важно е да се отбележи, че разликата в някои показатели, като преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), се дължи на глобалната икономическа ситуация. В повечето случаи обаче различните данни са плод на управлението на съответното мнозинство:
Отиващото си правителство най-силно е критикувано за намалението на фискалния резерв за последните 4 години с близо 4,7 млрд. лв., както показват данните от Министерство на финансите. В същото време държавният дълг се е увеличил с повече от 2 млрд. лв. Заради това правителството на ГЕРБ е остро критикувано от опозицията, но според финансовия министър в оставка Симеон Дянков спадът във фискалния резерв е заради дългове от 4,2 млрд. лв., които Тройната коалиция е оставила. Въпреки това, страната ни запазва финансова стабилност с ниският дял на държавния дълг спрямо БВП (16,3%) и ниския бюджетен дефицит (-0,45%).
Бюджетният дефицит обаче не е сред показателите, които пряко касаят жизнения стандарт на българските граждани.
Увеличението на минималната работна заплата със 70 лв. за последните 4 години и увеличението на средната работна заплата с близо 250 лв. за същия период, извадено от контекста, също няма никаква тежест, когато парите не стигат за покриване на елементарните битови нужди.
Едни от най-масовите протести за последните години (освен срещу ЕРП-тата) бяха срещу увеличението на цените на горивата.
Данните показват, че за 4 години плащаме с 1 лв. повече за литър бензин. По начина, по който се формулират цените на горивата, държавата е абсолютно безсилна да окаже влияние – в началото на новата година влизат в сила нови цени на акциза, отчитат се паниката на международните пазари, инвестициите на „Лукойл“, смесването на гориво с биосъставка и т.н.
Подобо ценообразуване донякъде ни е познато от сметките за тока. Увеличението на електроенергията за киловатчас не отбелязва голям ръст, но крайната цена е също толкова фрапиращо завишена, като се вземат предвид всички допълнителни такси, загуби по мрежата, добавки за зелена енергия и т.н.
За този период близо 240 хил. българи са загубили работата си и официалната безработица достига ниво от 12,4%. Ръстът в коефициента на безработица се наблюдава в цяла Европа, затова не може да се стовари цялата вина върху управляващите, които с финансовата помощ на ЕС продължават да осигуряват много временни работни места.
За трайно решение на проблема обаче е необходимо привличане на инвеститори, отваряне на производствени мощности и осигуряване на постоянна заетост.
Преките чуждестранни инвестиции за 2012 г. са близо половината от тези през 2008 г. Заради кризата, инвеститорите избягват да влагат средства в рискови региони (при други балкански държави като Босна и Херцеговина спадът е със 75%). Но в крайна сметка служителите на Българската агенция за инвестиции (БАИ) получават заплати да привличат инвеститори, а държавата от своя страна да създава стимули, които да поставят страната ни по-високо в класациите за добри условия за правене на бизнес.
Увеличението на депозитите на домакинствата с близо 12 млрд. лв. за последните четири години може да означава обогатяване на населението според управляващите, но може да е белег за несигурност на икономическата среда и събиране на пари за „черни дни“.
В условията на пазарна икономика, изходът е държавата да приложи бързи и ефективни мерки за благоприятни условия за развитие на малкия и средния бизнес.
Привличането на свежи пари в икономиката и възвръщането на инвеститорския интерес към България ще създаде нови работни места и ще повиши жизнения стандарт. Едва ли с много, но ще постави начало на нова тенденция.
Данни за таблицата:НСИ, БНБ, МФ,Евростат; снимка:Уикипедия
Tweet |
|
Нива на безработица от 5% са следствие на изкуствено създадена работа без никакъв принос за БВП. Дори и в най-големия бум на икономиката в Турция безработицата беше на нива от 12-14%.